ЗАВИСИМОСТ И ДУХОВНОСТ

Отец д-р Марек Джевецки

ДУХОВНОСТТА В ТЕРАПИЯТА И ПРОФИЛАКТИКАТА НА ЗАВИСИМОСТИТЕ

     1.    Зависимостите - опит за дефиниция

     Търсенето на ефикасни методи за профилактика, както и ефикасни методи на терапия, изисква опознаване на ПРИЧИНИТЕ за посягане към алко­хола или други средства в периода на узряване на младия човек и злоупотребата им от възрастните.

     ПРИСТРАСТЯВАЩИ СУБСТАНЦИИ, това са всички тези химични вещества, чието действие променя начина на мислене и емоционалното състояние на човека. Веществата от този тип въвеждат човека в света на илюзиите и са форма на бягство от действителността. Освен това те не само смущават мисловните процеси и модифицират емоционалното състояние, но и причиняват синдрома на зависимостта. Това означава, че зависим човек е този, който живее в света на илюзиите, а същевременно е зависим от субстанциите, които го въвеждат в този свят. (...)

     Зависимият човек - за разлика от здравия - няма постоянен образ на самия себе си, т.е. няма един устойчив начин на мислене за себе си и за изживяване на себе си. Когато се намира под влияние на пристрастяващо вещество, той изживява себе си позитивно. Но когато изтрезнява, тогава мисли за себе си крайно отрицателно и изживява много болезнени емо­ционални състояния, като напр, страх, отчаяние, огорчение, срам. В такава ситуация му се струва, че единственото спасение с да посегне пак към пристрастяващото средство. Тази е причината, поради която алкохолизмът или наркоманията са хронична и смъртна болест. Това означава, че не е възможно такава болест да спре от само себе си, и че нелекувана тя води до смърт.

2.    Разпознаването на причините за зависимостите увеличава ефикасността на профилактиката и терапията.

     Още до съвсем неотдавна се смяташе, че посягането към пристрастяващи вещества произтича от зла воля, деморализация или липса на информация за вредността им. Това е било МОРАЛИЗАТОРСКО третиране на явлението. При такава изходна точка терапията и профилактиката са се свеждали до порицаване, заплашване с ужасни последици, а също така отправяне към добрата воля и съвестта на даденото лице.

     Оказа се, че работата е по-сложна и че добрата воля не стига, понеже тук играе роля някаква странна сила, чиито корени започнаха да се търсят в органичната сфера. Така се появи БИОЛОГИЧНАТА гледна точка на зависимостта, тоест третирането й като резултат от предразположение или от органични, наследствени детерминизми. Също и тази интерпретация се оказа недостатъчна, защото дори ако съществуват биологични склонности от този род, те могат само да ускорят процеса на пристрастяването, но НЕ ОБЯСНЯВАТ ЗАЩО ТОЗИ ПРОЦЕС ИЗОБЩО ЗАПОЧВА, ТОЕСТ ЗАЩО ДАДЕНОТО ЛИЦЕ ПОСЯГА КЪМ ПРИСТРАСТЯВАЩАТА СУБСТАНЦИЯ.

     За да се разбере това, трябваше да се погледне по-дълбоко в тайната същност на човека. И така стигнахме до ПСИХОЛОГИЧНИЯ модел на зависимостите. Този модел се опира на твърдението, че невероятната атрактивност на наркотиците и алкохола за някои хора не идва от тяхната биологична атрактивност (те винаги са вредни за организма), а от ЕМОЦИОНАЛНАТА им атрактивност. Всеки човек иска да е в добро настроение и се стреми да си осигури добро емоционално самочувствие. Ако например изживява болка или страх, би искал бързо да промени това лошо състояние. Но той не умее да се накара да изживява радост, спокойствие или чувство за безопасност, не упражнява непосредствен контрол върху собствените си емоции и изживявания. Не може да си ги забранява или заповядва. И тук именно е тайната на силата на наркотицитеи алкохола: тези вещества ПРИТЕЖАВАТ ВЛАСТ, КОЯТО ЧОВЕК НЯМА - ТЕ УМЕЯТ БЪРЗО И ЕФИКАСНО ДА ПРОМЕНЯТ ЧОВЕШКИТЕ ЕМОЦИИ. Затова са атрактивни за хората, които изпитват болезнени преживявания и които искат да премахнат болката бързо и на всяка цена. Психологическата перспектива, която показва това явление, несъмнено ни доближава много повече до истината за причините на зависимостите, отколкото морализаторската и биологичната перспектива. Но и тази перспектива - в днешно време много популярна - не разкрива цялата истина. Не стига до същността на проблема, защото тя лежи ПО-ДЪЛБОКО.

     Защото емоционалните състояния на дадения човек не са нещо случайно, те разбулват ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛАТА МУ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА СИ­ТУАЦИЯ. Особено в момент на криза емоционалната информация е обик­новено по-прецизна отколкото интелектуалната, именно защото човек не може да манипулира емоциите си, докато може почти без ограничения да манипулира мисленето си за своя живот. По-лесно е човек да се самозаблуди в мисленето, откол­кото в емоционалното пре­живяване. Въпреки най-оче­видните факти един наркоман или алкохолик може цял жи­вот да си внушава, че не е за­висим. Трудно е обаче цял живот да се заблуждаваш, че си в добро настроение, когато изживяваш напр. драматичен страх или депресия. Следователно: ЕМОЦИИТЕ НЕ СА САМОБИТНА ДЕЙСТВИ­ТЕЛНОСТ, ТЕ НЕ ПОКА­ЗВАТ САМИ СЕБЕ СИ, А СА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА, КОЕТО СТАВА В ЖИВОТА НА ДАДЕНИЯ ЧОВЕК. Зато­ва интерпретацията на зависи­мостите като явление свързано с човешките емоции е спиране на половината по пътя към цялата истина. (...)

     Причината за приемане на наркотици или алкохол не е в крайна сметка нито зла воля,нито наклонности или генетични дефекти, а КРИЗА НА ЖИВОТА, сигна­лизирана от емоциите. Наркотикът е психическо "лекарство" за хората, които изживяват криза, които се отказват от трудността на съзряването и управляването на живота си със силата на своето съзнание и свобода. Този тип отношение към живота е свързано не само с личността на дадения човек, но също и със семейната и обществена ситуация, в която той живее.

     Що се отнася до психическата ситуация на зависимия, това е по принцип човек, на когото му липсва зряла ценностна йерархия и който в резултат на това безкритично приема митове и доминиращи обществени тенденции. Това е човек, който не умее да създаде и да поддържа положителни връзки с други хора. Такъв човек не е устойчив срещу фрустрация, не е способен да приема отговорността за своя живот и поведение. Един наркоман или алкохолик не уважава живота, нито духовните ценности. Затова пък е пълен с комплекси и емоционални блокади.

     В резултат на всичко това, това е човек, който:

       - се реализира чрез външни прояви;

       - е несигурен и екзистенциално объркан;

      - търси единствено моментно удоволствие или облекчение;

       - се нуждае от все по-силни емоции и впечатления, за да "усеща" живота;

      - не се справя с емоциите си и не постига емоционално равновесие. Могат също да се посочат типични черти на семействата, от които произхождат наркоманите:

       - те са подчинени на потребителския начин на живот;

       - не осъзнават своите задачи, задължения и цели;

       - не предават зряла ценностна система;

       - подчинени са на професионалната си работа по начина, който създава възпитателни и емоционални проблеми;

       - те са прекалено грижовни;

      - водят повърхностен начин на живот, със силни емоционални проблеми. Също и обществото, което способства за разпространяване на наркоманиите, притежава доста типични черти. Това е общество, което:

     - предлага на младото поколение думи, активност и пространство за действие, лишени от възпитателна стойност;

       - управлява се от идеология и бюрокрация;

       - е безсилно спрямо проблемите и нуждите на младите хора (работни места, жилища, перспективи за развитие, патологични групи и т.н.);

       - предава на младите противоречиви комуникати за основните ценности и смисъла на живота;

       - третира младостта като символ за пълнота на живота, не като фаза на развитие;

       - управлява се от философията на консумацията, за което са му нужни неудовлетворени хора, които са готови да купят всичко, за да си дадат заместител на щастие.

     Тази статия анализира зависимостите в аспекта на личната ситуация на човека, тъй като профилактиката и терапията се концентрират на практика върху определени групи възпитаници или пациенти. Значително по-малки са възможностите им за влияние върху семейната или обществена ситуация.