Това бяха наистина горещи дни - в пряк и преносен смисъл. Когато на 15 юли 2002 г. пристигнахме в София, дневните температури доста превишаваха 30°С. А когато видяхме списъка на участниците в предстоящия семинар, ни стана още по-горещо...

     Отзовавайки се на очакванията на участниците в първия семинар, организиран в България от Фондация "Стефан Батори" (София, юни 2001), пла­нирахме да проведем практически интерактивни занятия (които трябваше да бъдат продължение и допълнение на тогавашните лекции) за 20-25 човека. Материалите бяхме приготвили, "за всеки случай", за 30 души. В списъка на участници обаче видяхме близо 70 имена... Цялата ни концепция рухна, тряб­ваше да импровизираме. Добре, че Националният център по наркомании в София, където се състоя семинарът, ни предостави две доста големи зали, та можехме да работим успоредно с две групи - на практика проведохме едновременно два семинара, което в тия жеги не беше лесно нито за нас, нито за самите участници. Те пък проявиха необикновено търпение и доброжелателност в тези трудни моменти, за което сме много благодарни.

      Благодарим и на нашите дома­кини, а преди всичко на д-р Александър Канчелов, който, въпреки го­лямата си ангажираност, почти през цялото време беше с нас и ни под­крепяше.

     Тук изкарахме два наистина труд­ни, но пълни с хубави преживя­вания и емоции, горещи  дни (16-17 юли).

     За протичането на семинара по-добре от всякакви думи говорят снимките, към които с радост се връщаме от време на време и досега.

     По време на лекциите за зависимостта и съзависимостта като семейни проблеми залите бяха пълни. Филма "Разкъсани души", представящ основните проблеми на живота в семейство с алкохолен проблем, също трябваше да гледаме на два пъти, защото цялата група не можа да се събере пред видеото.

През повечето време работехме интерактивно, в по-големи или по-малки групи, най-вече върху материали от филма.

Резултат от самостоятелната работа на групите бяха между другото интересните представяния на отделните членове на "нашето" филмово семейство.

     На втория ден се занимавахме главно с мотивиране към лечение и с метода на интервенция. След лекцията и дискусията групите подготвяха сценки - интервенции.

     Последната задача, обобщаваща цялата проблематика на семинара, беше създаването на "скулптура" на семейството на алкохолика и разглеждане на ролята на това семейство за по-нататъшното пиене или лечение на зависимия.

А междувременно станахме също телевизионни звезди.

     Официалното закриване на семинара се състоя на втория ден следобед в гостоприемния полонистичен кабинет на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" (който през цялото време ни служеше като "техническа база", благодарение на което имахме възможност да доразмножим липсващите материали и да разпечатаме сертификатите - на приятелите поло-нисти също благодарим от сърце!). Закриването беше съчетано с предста­вяне на току-що излязлата на български книга на Ева Войдилло, директор на Регионалната програма "Алкохол и наркотици", Избирам свободата. В представянето участваше самата авторка, която също, като шеф на Ко­мисията по въпросите на образованието в областта на зависимостите към Фондация "Стефан Батори", връчи сертификатите на участниците в софий­ския семинар. Съорганизатор на мероприятието беше Полският институт в Со­фия, чийто директор Анджей Папеж откри срещата.

Ева Войдилло с Директора на Полския институт Анджей Папеж и

Васил Петров - преводач и издател на книгата Избирам свободата, а също така и преводач на семинара.

Раздаване на 65 сертификата…

     След трескавата интензивност и създаващата известен организационен хаос забързаност на софийския семинар, перфектната организираност на нашите домакини в Пазарджик направо ни изуми и превърна поредните два дена активна работа едва ли не в отдих за нас. Искрено сме благодарни за толкова професионалното посрещане на цялото Сдружение "Човеколюбив", а най-вече на незаменимата му шефка Надя Кузерманова. В прекрасните помещения на техния Ценър (а на моменти също и в градината), където всеки един стол, маркер или термос със кафе се намираше на мястото си точно когато трябваше, се събраха около 30 човека от Пазарджик, Пловдив, Стара Загора. Направи ни впечатление присъствието на представители на местните власти, а също така и на неочаквано млади хора - няколко ученика от средно училище, които проявиха както голям интерес към разработваната проблематика, така и голяма активност по време на практи­ческите занятия. И тук работихме горе-долу по същите проблеми и с по­добни методи.

     Завършващата работата ни със алкохолното семейство "скулптура" също беше изградена сред бурни, но конструктивни дискусии (рекламата на бира в дъното, макар и случайно попаднала в кадър, придава тръпчив вкус на жизнената ирония...).

     Доста силни емоции събудиха също занятията, посветени на изработването на възможна стратегия за съдействие на всички местни власти, институции и организации в работата със зависимите и техните семейства. Успяхме обаче, въпреки известни затруднения, да изградим - засега на флипчарта само! - един теоретичен, но възможен за реализация модел на такова съдействие на всички местни нива. Доколко ще остане само теоре­тичен - ще покаже бъдещето. Ние стискаме палци.

     Още веднъж благодарим на всички, благодарение на които беше възможно провеждането на тези семинари. Те ни дадоха много плодородни впечатления и ценен опит. Оставаме с надеждата, че и в България някой ще има полза от това, което заедно успяхме да свършим.

Анджей Майхер

Аня Швед