(АН -България)
ЗАЩО СЪМ ЧИСТ?
Винаги съм знаел, че за да живея, или поне да съществувам по някакъв начин, трябва да съм чист. Само че преди това знание беше пасивно. Аз неохотнопризнавах, че наркотиците са "нещо лошо". И запалено защитавах изборана хора, които пушеха марихуана. Считах "тревата" за безвредна, за мосткъм по-висше съзнание.
Всъщност искам да споделя за приятелството, верността и подкрепата преди да се запозная с цар Хероин. Много преди той да дойде, аз бях верен поданикна царица Марихуана. В продължение на 4-5 години аз почти всяка вечерзадоволявах своята страст. Като вършех това дело в сътрудничество с 20-30души. Заедно събирахме последните си мизерни левчета за някой п друг съмнителен джоинт, а понякога за "Parkizan", "Codeinum", "Lexotan" и up. Пак заедно ходехме на рейв-партита и ъндърграунд дискотеки, където агресивният звуков фон и облаците "трева" унищожаваха всякаква мисъл и... човечност в нас.
Та съвместно с тези нестандартни "субекти" аз "достигах" непознати нивана съзнанието. Бяха ми необходими години, за да осъзная, че тези нива стават достъпни в следствие на строга психо-физическа дисциплина.
Халюциногенните вещества и машинно-производният саунд единствено убиваха чувствителността, радостта от живота и ни превръщаха в роботи.
Само химията беше свързващото звено между мен и моите приятели. Първо на първо ние изобщо не се познавахме. Това беше така, защото действахме и говорехме в състояние на патология - никой Иван не беше Иван и никоя Илияна не беше Илияна. Всеки беше това, което му се искаше да бъде. И така в продължение на няколко часа, докато изкуствената еуфория отлети.
Между мен и моите другари не съществуваше близост или съпричастност. Ние не бяхме обединени от идея, страдание или трудност. Просто тичахме след болестната визия на сетивното удоволствие.
Затова в един ден животът ни зашлеви жесток шамар. Започнахме да усещаме, че ние съвсем не се харесваме един друг. Чувствахме се чужди, изпълнени с равнодушие и омраза. Облаците наркотичен дим се бяха поразсеяли и всеки виждаше в лицето на другия едно огледало. А от това огледало надничаше затъпялата физиономия на един затьпял човек. Същият този беше тичал от парти на парти, от кръчма на кръчма, от клуб на клуб и вече изпитваше нетърпимост към старите си "приятели".
Трябва да си призная, че антагонизмът, който възникна между нас, ме стресира в дълбока степен. Не можех да разбера защо се държат така с мен. Всъщност аз бях също така лишен от съдържание и топлина (въпреки че бях по-малко агресивен от другите) и нямах право да ги съдя. Те може би още са там - на онова място, за което Данте казал да оставим там надежда всякаква.
Напоследък мисля, че съм се променил. Мъча се да практикувам 12-те стъпки и се опитвам да простя на моите стари другари — "роботите". Когато срещна някои от тях, все още потръпвам и обикновено не поздравявам. Но поне потискам желанието си да потърся възмездие (било в морален, било в груб физически смисъл) за това, че не проявиха състрадание към мен.
В последно време съм се заровил в хиндуизма, старая се да бъда тук и сега и се опитвам да вразумявам онези, които съчетават йога и марихуана.
С пожелание за спокойствие
Джей Ганеша.
