... (тук е мястото за обръщение!)

     Да, само че как да започна това писмо?... "Мила редакция,..." - прека­лено официално!... "Скъпа Арка,..." - някак си неточно!... "Здравей, Аню!" -някой ще рече - доста свободно и интимно. Ала не мога по друг начин. На мен и самото списание (с всички поместени в него текстове, прочетени от мен хиляди пъти, съпреживяни и изстрадани - можете да го разбирате и буквално!), и неговият редактор са ми толкова близки...като част от моетосемейство, или по-точно аз съм част от тяхното семейство. Така че -простете ми своеволието и, ако щете, малката прищявка. Започвам:

Здраейте, Аню и Арко!

    Ето, че пак сме заедно. И с риск да си омръзнем отново схлупваме глави за съвместна работа. Само че омръзване няма. Ако трябва да бъда съвсем честна, първоначално се съгласих на този тип наше познанство от чисто лична изгода и нужда. Не предполагах, че ще ми бъде толкова интересно и увлекателно, и че ще науча толкова много неща. Още по-малко пък съм смятала, че тези много неща ще бъдат за мен (като непиеща) от някаква полза. Но сгреших! Вие ми показахте нещата от живота, ситуации, с които се сблъскваме на всяка крачка, научихте ме как да ги разпознавам, наричам и справям с тях. Помогнахте ми да проумея и да си обясня някои черти от характера и поведението на хора, близки за мен. Не е нужно да си зависим, за да работиш над себе си. Важно е да знаеш как да познаваш, цениш и оби­чаш себе си, да знаеш кое е най-важното и какво да направиш (или поне да се постараеш), за да имаш едно здраво и хубаво семейство, как да се бориш с малките демони вътре в теб, демони, които всеки човек притежава...

     Мога да пиша още много, но аз по принцип страдам (а може би съм зависима?!) от словоохотливост, и от страх да не прекаля, ще спра дотук. Всъщност исках да кажа само: БЛАГОДАРЯ! И това е всичко!

                 С цялата ми обич,

                 Йорданка

                 Коректор на българското издание на "Арка"