- Посещения: 4595
ДА НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ
ОТ ДУМАТА ЕРОТОМАНИЯ
Малко история
Когато през 1939 година — четири години след възникването на Общността на Анонимните алкохолици — излязло първото издание на т. нар. Голяма книга на АА, в началото професионалните кръгове го приели пренебрежително и с презрение. Още през същата 1939 година списанието на Американското лекарско сдружение публикувало остра критика относно книгата "Анонимните алкохолици". Авторите на рацензията се опитвали да запознаят медицинския свят с тази книга, като за абсурдна сметнали преди всичко посочена в нея дефиниция на алкохолизма като "емоционална, физическа и духовна болест". Но още първото изречение от издадения през 1985 г. от същото това Американско лекарско сдружение учебник по терапия на алкохолизма дефинира този проблем именно като "емоционална, физическа и духовна болест". Алкохолната болест придобива легитимност след почти половин век!
Пионерите на АА са изработили универсалния модел на непрофесионалните групи за подкрепа, който прави за алкохолика възможно запазването на трезвеността и промяната на живота. Групите на АА, чиято дейност се опира на Програмата на Дванадесетте Стъпки и Дванадесетте Традиции, са дали импулс за възникване на професионална терапия и са послужили като образец за други зависими, търсещи спасение. И така през 1953-та е възникнала Общността на Анонимните наркомани, а през 60-те — на Анонимните чревоугодници. Последните доказват, че зависимост може да се развие и на базата на естествения инстинкт. Тези общности също са стимулирали изграждането на професионални терапевтични програми. Когато през 1976-та в Бостън се е раждала първата в света група на Анонимните еротомани*, много различни зависимости са били вече лекувани с програмите на 12-те Стъпки. Създавани са били отделни общности, тъй като условието за тяхното действие и ефикасността му е еднородната идентификация на участниците.
*Sex and Love Addicts Anonymous(ALAA). В края на 70-те и началото на 80-те години са възникнали групите на SA(Sexaholics Anonymous) и SAA(Sex Addicts Anonymous). В края на 80-те е била създадена общността на Sexuals Compulsives Anonymous(SCA), по-късно Sexual Compulsivity Recovery (SCR). Във всичките тези групи участниците работят за своето освобождение от еротоманията. В Полша Общността на АЕ действа от 1993 година. Първите групи са възникнали във Варшава, през 1998 действат вече и в осем други града.
Например на алкохолиците натрапчивата нужда и обсесия за преяждане при някой, който е загубил контрол над яденето си, може да се струва чужда, а дори смешна. Един зависим от хазарта, който заради неприятностите от махмурлука никога няма желание да се напие, няма да разбере някого, който пие чак до тежко натравяне, а след това започва своя цикъл отначало. Един наркоман, който по принцип е свикнал с липсата на пари, трудно ще намери емпатия спрямо човек пристрастен към харченето на пари. Също така компулсивният чревоугодник, който след сексуален акт в рамките на любовната си връзка се чувства удовлетворен, няма да разбере еротомана, при когото сексуалният и емоционалният опит увеличават — толкова по-бързо, колкото е по-интензивен — чувството за неудовлетвореност и еротичен "глад". На един зависим за здравеенето е нужен друг, същият зависим — огледалото на истината. По този начин практически са възникнали отделни терапии и общности на Данадесетте Стъпки за всички тежки пристрастия.
Брутална дума, неудобен проблем
Най-добрият аргумент в полза на групите, работещи по 12-те Стъпки и 12-те Традиции, е тяхната ефикасност в овладяването на зависимостите. Поредното им възникване е трасирало път за развитие на лечението, насочвайки вниманието на професионалистите към нови проблеми. Днес за възникването на професионална терапия не трябва да се чака толкова дълго, както в началото на откриването на алкохолизма. В случая на еротоманията вече горе-долу пет години след създаването на АЕ (1976) са възникнали в САЩ първите професионални програми за нейното лечение. Първенството в тази област принадлежи на Патрик Карнс. Но част от терапевтичните среди продължават да приемат концепцията за зависимост от секс и любов с нежелание, или дори я отричат. Доказателство за това са многобройните публикувани книги, които, въпреки че разглеждат избрани модели на дисфункционални сексуално-емоционални поведения, все пак избягват думата зависимост, а още повече еротомания, като същевременно създават разни, дори забавни, евфемизми. Следователно имаме: "любовна обсесия", "токсична любов", "сек-сохолизъм" (като термин най-близък може би до истината, но обхващащ чисто сексуалните поведения и подминаващ техните ментални и емоционални аспекти — защото човек може да бъде активен еротоман без да прави секс!), по-нататък: "токсични страсти", "жени, които прекалено обичат", "мъже, които недостатъчно обичат" и произтичащите от това разсъждения, защо тя е луда по него, а той по нея не, или пък обратното. Терминологичната ситуацията на издателския пазар е допълнително затруднена от факта, че на английски практически не функционира думата еротомания — както и не съществува в този език дума наркомания (Анонимните наркомани са Narcotics Anonymous, NA, буквално "анонимни наркотици"). Затова се използва описателният термин "зависимост от секс и любов", а някои терапевти разделят този проблем на зависимост от секс, от чувства, от фантазии или от връзки — в това число влиза и съзависимостта. Това донякъде напомня разделяне на алкохолизма на зависимост от бира, от вино или от "изобретения"*— и в лечението е също толкова непригодно. Преводачите, които по-скоро не са чували много за движението на Анонимните еротомани, също въвеждат разни меки и атрактивни определения, за да не се употребява шокиращата дума еротомания, която има фатална конотация (морално дъно, извратеност, грях, престъпление и т.н.). Но нали днешната конотация на еротоманията много прилича на тази, която в САЩ имаше алкохолизмът през 30-те, 40-те и 50-те години! Еротоманията — този може би най-обезпокояващ човешки проблем — също се нуждае от време, докато светът научи за тази болест и започне да я разбира.
*С този термин в Полша се наричат всякакви видове алкохол, непредназначен за консумация (като салицилов спирт, денатурат и т.н.) и въпреки това употребяван от някои алкохолици в напредналите стадии на развитието на болестта. (Бележка на преводача)
Вторият повод, поради който част от терапевтите отричат еротоманията или смаляват нейния мащаб и опасност, а също така подценяват болезнеността и продължителността на процеса на нейното лечение, е понякога стремеж за запазване на клиентелата. Тъй като никой зависим не се отказва лесно от приятните аспекти на зависимостта си — по-скоро е склонен да ги защитава до последния си дъх! -, активният еротоман, който се лекува напр. от наркомания или алкохолизъм, и особено ако терапията е платена, няма да поиска дори и да чуе, че трябва да откаже също и секса и/или болната си връзка, която в момента му "подслажда" живота вместо дадена субстанция. Затова той ще отиде при по-малко "радикален" терапевт, който ще му позволи да си трае в самозаблуда, като му каже: "ти решавай проблема с пиенето или друсането си, а оновата... е, какво, всички са така", или който повярва в неговите рационализации. Ако един "алкохолен" напр. терапевт не плаши двойно зависимите си пациенти с визията за въздържане от секс и/или за раздяла с токсичния партньор, те нали за това ще му платят. Да се противопостави ефикасно на съпротива и отричане от страна на хора, зависими от секс и любов, има шанс всъщност само такъв професионалист, който по начало се занимава с еротомания и има вече определен опит в тази област. Защото той няма да се даде да го излъжат или манипулират, а освен това работи с хора, които са дошли, за да променят нещо в тази сфера на живота си.
Друга трудност в признаването на еротоманията като проблем може да произтича от факта, че някои терапевти сами имат този проблем. Еротоманията, като всяка зависимост, е "демократична" и не щади никоя категория хора. При това тя спада към особено камуфлираните. Могат да страдат от нея както свещеници, така и проститутки, лекари и учители, чиновници и земеделци, работници и хора от сцената, пък била тя и политическа. Няма да сполучат в лечението на еротоманията тези терапевти, които, притежавайки този проблем, не са го решили за себе си, нито пък тези, които — макар и да го нямат лично — са привърженици на прекалено толерантното му третиране, като приканват клиентите си да приемат своя "темперамент", "нужди" и поведения посредством удовлетворяването им без чувство за вина. Твърдейки ех сМеага, че мастурбацията или сексът без трайни задължения са нещо здраво или поне безвредно, те поставят еротомана в ситуацията на алкохолика, когото убеждават в лечебните свойствия на сто грама водка...
Дефиниция
Полската енциклопедия (PWN, Warszawa1973) дефинира еротоманията като патологично усилване на половата възбудителност, проявяващо сепри някои психически болести и психопатии, а също така при органични заболявания на мозъка; може да бъде също резултат от вредното влияние на обкръжението; термин, означаващ също еротично умопомрачение, придружавано от илюзии за "влюбеност ".
Който се е сблъскал с опита на АЕ, знае, че еротоманията не само може да придружава психични болести; може също така да довежда до такива, като например бягство от живота, от самосъзнанието и отговорността за самия себе си. Клинично лекуваните пациенти тогава продължават да имат симптомите на еротична обсесия. Който наблюдава днешния свят, вижда, че "вредното влияние на обкръжението" е излъчвано от цялата ни култура, просмукана от "любов", еротика и сексуално блаженство като синоними на успех и атрактивен "съвременен" живот, което — като външен фактор — подпомага нарастването на еротоманията. "Вредно влияние на обкръжението" са също така сексуалните, емоционални и физически злоупотреби във възпитанието на децата; също така приеманите от тях семейни кому-никати и дисфункции, които после се превръщат във вътрешна почва за техните пристрастия. Който е слушал или чел личните истории на Анонимните еротомани, няма дори да се усъмни, че под различни форми те изживяват еротично умопомрачение, придружавано от илюзии за "влюбеност ".
Кръстосани зависимости
Професионалистите в САЩ все повече разширяват знанията си за мултизависимостите. Провеждат се все повече систематизирани изследвания и все по-голям брой терапевти признават, че само една зависимост при зависимия човек е рядкост. Често клиентите притежават две или три и повече сериозни пристрастия и след отказването на едното - след преходния период, който е нужен на психиката, за да се "реорганизира" — изпъква и поема деструкцията следващото. Премахвайки зависимостите подред, според реда на техните кризи — подлагайки ги на действието на отделни терапевтични програми или общности за взаимопомощ —, зависимите могат най-после да стигнат до травматични преживявания и зане-марявания от детството си, от спомена за които са искали да избягат. Ако намерим за тях съответната дълбока терапия, те ще могат да определят вътрешния модел, който е бил причина за поредните им компулсивно-обсе-сивни поведения — образно казано, могат да "изкоренят" дървото на своята автодеструкция. Този процес представлява всъщност премахване на поредните пластове на зависимостите, за да се стигне до тяхната първопричина.Това е работа за дълги години, което АА характеризират с поговорката: "здравеенето няма край". Действието на програмата е избавително и тогава, когато подобряването на живота надминава вече всякакви очаквания и когато всъщност човек вече би могъл да се отпусне и да си почине. Да издържи в тази постоянна работа със себе си му помага известно сравнение на зависимата личност с ескалатора, който върви надолу - ако някой се опитва да се качи по него и не върви постоянно нагоре, бива смъкван долу.
Сериозност на проблема
Зависимостта от секс и любов - еротоманията - принадлежи към най-тежките пристрастия и в някои отношения напомня компулсивното преяждане. Думата "любов" не е съвсем уместна, но ние не притежаваме толкова точни термини като древните гърци, които са различавали агапе -чиста, духовна любов, или фила — братска обич, от ерос — страстна, полова любов. Тази липса на прецизни определения води до бъркането им, като затъмнява картината на истината. (...) Еротоманът до края на живота си (без лечение тази обсесия не минава с напредването на възрастта) носи в себе си половия нагон и всички стари спомени. Това е огромен състав от "запалки",който почти винаги може да "раздвижи" проблема. При това здравеенето от еротоманията не се основава на "обездвижване" и изолация — сексуалната и емоционална анорексия е обратната страна на тази болест —, а на това да се учиш на здрави връзки с хората, да се развива духовността, да се изграждат трайни интимни връзки и да се изразява и удовлетворява по недеструктивен начин собствената сексуалност. Защото самото въздържание не е за здра-веещия еротоман цел, а средство за постигане на целта — само междинен етап, необходим за постигането на физическо, емоционало и умствено равновесие и за извършването на вътрешно преустройство. Зависимостите могат най-общо да се разделят на три групи:
1. зависимост от химическо вещество, променящо настроението (алкохол,
наркотици, лекарства);
2. зависимост от поведения или ритуали (хазарт, компулсивно пазаруване, риск, парични заеми);
3. зависимости, които са бягство в нереалния свят на фантазиите (компулсивно мечтателство, TV и мас-медии, компютърни игри, литература [най-често научна фантастика] и т.н.)
И ето, имаме още една зависимост, която принадлежи към всичките тези три категории едновременно: еротоманията. Първо: тя причинява силни промени на настроението чрез стимулиране производството на "вътрешни наркотици" в нервната система (сексуалната възбуда, а особено оргазмът, освобождава ендогенни опиати, под формата на ендорфини, емоционалното възбуждане — т. нар. влюбване — амфетамини във вид на РЕА (фенило-етилоамини), а рискът — моноаминооксидаза (МАО), ензим, увеличаващ провеждането на импулси на синапсите, тоест интензивност на усещанията). Изследванията в тази област продължават и неврохимиците очакват да обосособят в човешкия мозък по-нататъшни субстанции, свързани с еро-тизма и отговарящи с химическата си структура на наркотиците с популярните имена "Love" и "Екстази" (пионер в областта на изследванията върху зависимостта от "вътрешни наркотици" е Б. А. Ван Дер Колк). Следователно наркотиците, макар неприемани отвън, играят при еротоманията съществена роля. Второ: еротомания това са, освен конкретните физически и емоционални поведения, безкрайни ритуали и приготовления за тях: съблазняване, обличане, поддържане на връзки, обикаляне по определени места като барове, паркове, бани, тоалетни, солариуми, нудистки плажове — тези поведения сами по себе си са извор на патологично удоволствие. Подобни ритуали могат да доведат зависимия дори до многогодишен обсесиен транс. И трето: фантазирането е за еротоманията това, което е бензинът за колата. То само по себе си също променя настроението(възможно е то да активизира в мозъка субстанции подобни до ТНС или други халюциногенни вещества, което изследванията някой ден ще проверят) и е мотор за реализация и нарастване на сексуално-емоционалните поведения. Еротичното фантазиране доставя немалки гратификации (каквито например няма да получи зависимият от никотин, когато размишлява за цигара) и е причина, зависимият да може само по този начин да търпи авто-деструкцията и деградацията.
За по-добро осъзнаване колко е сериозен и сложен проблемът на еротоманията, можем да си представим отделение за лечение или детоксикация на алкохолици или наркомани, където пациентите не оставят своите субстанции зад вратата на болницата, но ги държат в себе си, и то във форма, която може всеки момент сама да проникне в кръвта им. Трудно можем да си представим връзването на еротоманите в отделението, за да им се попречи да мастурбират (а всъщност за това има и други начини, особено женски), да не говорим за това, как би могъл да се върже мозъкът — да се изтрият сексуалните спомени, картини и фантазии. Контролът, както знаем, не е уместен път. Но и тези проблеми могат да се решат. Това доказват съществуващите вече в САЩ отделения за детоксикация на еротомани, които без няколкомесечна по принцип изолация от света и интензивна терапия не биха могли да започнат да здравеят. Събраният до днес опит на АЕ доказва, че терапията на еротоманията — макар и по-трудна заради вътрешната съпротива и сложността си, отколкото лечението на други тежки зависимости — е възможна и безусловно необходима.
Р. В.
(“Arka”, № 30/1999)
Още статии …
- Интернетохолици - Пиотр Кошчелняк
- Зависим ли съм? (Анонимни Наркомани)
- Децата в семейството с алкохолен проблем —Анна Швед
- Какво означава да обичаш децата? - Юстина Беднарек, Цвета Карабойчева
- Шансът - Адам
- Пророк (фрагмент) - Калил Гибран
- Какво става с тази профилактика? - Ева Войдилло
- Да промениш света? - Анна Швед
- Най-много зависи от родителите
- Обречена кауза - И.Д., София
- Жалванията на една градинарка - Kamila Sołowiej
- Горещи дни (летните семинари в България) — Анджей Майхер, Анна Швед
- Партньорството — трамплин към успеха — Василка Иванова, Пазарджик
- Стъпки за връщане към живота - Красимира Лазарова, Стара Загора
- Катарзисът на прошката - Васил Петров
- Грях или болест? — Виктор Ошатински (прев. Васил Петров)
- Вдигни глава — Ева Войдилло (прев. Васил Петров)
- Красимира и Станка, Стара Загора
- Спомени от летния семинар...- Татяна Иванова, Пазарджик
- Отзив - АН, София
- Йорданка
- Анонимни хазартни играчи (Полша): Моите "дискомфорти" - Яцек
- АА (САЩ): В АА се научих на любов - Кевен
- АА (Полша) От цикъла "Корени" —АнджейДиван
- ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРУПИ АА, АН и ВДА