Виктор Ошатински: Грях или болест

ДА СЕ ОТТЛАСНЕШ КЪМ ЖИВОТА

     В Chit Chat - също като в много центрове за лечение на алкохолизма в Америка - най-много се набива в очи огромният брой млади хора, които идват на лечение. Преди това е трябвало да загубят семейството, работата, здравето и състоянието си, но днес е различно. Няколко пъти им се е „къса­ла лентата", няколко пъти не са отишли на работа, няколко пъти са се качили в колата „на градус" - и вече се лекуват. Благодарение на много­бройните непиещи алкохолици, благодарение на мъдрото и всеобхватно алкохолно образование днес в Америка е ясно, че най-добрата форма на профилактика на късния алкохолизъм (най-често смятан за същински алкохолизъм) е лечението в ранния стадий на болестта. Като резултат не­прекъснато се повдига дъното, до което трябва да паднеш, за да започнеш да се лекуваш.

     Днес на света живеят в трезвеност милион и половина алкохолици. Не ни е познат един случай някой, напълно задоволен от живота, радостен и щастлив, един ден, пиейки сутрешното си кафе, да е казал: ,Днес ще отида на направя нещо за моя алкохолизъм". Хората отиват да се лекуват едва тогава, когато губят нещо значително. С други думи, когато престане да им бъде изгодно да пият. Когато цената на пиенето започне значително да превишава ползата.

     За „ползите" вече говорихме. По-добро настроение, справяне със стреса и емоциите, а по-късно със страданията, които болестта не спестява. Бягството от отговорност за семейството, за работата, за своите постъпки и най-накрая — за своя живот. Забравяне на това, което е било болезнено в живота. Начин да се разтовари агресията и злобата. Избягване на болката от развитието.

     А цената? Тя винаги е една. Защото така става, че пиенето на алкохол особено често и прекомерно, носи невинаги приятни последствия. Когато човек изпие прекалено много, му се вие свят, понякога губи съзнание. Говори глупости, често обижда околните, понякога става агресивен. Когато се качва в колата, е заплаха за сигурността на движението или прави катастрофа. Понякога изобщо не стига до дома си, буди се в кръчмата, във входа или на улицата. Понякога във собственото си повръщано. Зависимият става все по-малко способен да изпълнява ролята на съпруг (или съпруга), на баща (или майка) и да върши семейните си задължения.

     Злоупотребата с алкохол има висока цена. В Америка Анонимните алкохолици дори наричат себе си клуб на милионерите, защото всеки от тях е пропил толкова преди да започне да трезвее. Алкохолиците си пропиват заплатата, вземат назаем пари, пият на кредит и в залог. С времето се будят все по-често с такъв махмурлук, че не могат да се настроят за работа. Закъсняват или изобщо не отиват, особено в понеделник. Забравят за задъ­лженията и сроковете. Самите те имат инциденти в работата или са причина за инциденти, в които жертви стават други хора. С времето изобщо губят работоспособността си.

     Алкохолизмът и наркоманията са тясно свързани с престъпността. В младостта това най-често са импулсивни престъпления — побой, грабеж, изнасилване — които стават лесно при отслабналия контрол на нервната система. По-късно това често са престъпления, предизвикани от нуждата от пари за алкохол или свързани с „алкохолния" начин на живот. Много често зависимите правят транспортни нарушения.

     При толкова многостранна (да добавим и здравословните) и непрекъ­снато нарастваща цена никой, абсолютно никой, не може да продължава дълго време — оставен сам на себе си — да понася всички последствия от пиенето. Не би имал с какво да пие. Би бил отхвърлен социално. Би загубил работата си и със сигурност бързо би умрял. Алкохолизмът обаче знае как да се справи с това. Всеки алкохолик е обграден с хора, които му помагат да пие. Най-често впрочем това са тези, които най-силно жадуват да пре­стане да пие — най-близките му, работодателите, социалните работници, лекарите. Именно те най-често помагат на болния да избегне последствията от прекомерното пиене или сами понасят вместо него тези последствия. В Америка ги наричат „улеснители" (enablers).

     „Улеснител" е всеки, който помага на човек - и то не е задължително да е алкохолик - да избегне неприятните последствия от пиенето. Не само ко­легата, който сутрин носи бира, но и загрижената мамичка, която мие и слага да си легне пийналия младеж, а после му слага компреси против махмурлука. Жената, която на другия ден се обажда в работата с извинението, че мъжът й е болен. Работодателят, който гледа през пръсти на нарушаването на дисциплината, прокурорът или съдията, които се отнасят снизходително към нарушението или престъплението при обещанието, че „това е за последен път". „Улеснител" е смиляващият се над болния лекар, който с лека ръка дава болнични или рецепта за успокоителни, и психо­логът, който заедно с болния търси отговор на въпроса защо той пие. Отлично улесняват пиенето работещите изтрезвители, чиито клиенти, по принцип, трябва да бъдат връщани вкъщи или на работа възвърнати към физическо здраве, радостни и доволни от себе си. Улесняват пиенето колегите и познатите, които крият алкохолика от работодателя, дават му пари назаем, черпят го или му продават на кредит.

     Дори самото премълчаване на това какви ги е надробил в пияно състо­яние е форма на улесняване на порока. Защото самият алкохолик с удово­лствие забравя „за вчерашното", минимализира последствията от пиенето. Откъде може да знае, че пие не като другите, ако другите не му кажат това открито?

     Следователно за да станеш алкохолик, са нужни три неща: пиене на алкохол, физиологична податливост и социална среда, която разрешава пиенето или го стимулира. И всъщност улесняват порока всички тези, които дълбоко в душата си искат „да помогнат" на болния в разговорното всекидневно значение на тази дума. Да му помогнат, тоест да се смилят, да помогнат да избегне неприятностите, да го насочат за негово добро, да му дадат още един шанс.

     На алкохолика не му е нужен шанс или състрадание, а избор. Той сам трябва да направи избор между понасянето на всички последствия от пиенето или трезвеност. Условие за такъв избор е спирането на всякакъв вид улеснения. Болният трябва да „бъде оставен". Алкохоликът трябва да падне до своето дъно, за да може да се отблъсне от него към живота. Въпреки че звучи жестоко, такава е истината, потвърдена от съдбите на всеки от тези милион и половина трезви алкохолици по целия свят. Отказването на обикновената помощ и приближаването към дъното се наричат „твърда любов". Алкохолиците вече знаят, че именно от такава любов се нуждаят най-много и се учат на нея, за да може после да помагат на другите зависими.