Клуб "Елегантна фигура" - Пазарджик
Избирам щастието!
Почти всеки човек, който има проблем и не може да се справи с него, се обръща към някой "порок". За момента това му помага, като хапчето срещу главоболие. Но с времето нерешеният проблем изисква все по-големи и по-големи дози заместители, които да го потушат. И така един ден се събуждаме зависими от тези заместители. А те обикновено водят до пагубно състо-яние на душата и тялото. По този начин бавно, но сигурно се самоубиваме.
Ако се разровим дълбоко в съзнанието си и изкараме на бял свят всички прежи-вявания свързани с проблемите ни, ще ви-дим че "всяко гърне си има похлупак". 3ад всяка наша зависимост, водеща ни до бавно, но сигурно самоубийство, стои нерешен, който ние, съзнателно или не, отхвърляме.
Така се случва и с мен самата. От дете за мен храната е отдушник на моята неудовлетвореност от живота. Чувствам ли се зле - започвам да ям, нервна ли съм или притеснена - отново ям. Така един ден нещата излязоха извън контрол. Стигнах до 110 кг и здравословното ми състояние се влоши. Изпаднах в отчаяние и се затворих в себе си. Не споделях, не се интересувах оттова, че животът около мен тече, а аз не участвам в него,
Чувствах се зле и безпомощна, тъпчех се с храна, вдигах високо кръвно, пиех хапчета, после повръщах и всичко започваше отначало. Затворих се в къщи, не излизах даже до магазина. Стараех се да подредя нещата така, че дъщеря ми или съпругът ми да извършват тази дейност. Радвам се, че все пак ми беостанал малко здравразум, защото един ден взех решение да изляза от къщи и да откря нов смисъл, който да ме върне към живота. Така успях да се спася.
Изказвам благодарност на екипа на Сдружение "Човеколюбие" гр. Па-зарджик и лично на д-р Марков, които ми помогнаха да осъзная безсмислието на това, което правех със себе си. Определено не им беше лесно с мен . За да успея да се справя с проблема, трябваше да променя целия си начин на мислене начина си на живот, а това не става от днес за утре. Опитвах се да се изплъзна. Хитрувах и правех невероятни маневри, които да ми дадат възможност да вляза в едно ново съзнание, без да се налага да усещам болка. Проявявах гъвкавост, невероятна и за мен самата. Много пъти успявах да заблудя себе си и всички около мен, че правя нещо по въпроса. И точно когато си мислех, че съм успяла, се спъвах във веригите на собственото си оковано съзнание и отново ceотзовах в изходното поло-жение.
Сформирахме клуб "Елегантна фигура", където обменяме опит и си помагаме взаимно за преодоляване на зависимостта към храната и нездравословния начин на живот изобщо. Използуваме "Егология на д-р Марков" - наука за справяне с личните проблеми, която се оказа много ценна за мен. Научих се да мисля за своите ходове, да анализирам живота си като му правя равносметка и търся източниците на проблемите.
Така започнах да търся и източника на проблема ми, свързан с неспособността да контролирам атаките на своя глад. Направих доста равносметки, откривах нови и нови причини, които евентуално биха ме накарали да запълвам неудовлетвореността си с храна, свързани най-вече с отноше-нията ми с роднините и хората, с които контактувах.
Чрез тези равносметки осъзнах, че през целия си живот съм живяла по метода на отхвърлянето. Отричах способностите си да се справя с проблема, защото само така можех да се спася от болката, свързана с него. Притъпявах тази болка, като се разсейвах по всякакви възможни начини, като най-очевидният и преобладаващ бе непрекъснатата ми ангажираност.
Стараех се да бъда добра във всяко друго отношение, за да не могат да ми кажат нещо за килограмите. И го постигах със завиден успех. И така, бидейки "добра", хората около мен казваха: "Тя е страхотен човек, голяма работа, че е дебела!".
Стараех се да не мисля за очевидното дори и за мен. Казвах, че държа на основните човешки ценности, а потъпквах една от най-важните - здравето.
И когато един ден се събудих, разбрах, че това не беше вече зависимост само от храната. Това беше един фалшив живот, който се градеше върху мисълта: "Какво да направя днес, за да избягам отново от моя проблем?". Осъзнах, че никога досега не съм се чувствала истински свободна. В повечето моменти съм напрегната и подтисната, което пречи на трезвите ми преценки.
Сега разбирам, че през цялото време съм била на прага на истинския живот и никога не съм отваряла вратата, за да вляза вътре. И когато един ден другите я отвориха за мен, аз не можех да пристъпя напред. Окованото ми съзнание не ме допусна да го направя. Опитвах ли, започваше неимоверно да ме боли и отново се връщах назад.
Това се дължеше на зараждащата се в мен вътрешна борба между това, което искам да постигна, и голямата болка, която трябва да преодолея, за да успея. Този конфликт ме караше да се чувствам толкова зле, колкото не съм се чувствала никога преди в живота си. Отчайвах се и започвах да правя необмислени и хаотични ходове, които водеха до допълнително задълбочаване на проблема.
Възникна и друг конфликт - между "моите килограми" и "моите ценности", които всъщност не можеха да съществуват заедно, освен ако не променя някое от тях.
След всички анализи на собственото си поведение, които направих през последната година и половина, стигах до извода, че през живота си много често съм правила необмислени, погрешни и хаотични ходове. Проявявала съм несериозно отношение към живота, пренебрегвала съм значението на личния пример и отговорността, която нося пред света и хората около мен и най-много пред своите деца, на които аз съм основен модел на поведение при тяхното израстване.
Разбрах още, че всичките пречки и трудности при справянето ми с проблема всъщност идват от старите ми модели на живот и "игрите", които съм научена да играя, за да избягвам болката. И докато не се справя с тях няма да мога да бъда успешна, свободна и щастлива.
Върху всичко това работя в продължение на година и половина, през които успях да се справя с 24 килограма от теглото си, както и да преодолея много от погрешните ми модели на поведение. Сега зная, че зависимостта ми към храната ограничава моята свобода и предопределя съдбата ми. Затова избирам щастието и продължавам да търся начин да го постигна.
27.11.2003 г., гр. Пазарджик
Василка Иванова, педагог Сдружение "Човеколюбие"
Пазарджик, ул. "Д-р Лонг" № 12 Тел. 034/444 844; e-mail:
