Всеки има свое собствено дъно

Здравейте, Марина,

     Писмото ви поставя много въпроси, на които няма да мога да отговоря наведнъж, тъй като само по темата за това, как съм преодолял алкохола, може да се напише текст с дължината на роман. А дори и той няма да ми стигне, за да обясня напълно как е станало. В АА казват: "Опитай се да изпълняваш това, което ти предлагаме, и недей много да се измъчваш с въп­роса: Защо нещата стават по този начин?" - точно обратното на няко-пипните психиатри-нарколози и психотерапевти (при каквито също съм ходил доста време), които се мъчеха да разберат заедно с нас "Защо нещата стават по този начин?". Докато съвременната терапия на зависимостите (за съжаление все още не много разпространена в България) сложи край на тези безсмислени(базрезултатни!) търсения.

      Определено ще ви кажа, че вече вярвам в чудеса. Защото толкова години съм искал (но май не напълно) и съм се опитвал да се отърва от алкохола, и ие само че не се получаваше, но и ставаше все по-лошо и по-лошо, а този път се получи. Това наистина е чудо, което е важно да запазя, а не е важно да разбера как точно е станало. Казвам да запазя, защото така, както сега всичко с мен е чудесно, само една чаша бира може да ме върне в предишното ужасно положение, а дори и в много по-лошо. Впрочем много по-лошо няма кой знае накъде, защото бях стигнал буквално до положението, в което няколко минути ме деляха от смъртта.

     Питате, трябва ли човек до достигне дъното, за да се спре. Това е един много обсъждан сред нас в АА въпрос. Според написаното от живелите пре­ди нас алкохолици, основано на техния опит (а не написано от кабинетни теоретици), всеки алкохолик трябва да достигне дъното, за да пожелае ис­крено да се спре. Само че това "дъно" при всеки е много различно.

     Виждал съм хора, които отдавна са го стигнали, но продължават упорито да копаят надолу към все по-дълбоко дъно. Те обикновено умират, без да са се отървали от алкохола, което означава, че всъщност не са стигнали своето дъно, въпреки че са загубили всичко в живота си - семейство, жилище, деца, работа, приятели, последния си лев, здравето си и достойнството си. Аз самият при един от няколкото ми престоя в токсикологията на "Пиро­гов" видях двама души да ги изнасят на колички, увити в бели чаршафи към големия асансьор, който слиза в моргата на болницата - единият умря от алкохол-менте, а другият умря от препиване и последвалите от него усло­жнения. Но въпреки това не се стреснах, и скоро след като излязох от "Пи­рогов", започнах отново да пия.

     В същото време за други "дъното" може да бъде нещо много по-леко, например: първия път, когато им се губят часове, или когато не са отишли на работа заради пиенето, или просто са шофирали след употребата на ал­кохол. Затова дъното на всеки зависи не толкова от това, което му се случ­ва заради алкохола, а от това, което той чувства покрай алкохола. Във филма "Криминале" има един много показателен епизод. Съвсем в края единият от престъпниците казва: "Аз оставям пистолета и вече няма да убивам и да извършвам насилия". И когато другият се учудва, първият му отговаря: "Получих прозрение, подобно на някои закоравели алкохо­лици, които изведнъж спират да пият".

     Разбира се, рядко става точно така. Повече от половината хора, които идват в АА, преди да стъпят на по-стабилна и суха почва обикно­вено се пробиват, т.е. пропиват, поедин, два, а някои по повече пъти. Както вече споменах, някои пият и до смъртта си. Но "прозрението" на престъпника наистина е подобно на това при алкохолика - изобщо не е ясно защо човек се спира наистина точно или път, а не предишния или следващия път. Ясно е, че човек спира, когато стигне своето дъно.

     Сега по въпроса за сериозния разговор. Не е подходящо да го провеж­дате в ресторант по простата причина, че в ресторанта съпругът ви със сигурност ще пие. Опитът в АА показва, че няма смисъл да се водят подо­бни разговори с човек, който е пил, дори и да не е много пиян. Защото и една водка променя съзнанието, самооценката и оценката на околността. И АА не отказваме помощ на приятели в запои, но в такъв случай първата полезна помощ е да се види какво и как да се направи, та човекът да се спре и да изтрезнее. Иначе всички приказки си остават хвърлени на вятъра. Чатова е добре да потърсите друго място за подобен разговор. И наистина, kuto казвате, че сте омръзнала сама на себе си, ако разговорът е прекалено дълъг или се повтаря прекалено често, се досещате, че той ще омръзне още повече на съпруга ви. Всичко е много деликатно и индивидуално.

     Вие пишете: "Питам защото смятам, че колкото и да си признава и дава сметка, че пие доста, е убеден вътре в себе си, че не е толкова страшно, че не се променя като поведение, когато е пил"

     Това е точно така. Аз усещах, че задълбавам, че става лошо, но все гонех мисълта, че има опасност и си казвах, че когато реша, ще се спра. Докато не разбрах един ден, че вече съм загубил свободата си, че алкохолът ме е пле­нил и аз не мога без него, дори и да не желая да пия. И тогава се почувствах много уплашен и отчаян, но за да притъпя уплахата и отчаянието си, започ­нах да се наливам още повече.

     Вярно е и това, че не си даваш сметка и не се усещаш, че поведението ти сее променило. Когато уж започнах борбата с алкохола и се стараех да пия контролирано, като в същото време се криех от близките си, майка ми качваше: "Ти си мислиш, че като изпиеш една водка, не ти личи и че си ни излъгал, а всъщност то много ти личи". От друга страна алкохолиците са отлични лъжци и манипулатори, когато искат да се снабдят с алкохол или да скрият, че са пили. Ние сме много добри лъжци, защото дълги години сме лъгали самите себе си, че всичко е наред и че сме много готини като пипнем, и така сме се тренирали да лъжем и околните. В американските възстановителницентрове най-добрите инструктори и терапевти са непи-пци алкохолици и чисти наркомани (защото "бивш" зависим няма, ако човек става зависим от каквото и да е психоактивно вещество, остава такъв до края на живота си). В чудесната книга по темата "Избирам свободата" на полякинята Ева Войдилло един такъв терапевт казва: "Алкохоликът може да излъже всеки друг, но мен не може да ме излъже, защото и аз съм като него". И това е безкрайно вярно. И аз съм успявал да заблудя дори и лекари-нарколози и да ги убедя в това, което искам. Често ние манипулираме околните несъзнателно, без да го правим умишлено.

     В момента пиша наред за каквото се сетя, така че сигурно е малко разбъркано. В следващото си писмо ще се опитам да коментирам други части от писмото ви от моя гледна точка, без да претендирам, че за всичко съм прав. Далеч не се изживявам като психотерапевт, но знам от собствен опит колко е важно човек да може да сподели и да изговори нещата пред някого, а не да ги трупа в себе си. Това и правим ние в АА - който иска говори, който иска седи и само слуша мълчаливо. В АА няма нищо задължително.

     Ако имате и други вълнения и тревоги, пишете. Но и наблюдавайте по-внимателно съпруга си (пак казвам не става дума за шпиониране). От опит знам, че не познаваме добре най-близките си хора. Май и вие сте стигнала до подобна мисъл.

Т.Я.

(от името на всички приятели в АА)