Представяме ви и откъси от две книги, които предстои да излязат на български още тази година. Надяваме се, че те ще бъдат от полза както на всички здравеещи зависими, така и на професионалистите, които се опитват да им помагат.

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ?

     Обикновено хората пият алкохол, защото им е вкусно, за компания или защото го изисква обичаят или ритуалът. Някои хора намират допълнителна полза от алкохола. Например пият, за да се почувстват по-добре. Или да се разтоварят от стреса. Да намалят безпокойството. Да смекчат болката от съществуването. За малко да станат някой друг. Да избягат от самите себе си. Пият, защото не могат да се справят сами с неприятните чувства, мисли, съмнения.

     Понякога успяват в това. Когато човек си пийне, се чувства по-добре. Не чувства болки и страдания. Преодолява плахостта си. По-лесно му е да каже нещо. В състояние е да започне да танцува, да пофлиртува. Да почувства близост с другите. Да повярва, че другите го приемат и да приеме сам себе си.

     На такива хора алкохолът помага да живеят. При което действа бързо и не ги кара да полагат усилия: за да се почувстват добре и да бъдат доволни от себе си, не трябва да си дават зор - та нали е достатъчно да изпият няколко чашки. Който е открил тази магична сила на алкохола, е възможно да започне все по-често да посяга към чашката. С времето може да започне да пие всеки път, когато се нервира, при малките неуспехи и, разбира се, също и от радост. По принцип мъчителното придобиване и развиване на умението да се справя с емоциите престава да бъде необхо­димо, защото го замества алкохолът. Тоест човек престава да съзрява: процесите на формиране на емоционалната устойчивост се преустановяват. Оттук всяка неочаквана промяна в емоциите - тъга и злост, страх и радост -ще бъдат прекалено силен стрес, за да може да ги преживява без алкохол. Това обяснява привидно непонятния факт, че алкохоликът се напива в най-малко подходящите моменти: когато например трябва да се яви на изпит, да спази важно обещание или да вземе важно житейско решение. Решението или изпитът водят до силно нервно напрежение, с което алкохоликът не може да се справи самостоятелно. Той трябва да пие и именно в това -освен физиологичната алергия - се състои неговата зависимост от алкохола.

     Лекарите и учените, занимаващи се с алкохолизма, са съгласни с това, че общата отличителна черта на алкохолиците е емоционалната незрялост. Анонимните алкохолици са убедени, че емоционалната незрялост е нещо повече от отличителна черта; това е същността на тяхната болест.

     Детето се вижда като център на вселената. Чувства глад и иска незабавно да го утоли: плаче, докато не получи храна. С плача, а понякога и с други средства детето налага волята си на своето обкръжение. То трябва да прави това, защото е напълно зависимо от обкръжението си, от което едновременно се и страхува. С течение на времето детето започва да си дава сметка, че на света има и други хора, а тяхното съществуване слага граници на неговите прищевки. Че не може винаги да е център на вниманието. Че не всички негови желания трябва да бъдат изпълнявани моментално, а някои няма да бъдат изпълнени никога и то трябва да се примири с това. Че не трябва и че изобщо не може да налага волята си на другите. Като развива механизма за самоконтрол, порастващото дете става все по-независимо, съзнавайки, че съдбата му зависи във все по-голяма степен от него самото, а не от обкръжението. Престава да се страхува от обкръжението, от другите хора и от непознатото. Възрастните хора се характеризират с умението си за самоконтрол, смелостта и отговорността за своите постъпки и за съдбата си.