Лариса Муравьева

ШОПИНГОВА ТЕРАПИЯ

   Познато ли ви е необяснимото чувство за блаженство, когато купувате нещо, което изобщо не ви е нужно? Хората, които лесно харчат пари, имат понижено чувство за собствено достойнство, уверяват психолозите. Това е своеобразна компенсация за недостига на любов. Съвременната психология е въвела в употреба нов термин: шопингомания. Напълно сериозно учените разсъждават за това, може ли страстта към покупките да се счита за нервно заболяване.

   В своята книга Истинските дами се оправят без ланч американската писателка Феи Велдон описва, как след смъртта на майка си са й били необходими три месеца, за да разчисти нейното жилище. Всичките гарде­роби и шкафове прашели от дрехи, а в един сандък тя намерила четиридесет и осем копринени шалчета. Стотици консервени кутии, чийто срок на годност бил изминал преди десет години. Десет неразпечатани тестета карти. Всичко това приготвено, в случай че избухне нова световна война. Но за какво десет термоса и осем кучешки каишки? "Това, което открих, не ме учуди. Разбирах майка си - пише Феи Велдон. - Самата аз също страдам от шопинговата болест. Родих се, за да пазарувам. В магазина се чувствам като у дома си. Ако това е грях, призназвам, че съм грешна. Ако това е бо­лест, признавам, че съм болна..."

   Тези, които по рождение са "банкери", не са в състояние да разберат този стремеж на душата, който не позволява да се отделят пари "за черни дни". Те смятат себе си за хора с висок морал и презират тези, които по рождение са купувачи. Купувачите пък много бързо овладяват умението да крият (непланираните си покупки или неща купени с пари взети назаем), както и умението да измислят и заблуждават ("та нали вече цяла година ходя с тази рокля!"). Те се чувстват в магазина като риба в стихията си, там са с повишено настроение. "Банкерите" твърдят, че си отказват всичко заради семейството си и живеят само духовен живот. Купувачите, в своето безразсъдство и духовна нищета, обожават вещите.

   Но не е вярно, че само жените могат да бъдат родени купувачи. Мого мъже със същия ентусиазъм си прекарват времето в чудесни места, където се продават видео- и аудиотехника, мобилни телефони, компютри, фото­апарати. Освен това в кръвта на повечето мъже присъства вирусът на хазарта, в не чак толкова голяма степен заразяващ жените. Затова мъжете обожават да се пазарят и да опитват всичко, което видят на пазара. И въпреки това има съществена разлика в купуваческите поведения на мъжете и жените. Мъжете се отнасят към ходенето по магазини като към работа, жените го правят по-импулсивно. Една жена може най-внимателно да изучава информациите за качествата на предлаганите хладилници, след което да купи този с най-красивата дръжка. Чувствата, които принуждават жените да пазаруват стихийно, се разделят на две категории: да си купиш нещо като утешение или като подарък, защото "си заслужавам".

   Липсата или недостатъчното количество пари в никакъв случай не са препятствие за "купуващия наркоман". Той по правило винаги има много дългове. В Европа най-много кандидати за разорение поради дългове са, колкото и странно да звучи, сред жените занимаващи се само с дома­кинство. На психиатрите отдавна им е известно, че именно такива жени, разполагащи с време за размишления върху "несполучливия си живот", представляват една от групите на повишен риск за психическа не-устойчивост и неиздръжливост на стрес. Заедно с това те обикновено имат ограничени материални средства, но това сякаш само провокира пагубната им страст да купуват каквото попадне с цел самоутешение. Шопинго-манията е същата наркомания като всички останали - като алкохолната зависимост, наркозависимостта или зависимостта от хазарта, смятат запа­дните психолози. Когато човек престава да се чувства свободен спрямо вещи и когато нуждата да купи нещо става по-силна от самия него, това означава, че той вече е станал жертва на шопингоманията. Като всяка друга зависимост, шопинговата наркомания се явява като компенсация, заместваща острия дефицит на нещо друго в душата на човека. И както е при другите видове наркомания, шопингоманията всеки път намира свой източник в стреса.

   В Америка има вече клиники, специализирани в лечението на шопин-гомания. Според статистическите данни, 59 милиона американци страдат от тази зависимост. Американските психолози описват новото заболяване като нарастващ феномен: неподлагащо се на никакви ограничения набавяне на дрехи, козметика, украшения - по свое количество и цени без никаква адекватност на потребностите и доходите на купувача. Всичко това са симптоми на затворения начин на живот, констатира един от психолозите. Хората все по-често се чувстват излишни и се стремят да потвърдят своята принадлежност към външния свят. Поставяйки диагноза за шопингомания, лекарите сравняват процеса на набавяне на вещи с всякакво друго средство за доставяне на наслада, въздействащо върху психиката на човека, както алкохол или наркотик. Човек, попаднал в "зависимост от магазина", отново и отново се стреми да изживее усещането на щастие и освобождаване, придружаващо покупката, и най-накрая става роб на това желание. Такъв човек е невъзможно да бъде насилствено откъснат от магазините, при него могат да се появят симптомите на абстиненция, подобни на тези, които изживява наркоман не получил обичайната си доза.

   Макар че според статистиките мъжете почти толкова лесно се разделят с парите си, колкото и жените, то главно работещите жени не проявяват разумно отношение към харченето на пари. Американското списание “Working Woman” на основание на проведена анкета уверява, че две трети от работещите жени виждат главния си проблем в това, че веднага харчат всичко, което печелят. Прави впечатление, че тази закономерност обхваща също и жени с висок доход: от американките, годишният доход на които превишава сто хиляди долара, повече от половината живеят като нас, взе­майки назаем "десетарка" до заплатата.

   Единственият повод, който може да накара "магазинските наркоманки" да спестяват пари, са децата. "От векове жените са изпитвали по-голяма отговорност за своите деца отколкото мъжете - пише холандският психолог Ханнеке Фейн. - И именно тази отговорност им е позволила да развият невероятна сила на волята във всичко, което касае самоограничаването". За една жена е естествено - на нивото на инстинкта - да направи избор в полза на детето, ако и на него, и на нея са нужни нови обувки. Това означава ли, че жените, които нямат деца, харчат повече пари за ненужни неща, отколкото майките? Очевидно да. Първо, защото жените без деца имат къде повече време за обиколки по магазините; второ, майките имат по-малко пари за себе си, тъй като именно децата "поглъщат" голяма част от семей­ния бюджет. Но въпреки това бихме се заблудили, ако смятахме, че майките в по-малка степен са застрашени от шопингоманията: те просто са се научили да изпитват същото удоволствие, купувайки нещо на детето си: двадесета пижамка или сто и петдесетата играчка.

   “Според психиатричната терминология шопинговата наркомания се нарича патология - пише Феи Велдон. - Всъщност тя замества отсъствието на любов, на приятелски взаимоотношения, несподелената любов и всичко останало, което може да се нарече с простата дума: самота. Нещастни сме, всяка по своему, а огромното количество на "наркоманките" купуващи всичко безразборно, свидетелства само за това, че всяка година ние, нещастните, сме все повече..."

Светлана Кузминих

(психолог, теолог)