Прощаване

 

някога ще си стегнем багажа, мирно

когато изпопадаме от сведени ръце

тогава ще си отворим взаимно очите — за сълзи

думите ще заключим в мълчание

спомените в мисли

мислите ще дозатворим с ключ

 

останалото ще подредим така като че ли никога не ни е имало мъжа

ще го хвърлим до жената любовта покрай кавгата раздялата в

куфъра или някъде си там, на рафта

 

и обратно ще поставим пясъчен часовник

с пясъка към Господ Бог

за да посипе той някога земята

с пустиня и манна

и с обещано, завинаги, връщане

 

Цезари Добиес

 

 

 

Кучето е вълк преодоляло

теста на цивилизацията

а именно, че е превъзмогнало

страха си от огъня.

Огън. Той е в нас и около нас,

въпрос на гледна точка,

зависи кой като какъв

се вижда във живота.

Огън, ама чакай малко,

ама чакай малко за какъв

огън става дума?

Огън буен и стихиен

или някакъв вътрешен плам,

а може би огънят на злото,

или може би скърбящ до болка

и отпред и отзад.

Иди, че разбери тогава,

Куче ли си или вълк.

 

Реми

 

Ecce homo

 

съм двойникът на човека

неговата жертва

и мълчалива съвест

 

жажда възникнах и в глад ще се превърна

ненаситен с хляб и сол с въздух и огън

и с внезапна, неочаквана смърт

не ще да умра цял - ще остане малко

половината за мен - втората за никой

името ми е цезар

но ще отдам на името именното

нека се изпълни

но ще кажа повече, нямам време

прощавай, бруте

"повече светлина" - приятелю мой

 

аз ще си остана още,

ще си вися

в черно и бяло

върху бетонния стълб за обяви