ИГРАЧКАТА:
ТЕРАПИЯ, СИМВОЛ, ТОПЛИНА, ДОБРО...
Представяме на читателите на "АркА" избрани текстове, наградени в последните две издания на конкурса "Моята играчка". Специалната профилактична категория на този кункурс поставя на участниците задачата да направят играчка - камила (някои от тях виждате на снимките), а допълнителна задача е придружаващият я литературен текст, който изяснява символиката на камилата като атрибут на трезвеността. Конкурса организира от 15 години (а от 3 години като международно мероприятие, също и с българско участие!) Младежки културен дом "Охота" във Варшава, а профилактичната категория функционира в него от 5 години. Камилите, събрани в резултат на провеждания всяка година конкурс, се предават на клубовете за взаимопомощ и там се продават на колекционери по време на различни въздържателски мероприятия, а получените по този начин пари се предназначават за помощ на деца от алкохолни семейства (например за финансиране на терапевтични лагери). Това допълнително придава на конкурса "Моята играчка" още едно профилактично измерение.
Не е за пренебрегване и една друга, сравнително по-нова (от 2 години), категория на конкурса - терапевтичната играчка. Тук децата трябва да проектират и изработят играчка, която в нещо може да помогне на друго дете, да му помогне да се справи с някакъв проблем, да му облекчи страдание и т.н. Към играчките задължително се прилагат и описания на тяхното терапевтично действие и начин на употреба. Отдавна вече умните хора в Америка и не само там са открили, че най-незасегнати от зависимости или други заплахи на съвременната действителност са тези млади хора, които сами помагат на другите. Честно казано, всяка една, дори най-обикновена играчка може да има терапевтичен потенциал, но ако допълнително принуждава автора да се замисли за начина, по който би искал да помогне на друго дете в някакъв проблем или страдание, нейното терапевтично действие става двупосочно...
Трябва да добавим, че голяма част от конкурсните играчки (предимно най-хубавите) се подаряват всяка година на малките пациенти от един голям крайваршавски институт - Център за здравето на детето - по време на интеграционно мероприятие, провеждано всяка година за болните деца около 1 юни. Така че те наистина стават терапевтични...
Желаещите да се включат или да получат повече подробности каним да пишат (на български, руски, полски, английски или немски) на адрес: mdkochota@yahoo.com или на адреса на "Арка".
Камила - символ
Камилата е космополитен бозайник, за който много интересни информации можем да намерим във всяка енциклопедия. Но от всички тези информации тук е важна само тази, че заради специфичното си телосложение и произтичащите в гърбиците метаболични процеси, тя може много дълго да не пие и затова може да живее при високи температури, в пустинята.
Направо е невероятно, как камилата може да издържи без пиене толкова много време! Именно затова тя е станала символ на Анонимните алкохолици... Защото ТЯ МОЖЕ да не пие, следователно за тези, които искат да не пият, е станала символ на издръжливостта и стремежа към целта. Просто един непосредствен символ на въздържание. Защото камилата не употребява вода, а тези хора - алкохол. Алкохол, който може да стане (и, за съжаление, много често става) причина за болка, депресия (на пиещия и на близките му), а дори и за смърт. Алкохолиците могат да умрат, те страдат и причиняват страдание на други хора, отдалечават се от тях, не слушат добри съвети, стават неприятни, некултурни, просто съвсем различни, по-лоши... За съжаление, все повече млади хора, само на по десетина години, започват да опитват и стават зависими от алкохола... После, макар че са умни, от добри семейства, се озовават на дъното... Остава да попитаме - СТРУВА ЛИ СИ? Според мен НЕ, но помислете сами, преди да стане късно.
Но някои от зависимите хора се опитват да променят нещо, започват да разбират, че постъпват лошо... Търсят нещо, което да им помогне. Затова толкова са важни клубовете на Анонимните алкохолици. Там хората получават помощ. Раждат се отново.
И често се случва, че такива хора започват после да събират... фигурки на камили. Защото те са чудесни и най-адекватни символи на АА.
Затова всеки, който иска да се промени, би трябвало да носи винаги със себе си някаква малка "гърбушка". Особено, когато го изкушава чашката... Нека камилите, заедно с гърбиците си, носят помощ на хората, които се нуждаят от подкрепа... А ние, преди да посегнем към бутилката, нека да помислим, не е ли по-добре да помагаш, отколкото да търсиш помощ?
Надявам се, че и моята камила, както и другите от този конкурс, ще дадат нещо на този свят, ще му помогнат да стане по-добър...
Александра Пясецска, 12 год.
Основно училище № 10, Варшава
ПРИКАЗКА...
Това било много, много отдава. Толкова отдавна, че животните все още са разбирали човешка реч. И дори сами са можели да говорят на човешки език. В покрайнините на едно малко село живяло едно семейство. Родителите и двете им малки дечица. Баща им злоупотребявал с алкохол. Всеки ден се връщал вкъщи пиян. Горките деца се молили татко да не го прави повече. Той им обещавал, но пристрастието било по-силно от молбите и плача на децата.
Една студена и снежна зимна вечер бащата, падайки, газил в снега. Той се опитвал да се добере до вкъщи. С мъка отворил вратата и се свлякъл на земята. Това била последната му нощ на пода. Защото имал великолепен, пророчески сън...
...Вървял по улицата, хубаво облечен, до него жена му с красива разноцветна рокля и весело усмихнати деца. Всичките минаващи хора били много радостни. Изведнъж той се събудил. Видял само едно мръсно, влажно жилище, от което се носел плачът на децата му. Тогава много силно си пожелал, сънят му да се сбъдне.
Неочаквано в ъгъла на тясната стая застанало могъщо животно. Това била камила, която проговорила на бащата:
- Съвземи се, спаси своето семейство, което толкова те обича. Аз ще ти помогна. Трябва само много да го поискаш и да престанеш да пиеш. Тогава за теб и твоето семейство винаги ще грее слънце. Всеки ден ще ядете пресен хляб с масло, ябълки и винаги ще бъдете заедно...
Сутринта, когато бащата отворил очи, видял същата сива действителност и препълнен от жажда, посегнал към поредната бутилка. Изведнъж бутилката се променила в камила и проговорила: аз мога да не пия, и ти също можеш. И така ставало всеки път, когато бащата посягал към питието си. Много се мъчил, но му помагали усмивките и радостните игри на децата му. Намерил си работа. Построил хубава къща, в която всички живяли щастливо. А в памет на това чудо на централно място в дома им досега стои играчка - камила, като отражение на онази камила, която ги спасила от гибелта. Бащата разказва на всички за този чуден "гърбушко" като символ на трезвеността.