Анонимни Нарковисими (България)
.
Различен?
Винаги съм се чувствал различен. Спомням си, че още като дете изпитвах дълбок, екзистенциален страх, който не ми позволяваше да се "вградя" в живота. Естествено, опитвах се да прикривас този страх по различни начини, които в края на краищата ескалираха в употреба на наркотици. След известно време обаче разбрах, че всъщност проблемите ми не се разрешиха, а напротив - задълбочиха се и че положението, в което се намирам, граничи с безнадеждността. Нещо не беше наред в целия ми досегашен начин на живот. Наркотиците просто поставиха въпроса ребром: "Или ще се промениш, или ще продължаваш да деградираш по пътя на болката, унижението, безнадеждността и смъртта." Аз избрах да се възстановявам и да се променям. Благодарение на програмата на АН, аз правя това вече четвърта година. И знам, че ако искам да продължавам да следвам този път е нужно да не се отклонявам от поетия курс и да продължавам да вървя въпреки многобройните препятствия и лъкатушения. Да, аз наистина се възстановявам, макар и не с темповете, с които ми се иска. Но работейки по Дванайсетте стъпки и посещавайки сбирките на АН, аз знам, че съм в състояние да живея все по-пълноценно и да се наслаждавам на живота. В тази връзка аз вярвам, че за да съм способен да правя това сега, е било нужно да премина през мъката, объркването и отчаянието. Сякаш всичко има своята цена. Сега мога да оценя в много по-голяма степен онова, което имам, тъй като по време на своята активна зависимост (а и преди това) дори и не си представях, че ще мога да живея толкова интересен и изпълнен с възможности живот. Сега начинът, по който живея е този начин на живот, който не искам да заменя за ничий друг живот. Преди исках да бъда всеки друг, само не и аз самият. Възстановяването и общността на АН, със своето безусловно приемане, ми дават силата да харесвам себе си, да се приемам и да се развивам. Наркотиците бяха за мен един критичен момент в живота ми, който ми даде възможност (може би само една възможност) да избера какво искам да правя с живота си. Благодарен съм за съществуването на АН, които ми помогнаха да се развивам чрез опита на хиляди други като мен в една духовна (но не религиозна) програма. Пожелавам на всички, които търсят възстановяване от ужасите на зависимостта, да открият облекчението и надеждата, които аз открих. Възстановяването е реалност и то се случва!
АН, София