A- A A+

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

ЗАВИСИМОСТ И ДУХОВНОСТ

Отец д-р Марек Джевецки

 

ДУХОВНОСТТА В ТЕРАПИЯТА И ПРОФИЛАКТИКАТА НА ЗАВИСИМОСТИТЕ

 

     1.    Зависимостите - опит за дефиниция

     Търсенето на ефикасни методи за профилактика, както и ефикасни методи на терапия, изисква опознаване на ПРИЧИНИТЕ за посягане към алко­хола или други средства в периода на узряване на младия човек и злоупотребата им от възрастните.

     ПРИСТРАСТЯВАЩИ СУБСТАНЦИИ, това са всички тези химични вещества, чието действие променя начина на мислене и емоционалното състояние на човека. Веществата от този тип въвеждат човека в света на илюзиите и са форма на бягство от действителността. Освен това те не само смущават мисловните процеси и модифицират емоционалното състояние, но и причиняват синдрома на зависимостта. Това означава, че зависим човек е този, който живее в света на илюзиите, а същевременно е зависим от субстанциите, които го въвеждат в този свят. (...)

     Зависимият човек - за разлика от здравия - няма постоянен образ на самия себе си, т.е. няма един устойчив начин на мислене за себе си и за изживяване на себе си. Когато се намира под влияние на пристрастяващо вещество, той изживява себе си позитивно. Но когато изтрезнява, тогава мисли за себе си крайно отрицателно и изживява много болезнени емо­ционални състояния, като напр, страх, отчаяние, огорчение, срам. В такава ситуация му се струва, че единственото спасение с да посегне пак към пристрастяващото средство. Тази е причината, поради която алкохолизмът или наркоманията са хронична и смъртна болест. Това означава, че не е възможно такава болест да спре от само себе си, и че нелекувана тя води до смърт.

2.    Разпознаването на причините за зависимостите увеличава ефикасността на профилактиката и терапията.

     Още до съвсем неотдавна се смяташе, че посягането към пристрастяващи вещества произтича от зла воля, деморализация или липса на информация за вредността им. Това е било МОРАЛИЗАТОРСКО третиране на явлението. При такава изходна точка терапията и профилактиката са се свеждали до порицаване, заплашване с ужасни последици, а също така отправяне към добрата воля и съвестта на даденото лице.

     Оказа се, че работата е по-сложна и че добрата воля не стига, понеже тук играе роля някаква странна сила, чиито корени започнаха да се търсят в органичната сфера. Така се появи БИОЛОГИЧНАТА гледна точка на зависимостта, тоест третирането й като резултат от предразположение или от органични, наследствени детерминизми. Също и тази интерпретация се оказа недостатъчна, защото дори ако съществуват биологични склонности от този род, те могат само да ускорят процеса на пристрастяването, но НЕ ОБЯСНЯВАТ ЗАЩО ТОЗИ ПРОЦЕС ИЗОБЩО ЗАПОЧВА, ТОЕСТ ЗАЩО ДАДЕНОТО ЛИЦЕ ПОСЯГА КЪМ ПРИСТРАСТЯВАЩАТА СУБСТАНЦИЯ.

     За да се разбере това, трябваше да се погледне по-дълбоко в тайната същност на човека. И така стигнахме до ПСИХОЛОГИЧНИЯ модел на зависимостите. Този модел се опира на твърдението, че невероятната атрактивност на наркотиците и алкохола за някои хора не идва от тяхната биологична атрактивност (те винаги са вредни за организма), а от ЕМОЦИОНАЛНАТА им атрактивност. Всеки човек иска да е в добро настроение и се стреми да си осигури добро емоционално самочувствие. Ако например изживява болка или страх, би искал бързо да промени това лошо състояние. Но той не умее да се накара да изживява радост, спокойствие или чувство за безопасност, не упражнява непосредствен контрол върху собствените си емоции и изживявания. Не може да си ги забранява или заповядва. И тук именно е тайната на силата на наркотицитеи алкохола: тези вещества ПРИТЕЖАВАТ ВЛАСТ, КОЯТО ЧОВЕК НЯМА - ТЕ УМЕЯТ БЪРЗО И ЕФИКАСНО ДА ПРОМЕНЯТ ЧОВЕШКИТЕ ЕМОЦИИ. Затова са атрактивни за хората, които изпитват болезнени преживявания и които искат да премахнат болката бързо и на всяка цена. Психологическата перспектива, която показва това явление, несъмнено ни доближава много повече до истината за причините на зависимостите, отколкото морализаторската и биологичната перспектива. Но и тази перспектива - в днешно време много популярна - не разкрива цялата истина. Не стига до същността на проблема, защото тя лежи ПО-ДЪЛБОКО.

     Защото емоционалните състояния на дадения човек не са нещо случайно, те разбулват ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛАТА МУ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА СИ­ТУАЦИЯ. Особено в момент на криза емоционалната информация е обик­новено по-прецизна отколкото интелектуалната, именно защото човек не може да манипулира емоциите си, докато може почти без ограничения да манипулира мисленето си за своя живот. По-лесно е човек да се самозаблуди в мисленето, откол­кото в емоционалното пре­живяване. Въпреки най-оче­видните факти един наркоман или алкохолик може цял жи­вот да си внушава, че не е за­висим. Трудно е обаче цял живот да се заблуждаваш, че си в добро настроение, когато изживяваш напр. драматичен страх или депресия. Следователно: ЕМОЦИИТЕ НЕ СА САМОБИТНА ДЕЙСТВИ­ТЕЛНОСТ, ТЕ НЕ ПОКА­ЗВАТ САМИ СЕБЕ СИ, А СА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА, КОЕТО СТАВА В ЖИВОТА НА ДАДЕНИЯ ЧОВЕК. Зато­ва интерпретацията на зависи­мостите като явление свързано с човешките емоции е спиране на половината по пътя към цялата истина. (...)

     Причината за приемане на наркотици или алкохол не е в крайна сметка нито зла воля,нито наклонности или генетични дефекти, а КРИЗА НА ЖИВОТА, сигна­лизирана от емоциите. Наркотикът е психическо "лекарство" за хората, които изживяват криза, които се отказват от трудността на съзряването и управляването на живота си със силата на своето съзнание и свобода. Този тип отношение към живота е свързано не само с личността на дадения човек, но също и със семейната и обществена ситуация, в която той живее.

     Що се отнася до психическата ситуация на зависимия, това е по принцип човек, на когото му липсва зряла ценностна йерархия и който в резултат на това безкритично приема митове и доминиращи обществени тенденции. Това е човек, който не умее да създаде и да поддържа положителни връзки с други хора. Такъв човек не е устойчив срещу фрустрация, не е способен да приема отговорността за своя живот и поведение. Един наркоман или алкохолик не уважава живота, нито духовните ценности. Затова пък е пълен с комплекси и емоционални блокади.

     В резултат на всичко това, това е човек, който:

       - се реализира чрез външни прояви;

       - е несигурен и екзистенциално объркан;

      - търси единствено моментно удоволствие или облекчение;

       - се нуждае от все по-силни емоции и впечатления, за да "усеща" живота;

      - не се справя с емоциите си и не постига емоционално равновесие. Могат също да се посочат типични черти на семействата, от които произхождат наркоманите:

       - те са подчинени на потребителския начин на живот;

       - не осъзнават своите задачи, задължения и цели;

       - не предават зряла ценностна система;

       - подчинени са на професионалната си работа по начина, който създава възпитателни и емоционални проблеми;

       - те са прекалено грижовни;

      - водят повърхностен начин на живот, със силни емоционални проблеми. Също и обществото, което способства за разпространяване на наркоманиите, притежава доста типични черти. Това е общество, което:

     - предлага на младото поколение думи, активност и пространство за действие, лишени от възпитателна стойност;

       - управлява се от идеология и бюрокрация;

       - е безсилно спрямо проблемите и нуждите на младите хора (работни места, жилища, перспективи за развитие, патологични групи и т.н.);

       - предава на младите противоречиви комуникати за основните ценности и смисъла на живота;

       - третира младостта като символ за пълнота на живота, не като фаза на развитие;

       - управлява се от философията на консумацията, за което са му нужни неудовлетворени хора, които са готови да купят всичко, за да си дадат заместител на щастие.

     Тази статия анализира зависимостите в аспекта на личната ситуация на човека, тъй като профилактиката и терапията се концентрират на практика върху определени групи възпитаници или пациенти. Значително по-малки са възможностите им за влияние върху семейната или обществена ситуация.


3.    Защо профилактичните програми са все още недостатъчно ефи­касни?

     Всички изследвания в областта на профилактиката на зависимостите потвърждават много ниската ефикасност на прилаганите днес програми. Така се получава, тъй като тези програми не засягат същинските причини за наркоманията или алкохолизма. Дори най-добрите от тях СВЪРШВАТ ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА СЪЩНОСТТА НА ПРОБЛЕМА. Съвременните профилактични програми не се ограничават вече до заплашване и забрани, а прецизно и без да морализират дават важни информации за действието на наркотичните вещества, както и за биологичната, обществена и психическа деструкция, която те причиняват. Някои програми учат на асертивно и ефикасно противопоставяне срещу натиска на околната среда, която скланя към употреба на алкохол или наркотици. Учат също на асертивно изразяване на емоциите, особено на тези болезнените, като по този начин отстраняват нуждата от заглушаването им с химически средства. Но про­грамите спират дотук. Те не поставят най-важния за профилактиката въпрос: ОТКЪДЕ ИДВАТ И КАКВО СИГНАЛИЗИРАТ БОЛЕЗНЕНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ СЪСТОЯНИЯ У ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ?

     (...) Ако приемем, че, както доказахме преди, основната причина за посягане към пристрастяващи вещества е често КРИЗА НА ЖИВОТА, тогава и ПРЕДПАЗВАНЕТО от алкохолизма и наркоманията се свежда в крайна сметка до УЧЕНЕТО НА ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ НА ЗРЯЛО ОТНО­ШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА. ТЕРАПИЯТА пък няма да е ефикасна, докато не ПОМОГНЕ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ ДОСЕГАШНАТА КРИЗА НА ЖИВОТА и не въведе в света, който ще донесе на зависимия по-голяма радост и печалба отколкото наркотиците или алкохола. Терапията на зависи­мостите обаче е значително по-трудна отколкото профилактиката, защото освен всичко това изисква едовременно ликвидиране на биологичните и психични последици от зависимостта.

4.    Ролята на духовността в терапията и профилактиката на зависи­мостите

     Щом като причината за алкохолизма и наркоманията е криза на живота, ефикасната профилактика и терапия не могат да се ограничават до интер­венция в сферата на биологията и психиката. Трябва да навлизат и в сферата на духовността, тъй като зрялото отношение към живота и преодоляването на кризата е възможно само в тази сфера. Защото именно в нея човек си поставя въпроса за това, кой е той и за какво живее, въз основата на какви ценности може да осъществява смисъла на своя живот. Докато човек не развие в себе си духовната сфера, той не може да изработи зряло отношение към себе си, света и живота. Не може да имаш зряло отношение към неща, които не разбираш.

     Човек не може напълно да разбере себе си от каквато и да е друга перспектива освен от духовна. Тялото не може да му обясни тайната същност на човека, защото то не знае кой е той, човекът, и за какво живее. Тялото усеща единствено собствените си нужди и инстинкти. Оставено само на себе си, тялото подчинява останалите измерения на човека, а чрез това го води към драматични понякога вътрешни напрежения и конфликти.

     Човешкият ум също не е извор на такова знание. Той може да открие тази тайна, но не може да я установи или измисли. Оставен сам на себе си, умът ни не търси истината за човека, а само удобни полуистини или даже илюзии. Също така емоциите не знаят, какво отношение трябва да има човек спрямо собствената си действителност. Оставени сами на себе си, емоциите се ръководят от собствената си логика: търсят добро самочувствие, дори с цената на унищожението на човека, чиято част са те.

     Необикновеното в духовната сфера е това, че само и единствено там човек може ДА СЕ ПОПИТА за собствената си тайна ОТ ПЕРСПЕКТИВАТА НА ЦЕЛИЯ ЧОВЕК. И само там може ДА НАМЕРИ ОТГОВОР, който да му даде възможност да има зряло отношение към живота. Следователно, ДУХОВНОСТТА ЗАПОЧВА ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ СЕ ВЪЗНАСЯ НАД СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО И ПСИХИКА, ЗА ДА СИ ЗАДАДЕ ВЪПРОСА КОЙ Е ТОЙ, ЗА КАКВО ЖИВЕЕ И КАКЪВ КРАЕН СМИСЪЛ ИМА НЕГОВОТО ТЯЛО, МИСЛЕНЕ И ЕМОЦИИ.

     Първата опасност при формирането на духовната сфера е да се нарича духовност това, което всъщност не е духовност. Например разни вълнения, естетични впечатления, общи медитации, възхищения от природата — това са само упражнения за концентрация или разширяване на психическата и артистична чувствителност. Но все още не е духовност. Значи, съществува ОПАСНОСТ ДУХОВНОСТТА ДА СЕ ЗАМЕСТИ С НЕЙНИЯ СУРОГАТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ. В такава ситуация човек изобщо не си задава въпроса за смисъла на живота. Втората опасност е ЗАДОВОЛЯВАНЕТО СЪС НЕДУХОВНИ ОТГОВОРИ НА ДУХОВНИ ВЪПРОСИ. Това е ситуация, в която човек си поставя такива въпроси, но отговора на тях търси не в перспек­тивата на цялата си тайна, а само в частична, напр. телесно-емоционална перспектива. Тогава също се получава илюзия за духовност.

     Когато липсва духовност или когато даденият човек развива само нейния сурогат, тогава той не може да приеме отговорно отношение спрямо живота. А погрешната позиция може да доведе до разни болезнени емоции, което е свързано с риск за разни видове зависимост. Следователно: НЯМА СВОБОДА БЕЗ ДУХОВНОСТ, защото човек не може отговорно да управлява живота си, докато не знае кой е и за какво съществува. Човек без духовност това е неминуемо човек зависим от някои части на самия себе си или от външната среда. На практика се оказва, че човек, който не е развил духовната си сфера, става зависим от тялото си (напр. чревоугодничество, мързел, поддаване на инстинкти), от субективното си мислене (самозаблуди, отричане), от емоциите си (бягство от емоциите на всяка цена или пасивно поддаване на тях, следване на това, което е приятно, а не на това, което е ценно), от натиските на околната среда (правя това, което предлагат другите, понеже не знам кой съм и за какво живея), от определени хора (разни форми на емоционална зависимост) или от определени неща (пари, власт, телевизия). Човек, лишен от духовна сфера, е по принцип зависим от всички тези фактори едновременно, макар че обикновено някоя от тези фор­ми на зависимост се оказва доминираща и по-лесно забележима отвън.

     Лесно е да се види, че днес в нашето общество стремежът към материално благосъстояние е придружен от нарастваща духовна беднотия. Настъпи почти всеобщо свеждане на човешките желания и амбиции до концентриране върху тялото и доброто емоционално самочувствие на всяка цена. Медиите, детските и младежките списания, рекламите, доминиращият манталитет и мода - всички те утвърждават стил на живот, който отхвърля духовността, а чрез това стеснява желанията и води към зависимостите. Днес доминира човекът на тялото за сметка на човека на духа. Затова имаме все повече зависими, особено сред младите хора.

     Както казахме, само в духовната сфера човек може да заеме съзна­телна и зряла позиция спрямо цялата си действителност, а в резултат на това да постигне вътрешна свобода и удовлетворение от живота. А това, както видяхме, е същността на профилактиката и терапията на зави­симостите. Да погледнем накратко на какво се основава това зряло отношение към живота, възможно за постигане единствено в духовната сфера.

     Първо, то изисква отговорно отношение към собствената телесна действителност. Това означава, че младият човек не се идентифицира единствено с тялото си и не се поддава на неговата диктатура, тоест на инстинкти, нагони или телесни нужди. Напротив, той е способен на вътрешна дисциплина и се учи така да управлява тялото си, че то да изразява любов, отговорност, трудолюбие, издръжливост, служба за друг човек.

     Второ, зрялостта изисква компетентност в отношенията със собствените емоции. Тук има две опасни крайности. От една страна да се избягва контакт с емоциите, от друга страна човек да се поддава на тяхната диктатура. Зрялост е тогава, когато емоциите информират даденото лице за неговата вътрешна или външна ситуация, а не го управляват. Решенията трябва да се взимат въз основа на любов, истина и отговорност, а не въз основа на емоционални състояния. Освен това зрялостта изисква осъзна­ване, че цел на живота не е търсенето на добро емоционално самочувствие на всяка цена, че лошото самочувствие не е нещастие, то е ценна, макар и болезнена иформация. Истински доброто самочувствие е възможно за постигане само като РЕЗУЛТАТ ОТ БЛАГОРОДЕН ЖИВОТ.

      Зрялостта изисква също отговорно боравене със собственото мислене. Има непосредствена връзка между качеството на мислене и качеството на поведение. Тук опасността идва от факта, че човек е в състояние да манипулира мисленето си. Умее така да подбира аргументите и така да интерпретира събитията, че да убеди другите, а дори и самия себе си в това, в което иска да бъде убеден. Също и тогава, когато очевидните факти противоречат на това.  Пример за такова погрешно мислене е убеждението на младите хора, че те посягат към алкохола, за да докажат зрялостта или независимостта си.  Отговорността в тази област се основава на свободата да търсиш и приемаш истината за самия себе си. Дори тогава, когато за някого тя се оказва болезнена, строга, трудна. Зрялостта в тази област в крайна сметка представлява способността за търсене на истината, която освобождава. (...) Благодарение на това духовната сфера - и само тя - може да стане ЦЕНТРАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Потвръждение на тази теза е програмата на Дванадесетте стъпки на Анонимните Алкохолици.

     5.    Заключение

     Много показателен е фактът, че толкова лавинообразно расте броят на младите хора засегнати от проблема на алкохолизма или наркоманията именно в тези времена, когато децата и младежите разполагат с по-големи от когато и да било знания за пристрастяващите вещества. Никога преди в историята на нашата страна не е имало толкова много профилактични програми и никога те не са обхващали толкова голям брой ученици, както през последните години. Оказва се обаче, че това все още е твърде малко или дори не е това, което е наистина нужно, за да се предпазваме ефикасно от заплахите в тази област.

     Драматичните зависимости, които наблюдаваме у младите хора, разобличават ТАЙНАТА ЗА ЧОВЕКА. Посягането към пристрастяващи субстанции при децата и младежите е всъщност не толкова проява на липса на знание или зла воля, колкото резултат от криза на живота. По този повод ефикасното възпитание и разрешаването на съществуващите вече проблеми сред възпитаниците не е възможно без развиването на зряла духовна и религиозна сфера.

 


„Arka" №29/1999

 

Pin It

Страница 5 от 31