ДУШАТА И ДУХОВНОСТТА

     Анонимните Алкохолици твърдят въз основа на собствения си опит, че алкохолизмът е болест на душата, тялото и ума. Какво представлява тялото, всички знаят (а дори всеки ден усещат), какво е умът знаят много хора, но какво е душата? Смятам, че този въпрос за мен — алкохолика, е основателен, като вземем под внимание нашата дефиниция на болестта. И как тази душа може да бъде болна? Аз си измислих, за собствените си нужди, дефиниция на душата (макар че съм срещал твърдението, че душата не може да бъде дефинирана).

     Всеки човек раждайки се получава (притежава) някои особености, предразположения, черти на характера, способности, пороци и т.н. Според мен всичко това е дар. И аз получих тези дарове. Всички тези дарове, които получаваме в момента на раждането, - това според мен е душата. По-късно, по време на нашия живот, душата бива "обградена" със страхове, мечти, очаквания, опити, информации и т.н. Според тази дефиниция душата не може да бъде болна, но може да се получи така, че тези страхове, мечти и очаквания да станат толкова много и човек да няма представа, че е полу­чил някакви дарове (че под тях има и душа). Тогава "разстоянието" между моята душа и днешното ми "аз" е голямо и може да се каже, че душата ми е болна (а всъщност аз самият съм толкова много болен, та дори не знам, че притежавам някакви дарове - душа).

     Духовността е процес на съкратяване на това "разстояние" между мен днес и моята душа. Колкото повече страхове успея да отстраня, колкото по-малко очаквания имам, толкова по-голяма ще бъде духовността ми. От личен опит знам (и това е даже логично), че колкото по-голяма духовност притежавам, толкова по-голяма радост и удовлетворение изпитвам от трезвения си живот.

     Духовното пробуждане е момент, в който решавам (често не напълно съзнателно) да променя живота си. Да се опитвам да престана да се под­давам на страховете си, да престана да очаквам нереални неща, да престана да смятам, че света не го бива изобщо и само аз в него съм нормален (...или пък точно обратното). Написах: да се опитвам, защото това е един процес, да престанеш изведнъж е невъзможно. Именно началото на този процес е духовното пробуждане. Това може да бъде също моментът, в който успях да измина голяма част от "разстоянието", делящо ме от душата ми; в който наведнъж успях да избегна много страхове, да отхвърля много глупости, да прогледна. Така се случва понякога. И това също е духовно пробуждане. Тук се явява следният въпрос - за какво ми е тази душа, духовност, духовно пробуждане? Един от отговорите е — за да не пия. Той е правилен, но на мен не ми стига. Аз се опитвам да развивам духовността си, за да се радвам на живота, да чувствам удовлетворение от ежедневието си - тогава именно няма да пия. Ако ми е добре или великолепно без алкохол, тогава за какво ми е той?

     Напоследък все чувам слухове за това, че еди кой си се е пропил (а е бил трезвен от 8 години), онзи също (той пък от 10 години). Значи, самото ходе­не на сбирки може да се окаже недостатъчно, когато се появят проблемите.

Дезидератата казва да развиваме силата на духа си, за да...

     Един от най-добрите начини за развиване на силата на духа (или за увеличаване на духовността) е да служиш на друг човек.

Зенек, АА

     Молим читателите за размишленията им относно тяхното разбиране на духовността. (Полската редакция)

„Arka" № 41/2002