Прочетено в електронната пощ@
Движението Анонимни алкохолици в България има свой и-мейл адрес. Всеки, потърсил помощ и съвет на адрес
Предлагаме ви две писма от нашата поща.
Пишете ни и вие!
Повярвах в АА и сега живея щастливо
Здравейте,Марина,
Със сигурност има някакъв проблем, доколкото схващам от второто ви писмо, но още не е съвсем ясно какъв точно е проблемът.
Нерядко алкохолизмът е наследствен, но това не е задължително. В моя род например няма други алкохолици. В други случаи децата на алкохолиците или на пияниците получават отвращение от видяното и преживяното и не близват алкохол.
Не случайно казвам „пияници и алкохолици", защото има разлика между двете неща. Раздиката е че пияниците живеят за да пият, докато алкохолиците пият за да живеят. Алкохоликът е човек, заболял от алкохолна болест.
Той се чувства много зле физически ако не приеме дозата си и не може да живее без нея. За повечето алкохолици (макар и не за всички) са характерни запоите. Седмица, месец или много повече, в които се пие непрекъснато, без значение какъв час на денонощието е. Ако не пие, алкохоликът получава абстиненция, която е много мъчително състояние и в някои случаи е направо непоносима.
Пияниците са хора, които злоупотребяват с алкохола. Те не са болни. Което не означава, че нямат проблем. След преливане те имат махмурлук, може и да е много тежък махмурлук, но обикновено не влизат в запои (което не означава: никога). Пияниците също имат тежки здравословни проблеми, понякога те пият повече от алкохолиците. Защото, макар че не нлизат в запои, те пият дълги години, понякога всеки ден, което води до разбиване на нервната система, черния дроб, сърцето и т.н. Пияниците също нравят скандали и си навличат неприятности заради пиенето. Но ако пожелаят, те могат да се спрат, докато алкохоликът в повечетослучаи желае дасе спре, но не може. Мой колега не беше алкохолик, макар че се напиваше почти всеки ден и почина от инсулт на 54 години.
Това са най-изчистените случаи. Има и междинни положения. Има жени (а и мъже), които, макар че са алкохолици, успяват да скрият това много дълго време. Знам случай на една уважавана жена, която никой не би заподозрял, че е алкохоличка, но в оп-ределени дни тя се заключвала у дома си и пиела безпаметно. Така и я наме-риха мъртва. Имах друг колега, за ' когото бях сигурен, че е алкохолик, пиеше още от обяд, държеше бутилка в бюрото си, лъхаше на водка не-прекъснато, ако не пийне ставаше не-рвен и се разтреперваше и въпреки то-ва не влизаше в запои като моите, и не правеше пакости, каквито аз правех в моите запои.
Разказвам ви подробно тези неща, защото съм сигурен, че вие, както и повечето хора, нямате точна представа какво е алкохолизмът. Друго от определенията, че алкохолике човек, който не може да контролира пиенето си.
В Анонимни алкохолици всеки решава само за себе си дали е алкохолик и не определя останалите дали са или не са. В този смисъл и аз нямам право да определям какъв е мъжът ви, без да съм абсолютно сигурен, че е алкохолик. Принципът на АА е ние да споделяме собствения си опит, а новодошлите да извличат от него полезното за тях.
Други характерни, но не винаги задължителни признаци на алкохолизма (в зависимост и от неговата фаза) са: тайното пиене, криенето на алкохол, пиенето сутрин (имайте предвид, че бирата е точно толкова алкохол, колкото и концентратите), "късане на лентата" т.е. бели петна в паметта и липса на спомен за определени отрязъци от време (на мен ми се губят по цели денонощия, в който съм ходил насам-натам и съм говорил с хора, част от които дори не са разбрали, че съм пиян), в напредналата фаза — слухови халюцинациии делириуми.
Колкото до разговорите. Казвате, че сте му "пилили". Пиленето не помага, то само може да влоши нещата. Верният ход, макар и не винаги възможен, е предизвикването на спокоен, приятелски и откровен разговор. Разговор между двама души, а не опяване, цупене и "пилене" от единия и сръдня, отегчение и гняв от другия. Това е най-резултатният и най-труден път.
Въпреки че преживях много и много страшни премеждия заради алкохола, вече повече от 2 години не съм близнал и капка. И най-важното, не се чувствам нещастен, че не пия, напротив - харесвам много новия си живот и направо съм щастлив с него. Постигнах това с помощта на АА. Порадиникакъв страх, заплаха или принуда от страна на близки или някаква друга причина алкохоликът може да се запази дълго време да не пие и въпреки тока да е нещастен. Всеки алкохолик в някакъв момент е спирал да пие. Проблемът не е в спирането, а в това да не се започне отново. И в това той дасе почувства доволен от новото положение и да не тъгува за алкохола.
За щастие аз имах подкрепата на съпругата ми (макар че в някои моменти и тя не издържаше и е бягала от къщи като ме е заплашвала с развод), имах подкрепата на родителите и близките ми (макар че в един момент бащами не желаеше да ме вижда повече), повярвах в АА и получих подкрепата на АА. И сега съм благодарен, че получих дори може би повече отколкото заслужавам. Преди малко 6-годишната ми дъщеричка заспа, но преди това танцуваше край мен пред огледалото. Никога обаче няма да спестя времето си за каузата на АА, защото друг основен; принцип на движението е, че след като на мен ми е било помогнато, аз трябва да пома-гам на всеки нуждаещ се, потърсилпомощ.
Ние от АА винаги сме готови да отговорим на ваши въпроси, понякога да изкажем и мнение или дори съвет за конкретни ситуации. Ако имате други въпроси, пишете пак.
Т.Я.
(от името на всички приятели от АА)