Цветовете на палитрата живот
(разказ за моя живот)
На розов лист хартия седнах да напиша сините листа на моята съдба.
Ето тук румено дете подскача като малка бяла котка - смее се и тича, играе с жълтата си топка. А по-нагоре - виж, порасло и прегръща кукли, а в оранжевите храсти се крие закачливо огнено кълбо на детско зарево.
И по-нататьк - от светло резедаво в тревата под орехова сянка в гората, и кошничка цветя в ръката тръгва то, детето по моста на живота с цвят на хамелеон.
И неусетно минават дните на пъстрата палитра детска, неусетно се сменят цветовете в гамата на живота светски. И безгрижното дете тръгнало по мостасъс смелост - стоманен цвят следвало луна с коронка златна на главата, та да знаят всички във света хей,шегата настрана - Аз вървя!
О, Младост, Младост! Ти си тъй прекрасна, с най-надеждно ярка си-нева. Ти си смела, ти си дръзка и с най-неженцвят. Ти си красивата дъга!И усмихвайки се на света, каз-ваш: Аз съм млада! Аз ще победя! По тачи златна охра на младежкия живот когасе замени с кафявото петно на ...
И то детето, уж порасло, реши отново със свежия си плам да вземе гуманай-голяма и с един замах да върнеслънчевата светлина... Но пом-ии ли кога започна и колко време мина? - то все трие туй петно, а то стоити досадно пак кафяво и - слънце-то съвсем се затъмни. Всичко стана тъмно. Няма вече розови листа, нито резедавататрева и вятърът с нежносиния си полъх нейде отшумя.
И то, детето, уж порасло, тръгнало по хамелеоновия мост се загуби там в тъматаи забрави за луната.
Кой сега ще води малкото момиче, кой ще върне цветовете?
Кой ще сложи пак на нейната глава царската корона?
То плачеше страхливо и луташе се сам само, и ни отляво, ни отдясно не намери своя бряг, и всички тонове на черно се въртяха около него и не спирахав своя омагьосан бяг. И във водовъртежа на живота детето уж порасло, минало през младостта, докато се усети - то станало жена.
Паднала на дъното, по детски, на сиво каменистата река, изведнъж видялакак черната гора е опръскана с винено-червени, кървави петна. Ами сега качала си падналата жена - къде е онази детска гума, с която мога да заменябързо черната картина?
Трябвало да стане и да почне отначало, но не да трие стария пейзаж, и с нова палитра, нов живот да оцвети.
И решилатя, вече станала жена - нов живот да оцвети; да не тръгва по хамелеоновия мост към предишната гора.
Обърнала гръб на старата картина и с нови краски, но не тъй ярки, и не тъй нежни, тя започнала отново да твори.
И цветовете не са тъй акварелни, ни фриволни и тоз ефир на младостта заменилас тонове по-тежки и по-силни.
Мостът вече е стабилен. И градът се вижда; пътят е изчистен, свети само старата луна. Тя върви, но следва пътя. Грее вече слънце на простора. Вятърът вее във косите, песен пее във сърцето.
Вижда знака отдалече: Спри! Помисли! Премини!
И жената, вече зряла, спокойно се усмихва, вперила поглед във далечината, върви напред и знае: и да падне, пак ще се издигне!
Даниела Шиварова
