Томаш Гловик

Следствен арест в гр. Радом

ТЕРАПЕВТИЧНАТА СИСТЕМА

в наказателните институции

(откъси)

Терапевтични кадри

     Става въпрос за това да се осигурят подходящи - в количествен и качествен аспект - кадри в терапевтичните отделения. Дори най-добрите програми не могат да се реализират - ще бъдат просто неефикасни - ако на един терапевт се пада прекалено голям брой пациенти. Нали това не е работа на акорд, нейните резултати зависят от пациента и от терапевта, но също и от техните взаимоотношения. Затова е толкова важно за терапевтич­ните отделения в затворите да се определят някои кадрови стандарти, в това число максимален брой пациенти на един терапевт, което ще позволи с всеки зависим да се занимаваме по индивидуализиран начин. Необходимо е също постоянното обучаване на терапевтите, повишаването на техните квалификации, контактът с професионалните среди на свобода.

     Присъствието на психолози и терапевти в наказателните институции разрушава много видимо мита за изолационния и само репресивен характер на лишаването от свобода и показва възпитателния и ресоциализаторски аспект на това наказание.

     Терапевтична програма

     Полските програми в терапевтичните отделения в затворите - много добри програми — са близки до офертите на такива заведения, които функционират на свобода. Много важни за работата на тези отделения са етично-философските принципи, а именно това, че персоналът:

   • се отнася с осъдените като с пациенти, не като с престъпници;

   • забелязва връзка между злоупотребата с алкохол и престъпния начин на живот, но същевременно осъзнава, че зависимостта не е единствен, а само един от многото проблеми на пациентите;

   • разбира работата с осъдените като ефикасна форма на помощ, ресоциализация или възпитание на хората, които са попаднали в затвора заради антиобществените си поведения;

   • цени колективната работа и смята взаимната подкрепа на членовете на терапевтичния състав за много съществен елемент от терапевтичната си работа.

     Терапевтичните програми за алкохолици продължават обикновено около три месеца, а за наркомани около една година. Повечето затворнически отделения реализират програмите си въз основа на Личните Планове за Терапия, организират срещи за близките на пациентите, съдействат с общ­ностите на Анонимните Алко­холици и Анонимните Нарко­мани. Пациентите придобиват знания за зависимостта, работят върху последиците от пиенето, върху акцептацията на собстве­ната зависимост, упражняват разни умения полезни в трезвения живот, учат се на неагресивни поведения, тренират отказване на почерпка.

     За предотвратяване на рецидивите на болестта се отделя повече време при пациенти, които наближават края на своето наказание. На тези, които имат пред себе си още няколко или десетина години затвор, им се предават знания за начините на справяне с рецидивите на болестта и им се предлага работа върху негативното мислене или агресивните поведения.

     Терапевтичните програми представляват система от структурализирани въздействия, в която се вместват класически форми като терапевтични групи, терапевтична общност, отворени килии (в рамките на отстъпление от правилника) и много други. Многократно се получава така, че те до голяма степен причиняват отслабване на принципите на затворническата субкултура, макар че не се борят с тях непосредствено. Терапевтичните групи създават в по-малка или по-голяма степен атмосфера на взаимно разбиране, чувствителност, провокират ситуации, в които участникът не може да остане пасивен, а съответно моделирането на поведенията може да има огромно терапевтично значение.

Терапевтични релации

     Самият факт на изолация в затвора създава такива условия, които от самото начало правят за осъдените по-трудна или дори невъзможна промяната на техните начини на поведения и отношения. Независимо от това, какво смятаме за нашите пациенти, несъмнен е фактът, че някои от тях, попадайки в затвора, се озовават в една среда, която е още по-болна и по-брутална от тази, която са си били създали или в която са пребивавали на свобода. Затворът е място без здрави релации - макар че всеки човек носи в себе си нуждата от контакт с други хора, благодарение на който да се почувства безопасен, акцептиран и благодарение на който ще може да се развива в положителна конфронтация; в затворническата действителност обаче няма такива възможности.

     Затова терапевтичните отношения между водещия терапевт и лишения от свобода пациент са толкова съществени, а терапията представлява всъщност широко разбирано възпитание и учене на елементарни жизнени умения. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван: винаги трябва да му се остави място за негово решение, да му се даде възможност за избор, като му се посочат евентуалните последици от даде­ния избор. Ограничаването на чувството за свобода на пациента в реша­ването за себе си е причина за неговата съпротива срещу всякакви наши въздействия, а тогава между него и нас започва борба. Лесно е също да проявяваме твърде високи изисквания спрямо пациента: слабите му инте­лектуални възможности, липси в образованието, дефицити във възпи­танието - това са само някои от причините за бавен напредък в терапията.

     В целия подход към зависимия осъден най-силен терапевтичен потенциал имат не толкова техниките или методите за работа, колкото създаването на такава релация с пациента, която на свой ред ще започне да променя самия него и неговите релации с другите пациенти. Решаващи за създаването на такива целеб­ни отношения са такива техни качества, благодарение на които пациентът:

   • ще може да бъде автентичен и няма да се чувства заплашен,

   • ще се чувства акцептиран,

   • ще се чувства разбиран.

     В така изградената терапевтична релация участниците й се ръководят от ценности, напълно различни от тези, които са градени според принципите на затворническия живот. Именно затова тя е толкова ценна.

„Świat Problemów", № 5 (l 12)/2002