A- A A+

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

СТЪПКА ТРЕТА

 

     От предаването на Радио АС в гр. Шчечин за програмата на Анонимните Алкохолици - с участието на Виктор Ошатински и Ева Войдилло

 

     В.О.: Третата стъпка говори за предаване на нашия живот и нашата воля в ръцете на Бог, кой както Го разбира. Това е Стъпката на смирението и на предаването на контрола върху пиенето, а също и върху живота. Това е Стъпката на акцептацията. Тази стъпка има огромно значение, защото в нея аз преставам да се боря за трезвеността си, за това светът да ми е послушен и да танцува около мен така, както на мен ми се иска. Започвам да приемам света. Общият за всички алкохолици проблем е емоционалната незрялост. Нали именно неузрялото дете се намира в центъра на Вселената. И то е за себе си в известен смисъл "Господ Бог". Но със сигурност е в цен­търа и не умее да понася никаква фрустрация. Не приема, че светът може да не му даде нещо веднага, на момента, когато то поиска.

     Ако погледнем себе си или ако погледнем другите алкохолици около нас, ще видим именно такива деца. Имаме много нисък толеранс към фрустрацията, нямаме способност за акцептация. И точно Третата стъпка казва, че трябва да се доверим (това го има и във Втората стъпка) и не само да се доверим, но и да предадем живота си на Бога, кой както Го разбира, т.е. да приемем смирението и да признаем, че има нещо извън нас самите, което ще бъде и може да бъде добро за нас.

     Аз често казвам, че Господ Бог ми е нужен само с една цел (е, не само, но в аспекта на трезвеенето с една): да ми помогне да различавам нещата, които искам, от тези, от които се нуждая. Аз искам страшно много неща, звездичка от небето, и Господ понякога ми я дава - сега, колкото съм по-трезвен, толкова по-често - но понякога казва: не, изчакай още, тази звез­дичка не е за теб...

     И си мисля, че това е много важна Стъпка — Стъпка на акцептация, както на собственото минало, на самия себе си, така и на това, че не всичко, което искам, трябва да получа и че това не е повод за бунт, за борба или за пиене. Помня как направих тази стъпка, а по-точно как тя ме направи: бях бесен, ядосан на семейството си, на жена ми и на децата ми, не можех да издържам повече; вървях си из планината и си мислех - аз трябва да живея сам, аз съм трезвен вече, аз не мога и т.н. - и изведнъж, помня, на върха, когато вече го изкачих, нещо ме спря и ми каза - ей ти, ама че пак си си измислил пътя към трезвения - според теб - живот. А не помниш ли, че всеки път, когато си си измислял живота, това е свършвало с бутилка?! Тогава се предадох, помня, по средата на планинската пътечка коленичих и казах - Господи, предавам ти този проблем, проблема на моя брак, на семейството ми, на живота ми;целия ми живот. Това представлява всъщност този род Стъпка. Тя е ужасно важна, защото чак след нея мога да се освободя от някои блокади и да започна да работя върху себе си.

     Е.В.: Вярно е, че тази Стъпка е свързана с предаване на своя живот в ръцете на висшата сила, но можем да си представим, че това е свързано с невероятно дълбок душевен процес на самоосвобождаване от решенията. От психологична гледна точка обаче е различно. А именно - в терапията тази Стъпка се реализира в работа, водеща към скланяне на човека да сведе всичките си очаквания, жизнени планове до реалистични размери. Преувеличеното му его да бъде прободено като огромен надут балон. Това е болезнен процес и понякога не се става от веднъж, защото човек се стра­хува, особено този, който има смущения в сферата на чувството за соб­ствената си стойност. Един вид страх за себе си: ами добре, но ако не аз решавам, това означава, че някой ще решава за живота ми вместо мен. Но този процес, макар и платен с цената на болка, а понякога и вътрешно разкъсване, все пак води до освобождение, до намаляване на обсесията и до свеждане на собственото аз до правилни пропорции.

„Arka"№ 19/1997

 


 

Pin It

Страница 7 от 31