ХРОНИКА: ПРОДЪЛЖАВАМЕ...

Бегли впечатления от семинара

"Злоупотреба с алкохол и наркотици -

психологични и социални

последици в семеен аспект "

или

партньорство и неочаквани вълнения

     Трета година подред продължава сътрудничеството на полската Фон­дация "Стефан Батори" с българските партньори в рамките на регионалната програма "Алкохол и наркотици". След пионерския семинар в София през 2001 и миналогодишните 2 обучения в София и Пазарджик, през 2003 - на 12-13 май в София и на 15-16 май в Стара Загора, проведохме два семинара на тема "Злоупотреба с алкохол и наркотици - психологични и социални последици в семеен аспект" - като поредна стъпка в това сътрудничество. За нас от особено голямо значение е фактът, че всяка година се разширява кръгът на нашите партньори в България. Този път сътрудници идомакини бяха български неправителствени организации: софийските фондации "Семейство и дрога" и "Имеон Балкани" и Сдружение с нестопанска цел "Здраве и морал" от Стара Загора, а също така Националният център по наркомании в София и общинските власти на Стара Загора.  Занятията, превеждани от постоянния ни сътрудник Васко Петров, се водеха от полските терапевти и треньори Анджей Майхер, Юрек Брокман и Аня Швед и бяха доста интензивни (4 взаимосвързани модула по час и половина всеки ден), като акцентът се поставяше главно на практическата част, която обхвана половината от цялото работно време.

     В София семинарът се проведе в залите на Националния център по наркомании. Участници бяха близо 30 души социални работници от всички столични дирекции - хора, които често работят непосредствено със зависимите и техните близки и които може би най-осезаемо виждат раз­рушителната сила на алкохолизма и другите зависимости не само за зави­симия човек, но и за цялото му обкръжение, тоест — главно семейството му.    На тези проблеми беше посветен първият ден от семинара, когато се раглеждаха психологичните, социални и биологични фактори, трасиращи пътя към зависимостта, психологичните механизми, които я съпътстват и поддържат, развитието и протичането на алкохолната болест. След това работихме върху проблема за съзависимостта и дисфункционалното семейство. Един вид визуализация на изводите от тази част, а същевременно изходна точка към следващите теми, беше филмът "Разкъсани души", който ни даде "сюжетна" основа за практическите занятия — създаване на психологични портрети на отделните членове на семейството с алкохолен проблем и фиксиране на интерперсоналните релации и поведенчески мо-дели за приспособяване в такова семейство.

Интензивна работа по време на семинара в София

     Атмосферата на горещи дискусии на втория ден беше предизвикана от главната тема на деня - домашното насилие като една от най-опасните последици от злоупотребата с алкохол и наркотици и, на свой ред, психологическите последици от самото насилие. След представянето на същността на това явление, след развенчаването на функциониращите в обще­ственото съзнание (интересно: еднакви в България и Полша!) стереотипи и митове за насилието и след разработването на психологичната характе­ристика на жертвата на домашно насилие споделихме полския опит в тази област, представихме структурата за решаване на проблемите на зависимостите и домашното насилие в Полша и се опитахме заедно да изградим модел на аналогична структура в българската обществена, правна и битова реалност. Това даде начало за разработване на някои стратегии за ефикасна помощ на жертвите на домашно насилие. Определено най-същественнят извод, който се налагаше в резултат от занятията през втория ден, е този, че независимо от това, колко малко възможности за реално действие ни дава правната и социална действителност, нещото, което винаги МОЖЕМ да направим, е да отделим внимание на пострадалата жена (неведнъж за пръв път някой ще й отдели внимание!), да й дадем психична и морална подкрепа (никой никога досега не й е казал, колко е силна и смела, колко добра майка е, щом се е решила да търси помощ), да застанем безусловно на нейна страна (може би тя никога досега не е имала възможност да чуе, че не е ви­новна за това, което се случва в семейството й - че независимо от обсто­ятелствата виновен е винаги причинителят на насилието, тъй като никой никога няма право да насилва друг човек...). Колкото и малко да изглежда, такава подкрепа Е наистина помощ. И, което е най-важното в случая, тя не се обуславя нито от недостатъците на правната система на страната, нито отикономическата мизерия на Дирекциите за социално подпомагане...

     Попълнените от участниците в края на семинара оценъчни листове, които винаги са за нас важен източник на обратна информация, показват много висока оценка на проведеното обучение. Благодарни сме на всички наши слушатели за това доброжелателно отношение към нашето начинание и се надяваме то да е донесло поне мъничко полза в професионалната им практика.

     Допълнително по време на семинара представихме излезналите мина-лата година на български език книги на д-р Ева Войдилло Избирам свободата и Да простиш. Техният преводач и издател Васко Петров пред­стави и книгата на проф. Виктор Ошатински Грях или болест, която предстои да излезе в близките месеци. Представихме също и познатото вече на читателите на в. "Дрога" българско издание на сп. "Арка", третия брой на което издадохме преди 3 месеца.

     Накрая всичките участници получиха сертификати за участие; във връчването им и закриването на семинара присъстваше, като главен организатор, доц. Соня Тотева, която каза и няколко топли думи за нашето сътрудничество и на която ние от своя страна сърдечно благодарим за съдействието.

     Когато по-рано разработвахме програмата на това обучение, ние не изпитвахме вече такова трескаво вълнение, както предишните години, когато тепърва си прокарвахме пътя за подобни начинания в България. И въпреки това провеждането на двата семинара беше съпроводено от доста силни емоции за нас. Тук, в София, ни направи голямо впечатление огромната ангажираност на социалните служители в тяхната работа (такова лично, човешко и емоционално отношение към избраната професия рядко сме имали случай да наблюдаваме в контактите ни с полските им колеги!). Но като че ли още по-силни вълнения ни очакваха в Стара Загора.