Въпросът е не как няма да може,
а как да може.
БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ МОЯ СПОНСОР,
ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР
И БЕЗАЛКОХОЛНОТО ПРИЧАСТИЕ!!!
Отива си лятото на 2005 година със своите си проблеми и емоции. Вървя по централна улица в София, замислен и отнесен, бръкнал дълбоко в джобовете, а дъждът се радва, че не съм го пренебрегнал с чадър. Да, понякога е много хубаво да усещаш характера на всяка отделна капка - температура, вкус, нежността, с която ме докосва, а хората просто пъплят и по лицата им не изглежда да са вникнали в екзистенциалността на дъждовния миг.
Отивайки си, лятото остави такова ехо зад мен, че се замислям, дали не съм увредил някои процеси в черепната си кухина. Добре, че си вярвам, че Господ ми е супервизор, защото е много мъчително да си голям грешник и никой да не го знае, а даже не си правя труда да мамя Бог. Много искрено му говоря на Великия Супервизор, особено на сутрешния махмурлук пред огледалото:
"Е, добре де, пак съгреших в литража, но нали знаеш - аз съм просто безсилен пред тази течност, а и защо Иисусе, на Тайната вечеря, а и на сватбата в Кана Галилейска, почерпи хората с вино, та сега да се причастяваме с алкохол?!"
Бог обикновено не ми отговаря, а аз настоявам за невинност, понеже съм безсилен и даже и Господ ми е длъжен:
"И Ти Всемогъщий, намери ми супервизор - спонсор, който поне да ми отговаря!"
И хоп, Господ така ми се ядоса, така му писна, че само за едно лято благослови да се учреди нова християнска черква, чийто устав позволява причастяването с пресно изцеден гроздов сок.*
Това означава, че отпада оправданието: "Ами аз съм християнин и задължително се причастявам с червено вино - Христовата кръв?! Тези от АА отклоняват грешниците от възможността за редовно причастие!"
Хак да ми е сега с този лозов сок. С Бог шега не бива! Даде ми и супер-визията на "спонсор" - ама хубава, ама кръшна, ама жена та жена, и какво, станах безсилен пак, и се влюбих и рухнаха всички защити и опити да се оправдавам. Сега пак пия, а сутрин пред огледалото си казвам: "Признавам пред теб, човекоподобний, че съм безсилен пред алкохола и пред женската красота!
Господи, благослови спонсора ми! Дай му дълголетие и много търпение към моето безсилие. Той е моето осигурително въже, по което един ден ще стъпя на правилната пътека, водеща към тучни пасбища, където ще пием от водни потоци и за Твоя слава ще се причастявам с безценния лозов сок -символ на Божията кръв, умиваща нечистотата и подсилваща волята за трезвост!"
През лятото на 2005 година в България, град София, православни и протестантски духовници, с реформаторски дух и напредничаво мислене, регистрираха "Християнска Вселенска и Апостолска Църква". В отдел за работа с болни и страдащи хора се създаде християнска литургия, която позволява хора със зависимости да се причастяват с прясно изцеден лозов сок.
Текстът е написан в момент на дъждовно време, непоносима трезвеност и под зоркия надзор на двама Супервизори.
О. Марио Йонов
