Резюме на проект:

"Възстановяване чрез взаимопомощ"

     Продължителност: 1 година.

     Поле на реализация: ЗО "Кремиковци", затвор София, по програма "Адаптационна среда" на Дружеството за религиозна и обществена подкре­па на лишените от свобода (Prison Fellowship Bulgaria).

     Проектът "Възстановяване чрез взаимопомощ" е част от програмата "Адаптационна среда", реализирана на територията на ЗО "Кремиковци" от ДРОПЛС. До момента по програмата е изграден едноименен център, който работи с лишените от свобода и техните семейства по посока пълноценното възстановяване в обществото след освобождаването им. По своята същност, към настоящия момент, програмата на центъра е ресоциализационна.

     През месец октомври 2004 г. ДРОПЛС стартира изграждането на образо­вателен център за добиване на професионална квалификация по време на престоя в ЗО "Кремиковци". Намерението ни е в същия период да старти­раме въвеждането на програма за работа с наркозависими като един от компонентите на "Адаптационна среда".

     Целева група: 45 осъдени за първи път, изтърпяващи наказание -лишаване от свобода. Целевата група включва лица зависими към психо-активни вещества (ПАВ).

     Основна цел: Въвеждане на модел за работа с наркозависими в местата за лишаване от свобода (МЛС) чрез взаимопомощ от обществеността и представители на други институции.

     Под цели:

• създаване на мрежа от организации;

• намаляване на изолираността на зависимите в затвора и в обществото;

• създаване на предпоставки за ефективна реинтеграция;

• снижаване нивото на рецидива вследствие употребата на ПАВ;

• създаване на система за контрол на употребата на наркотици в затвора;

• мотивация за включване в програми или други групи за взаимопомощ след освобождаване;

     Методика: Ползва се опита на групите за взаимопомощ на "АН" и "АА", който се прилага в специфичното пространство "затвор". Смятаме, че това може да стане възможно чрез изграждането на смесени екипи: членове на групи на "АН" на свобода - "чисти" от дълъг период, и социални работници от институцията и ДРОПЛС.

     Принципът на междуинституционалните екипи е водещ в работата по програма "Адаптационна среда".

     Реализирането на проекта включва няколко основни групи дейности:

• създаване на пространство за работа на групите за взаимопомощ (ГВ);

• обучение на екипа социални работници от ЗО "Кремиковци" за работа с наркозависими;

• запознаване с принципите на АА;

• запознаване с чужд опит в работата със зависими в местата за лишаване от свобода (МЛС);

• изграждане на смесените екипи;

• същинска работа с целевата група;

• информиране за програмата в затвора;

• изграждане на ГВ;

• информиране  на  близките  на осъдените  за  програмата и  нейните възможности;

• работа на ГВ;

• информиране за ГВ извън затвора;

• мониторинг и супервизия от страна на методически подпомагащата проекта организация - Фондация "Стефан Батори", Полша;

• организиране на 3 работни срещи по време на реализацията на проекти с цел обмяна на опит с други организации работещи със зависими в МЛС; създаване на мрежа за работа с наркозависими;

     Екипи: могат да се определят като мултидисциплинарни и между-институционални. Включват: инспектори социална дейност (ИСДВР) от 3( ) "Кремиковци", специалисти от ДРОПЛС, член на ГВ на АН извън затвора, духовник.

     Екип експерти:

        1) Обучаващи - Представители на методически подкрепящата проект организация;

        2) Мониторинг - Представители на методически подкрепящата проект организация;

        3) Супервизия - Експерт на ГД Изпълнение на Наказанията; експерт от Българското сдружение на психолозите.

"Учителят идва, когато ученикът е готов"

     За четвърти пореден път в София се проведе "Есенен университет по зависимостите" организиран от Института по поведенчески стратегии, с во­дещ д-р Игор Куцинок. Създалата се традиция и съпричастността към проблема на зависимостите събра за шест дни (27.09 - 02.10) близо 150 участника от цяла България. Пъстра палитра от психиатри, психолози, социални работници, медицински лица, представители на НПО, на българската църква, на терапевтични общности, служители от местата за лишаване от свобода, както и момчета и момичета, които имат опит с дрогата и вече водят здравословен начин на живот. Представените теми бяха разпределени в три модула и обхванаха следната проблематика:

     - основи на зависимости и зависими поведения, невробиологични и поведенчески модели;

     - диагностични критерии,  оценка на състоянието  и терапевтичните нужди, работа с мотивацията;

     - превантивни програми, специфични терапевтични подходи и стратегии, превенция на рецидив;

     - терапевтични програми в правосъдната система, контрол и тестване за психоактивни вещества.

     Лично за мен това участие бе първо и аз съм дълбоко впечатлена от високия професионализъм, научна компетентност и хуманизъм на водещия лектор д-р Куцинок (от Калифорнийския университет Сан Диего) и неговия екип.

     Съдържанието на представените материи не само следваше логическа последователност, но и бе постигнат удивителен баланс между научни и практически достижения, яснота и достъпност на езика.

     Високото качество на аудиовизуалните материали, умелото използване на различни методи и похвати за работа с аудиторията поддържаха нестих­ващ интерес и създадоха ползотворна работна атмосфера.

     "Тук всеки учи всекиго", "Мисленето е като парашута, не работи докато не ce отвори", "Най-дългият път започва с първата крачка" се превърнаха от мисли написани на постерите в работно кредо на всички участници. Отвореният комуникационен канал благоприятства, както задълбочаване в специфичната материя, така и нестихващите дискусии и разговори по време на почивките.

     Учене чрез мислене, учене чрез преживяване - това е модел, който работи не само в терапията. Това е модел, който помогна на всички нас да се докоснем до света и преживяванията на хората със зависимости. Всеки ден срещата ни започваше със сутрешна сбирка, такава каквато се провежда в терапевтична общност. Експериментирайки и поемайки риска да опитат и да дадеш нещо от себе си, ние - които помагаме на хората със зави-симости, стигнахме до убеждението, че не само трябва да очакваме промяна от другите, но ние самите е необходимо да сме готови да поемаме анга­жименти и да рискуваме. Сутрешната среща в ТС дава рамката на деня, изгражда нов тип конструктивни взаимоотношения (напр. как да кажа благодаря, да изразя несъгласие), помага групата да не се изолира от външния свят и "да ври в собствен сос", а да се почувства част от цялото.

     Трудно ми е да наредя пъзела на всичко, което се случи през тези шест дни, но съм убедена, че всеки си тръгна с пълна кошница от знания, опитност, идеи, положителни емоции. Това, което много силно отзвуча в мен, е следното: терапията работи, когато е съобразена с нуждите на зависимия, когато е дозирана нейната продължителност и пренасочване, когато се прилага мултидисциплинарен подход, когато има надежда и позитивно мислене.

     От особено значение за професионалната ми ангажираност бяха предста­вените програми за работа в правосъдната система. Двугодишният опит, който имаме в Затвора - Стара Загора, за работа с хероиново зависими и чуждестранните практики показват, че изграждането и функционирането на модел в МЛС трябва да е законово регламентиран - с ясни критерии за оценка на нуждите и резултатите. Необходимо е привличането на широк кръг от специ­алисти - външни и вътрешни, материално-техническа база и финансиране на дейностите. Това, което засега сме постигнали, е зрънце и то трябва рационално и целенасочено да се използва, за да задвижи машината от институции и организации. Всяка една терапия повишава ефективността си, ако следва пренасочване на клиента, т.е. след освобождаване от затвора да се изгради мрежа от услуги и центрове (не само в София, а в цялата страна), където да продължат ресоциализационните мероприятия. Искрено се надявам, че четвъртия ЕУЗ ще катализира усилията и координацията на пенитенциарните служители, на държавните органи, на фондове и сдружения в посока създаване на стратегия за третиране на наркозависими и в МЛС в нашата страна.

     Развълнувана съм от факта, че в нито един момент от работата ни нито един от участниците в есенния университет не забрави, че сме тук заради професионалното си израстване дотолкова, че то да бъде и в полза на страдащите от зависимости. Развълнувана съм, че имах възможността да се запозная с толкова много хора на едно място, които са разчупили вътре в себе си стигмата на черно-бялото мислене, които имат мотивация и вършат работата си от сърце, които не се борят с проблема, и се опитват да го разберат.

     Благодаря на д-р Игор Куцинок и неговия екип, които с нестихващ ентусиазъм, професионализъм и отговорност творят, дават и ни правят по-човеци в трудното и глухо ежедневие на дните ни. Игор си замина, четвъртият есенен университет приключи, но останахме ние, останаха създадените контакти и партньорства. Остана надежда, че всички ние заедно можем да направим много повече от която и да е правителствена стратегия или държавна служба.

     Време е да се справим със синдрома на заучената безнадежност, че в България това не може да се случи, защото хората със зависимости имат нужда от нас, както и ние от тях:

          "Ако не сега - кога?

          Ако не тук - къде?

          Ако не ние - кой?"

     Благодаря на всички участници - ние заедно преживяхме магията на "случайната ни среща",  която ми даде много енергия, нова опитност и здрав смисъл да продължа напред.

Довиждане до ЕУЗ - 2005 г

Радост Найденова

психолог при Затвора

гр. Стара Загора