НАШИТЕ КНИГИ
Васил Петров
КАТАРЗИСЪТ НА ПРОШКАТА
Да простиш. За всичките обиди, за белите коси, за младостта си, за изпокъсаните нерви и безсънните нощи, за целия предишен живот. Или да търсиш реванш - да късаш нервите двойно, да върнеш тъпкано и белите косми, и разочарованието... а може би да затаиш обидите дълбоко в себе си, да ги преживяваш и преживяваш отново, да живееш с миналото си и да се отдалечаваш все повече от света? Всеки човек се е сблъсквал по един или по друг начин с тези въпроси, отговарял си е или е търсил отговори от другите (разбирай по-мъдрите).
Във втората си книга Да простиш Ева Войдилло разглежда взаимоотношенията в алкохолното семейство от другата гледна точка - на хората, съжителстващи с алкохолици: родители, роднини, близки, които са преживели и преживяват години със своите болни обичани хора, били са измъчвани от тях, те са ги измъчвали и въобще са си създавали един прекрасен семеен ад. Под формата на въпроси и отговори, давани на консултации със семействата на зависими, авторката се опитва не да даде някаква рецепта, еднозначен отговор или решение, а да покаже пътя към разбирането, към пречистването от горчивината и обидите, как да станем по-силни и в крайна сметка да съумеем да простим, което има по-голямо значение за нас самите (тези, които прощаваме), отколкото за причинителите на страданията и обидите. "По парадоксален начин непростимите обиди ни дават шанс за дълбока вътрешна промяна. Преживяването на обидата ни принуждава - въпреки нас самите - да си променим мечтите, желанията и очакванията. Без оскърблението би могло и никога да не се променим. Без опрощението нямаше да има развитие.
Голямо изкуство е да умееш да използваш този шанс..."
("Аз Буки", бр. 49/2002)
Ева Войдилло: Да простиш,
превод Васил Петров
Издателство ПАНДОРА ПРИМ, София 2002
