Смиреност, честност, достойнство
впечатления от сбирка на АН
Аз никога не съм вземала наркотици. Но съм зависима - от цигарите, от семейството си, от работата си, от приятелите си, от времето, от страната, н която живея ...
Казват, че зависимостта е болест на поведението, зависимостта към наркотиците е деструкция. Всъщност, човек може ли да избира към какво да е зависим? И как да го направи?
Пътя ни показаха момчетата от общността Анонимни Наркозависими -група от гр. София. Присъствахме на тяхна открита сбирка като хора съпричастни към този проблем и опитващи се да работят с осъдени хероиново зависими. Те ни виждаха за първи път, но ни допуснаха в техния свят без уговорки и завеси. Пясъчният часовник, молитвата, тихите и искрени гласове, добрите им очи ни направиха част от житейските им съдби. Толкова смиреност, честност и достойнство не бяхме срещали много, много отдавна. Всекиот тях бе една вселена от чувства, мисли, преживяване. Като цветна дъга, счупена чаша, попътен вятър, неразлистена книга, буря и полет на птица - защото изповедите им идваха направо от сърцата. Всеки върви със спои крачки по избрания път, но са заедно тук и сега. Говорят един и същ език, разбират се и подкрепят. Не дават съвети, не правят оценки, никога не виняти съдят. Тяхната сила е в споделената слабост, смелостта им признатия страх.
Благодарим Ви!
За оказаното доверие, за ценната литература и книги, които ни подарихте. За това, че ни показахте какво означава да помагаш на някого. Не даму решаваш проблемите, а да се срещнеш с човека, там където се намира той, да погледнеш света с неговите очи. Защото, за да помагаш - това озна-чава да си вътрешно стабилен и да имаш сърце.
Искрено се надяваме тази наша среща да е полезна и за Вас, да продължим работните си контакти. Бялата лястовица на Вашето начинание нека да не бъде единствена, защото от надежда се нуждаем всички.
Радост Найденова – психолог
Николай Ценов — социален работник
Затвора - гр. Стара Загора
