НИЩО НЕ Е ТРУДНО, АКО ГО ПРАВИШ С ЖЕЛАНИЕ

Интервю, проведено през октомври 2005 год.

от младите журналисти на списание "Корнишон"

с Анна Кучяк, заместник-председател

на Полското сдружение за противодействие на наркоманията

   Защо хората употребяват наркотици?

   Предимно защото те са лесно достъпни -поне за някои. Защото очакват от тях нещо, което им липсва в живота. Липсва им идея, какво да правят, сигурно им липсва също и уме­нието да се чувстват добре сред хората, липсва им чувството за безопасност - и смятат, че нар­котиците ще им осигурят всичко това. Вземат ги, и защото скучаят, защото нямат такива ме­ста като това тук, където да могат да си пре­карват времето, както вие можете. Вместо да дойдат на такова място, вземат с приятелите си наркотици, понеже това е по-лесно. Защото, ако си на такова място като вашето, тогава освен да правиш различни готини неща, трябва също така да спазваш определени норми, а хората по принцип не умеят да се подчиняват на такива "ограничения". И затова им е по-лесно да вземат наркотици и да мислят, че са "свободни". Има и още нещо - хората се друсат, защото са неблагоразумни, нямат познания. Струва им се, че наркотиците са нещо моментно, нещо, което ще си употребявам за малко, а когато ми се прииска, ще престана. А после се оказва, че е много трудно да се отървеш от тях.

   Вярно ли е, че все по-млади вземат наркотици? И как мислите -защо?

   Защо ли? Сигурно поради същите причини, за които вече говорих. За съжаление, това, че все по-млади хора посягат към наркотиците, е факт. Потвърждават го резултатите от изследвания, които се провеждат из цяла Европа, не само в Полша (казват се ESPAD- европейски изследвания на заплахата от зависимост от алкохол и наркотици), като с помощта на спе­циални анкети се изследват 17-годишни и малко по-малки младежи. Пока­зателни са отговорите на въпроса, кога за първи път са имали контакт с нар­котици - някога повечето от тях са посочвали 16-17-годишна възраст, а сега започват на 12-13 години. Най-малкият пациент на нашия център беше на 7 години, с пълна зависимост от инхалантни вещества, тоест дишал лепило. Тогава човек става като растение - няма мислене, няма запаметяване, мозъкът е ужасно увреден. Фактически, все по-малки деца започват да експериментират с наркотици, защото искат да правят като по-големите, защото не знаят, че могат да си навредят, защото се страхуват, защото не се справят в живота.

   Как пристрастяват наркотиците?

   По два взаимосвързани начина - психически и физически. Психическата зависимост е доминираща и означава, че нашият организъм - главно мозъкът - започва да функционира лошо. Мозъкът произвежда собствени "наркотици", такива вещества, чието действие напомня малко това на наркотиците. Например, когато човек се страхува, мозъкът му произвежда субстанция, която ни прави по-смели, и т.н. Експериментирането с нарко­тици смущава тази работа на мозъка, който иска да получава все повече, все по-често и все по-силен наркотик, затова психическата зависимост е един вид поробване от наркотика. Физическата - това са усещания, свързани с лип­сата на наркотика - болки в мускулите и ставите, треперене, раздразнение. Това са много болезнени и силни усещания.

   Всички наркотици ли пристрастяват? Може ли човек да взема нар­котици и да не стане зависим от тях?

   Със сигурност всички наркотици пристрастяват. В живота ние свикваме с различни неща - добри и лоши. Въпреки че наркотикът е много вреден, нашият мозък - излъган - го смята за нещо добро, и макар че заради него функционираме по-лошо, макар че това влошаване е очевидно последствие от употребата на наркотик - организмът си го иска. Но няма такава ситу­ация, в която приемането на какъвто и да било наркотик да не доведе до някакви последици.

   Тютюнопушенето носи ли също такива последствия? А алкохолът?

   Всъщност трудно е да се разграничи проблема на наркотиците, алкохола или никотина - всичко това са наркотици, само че употребата на различни субстанции в различен момент причинява зависимост, различни са също последствията на тази употреба. Най-бързо пристрастяват наркотиците, най-лесно ни е да употребяваме никотин, защото вредите от неговата употреба се усещат най-късно. Алкохолът е също наркотик, само че той е легализиран отдавна и се употребява повсеместно. Но всички тези вещества при­страстяват и рано или късно водят до страдание.

   Какъв процент от младежта в Полша употребява наркотици?

   Тези, за които говорим, тоест тези, които са регистрирани в някаква форма на помощ и чието състояние се определя като зависимост, са 3-8%, зависи от възрастовата група. Има обаче огромно количество млади хора, експериментиращи с наркотици. Изследванията ESPADсочат, че еднократно са опитвали около 40% от младите хора след 15-годишна възраст, във Варшава те са още повече, в страната средно около 30%, а редовно употребяващи, но още непристрастени, са около 15%.

   Как се чувства човек, който е минал терапия? Липсват ли му нар­котиците?

   Точно в това е номерът - да не му липсват! Това е много трудно, защото този човек трябва да се научи да живее наново. Ако някой се друса няколко месеца, няколко години, животът му много се променя - съвсем други неща стават важни за него. Наркотиците стават съществена част от живота му и той трябва да се научи да живее без тях, да намери начин да прекарва времето си, да придобие нови умения, нови начини за собствена експресия - нещо, което да му уплътни времето. Освен това пациентите трябва да довършат обучението си, да намерят някаква работа и да научат различни, понякога елементарни, жизнени умения. Случват се моменти, в които си припомнят за наркотиците, но по време на терапията те се учат как да се справят с таки­ва кризи, когато им се прииска да вземат доза. Всяка зависимост е болест, която се характеризира именно с такива рецидиви, появяващи се дори след години. Но ако човек има подготовката от терапията, той знае какво да направи, към кого да се обърне и какви принципи да спазва, за да може болестта му да не се развие отново.

   Колко време продължава такова лечение?

   Това е индивидуален проблем. Всеки човек, който е употребявал ве­щества, променящи съзнанието и пристрастяващи, трябва първо да мине де-токсикация, тоест организмът му да се пречисти. И в зависимост от това, доколко употребата на дадени наркотици е смъртоносна, толкова трае лишаването на организма от тях, дори да е много неприятно или болезнено, както е в случая с някои наркотици, никога не е опасно за живота. Няма такъв вариант, да се употребява постепенно по-малко и бавничко да се стигне до пречистване - това трябва да се направи наведнъж и изцяло. След детоксикацията подготвяме и мотивираме човека да поиска да премине към терапия. Краткосрочната терапия продължава от 3 до 6 месеца, за младежта тя е обикновено безрезултатна. Средната продължителност е от около 1 го­дина и това вече е подходящо за деца и младежи, за отделни хора пък е не­обходима дългосрочна терапия, която може да продължава до 2 години. След завършване на терапията има шанс човек да заживее в трезвеност. За съжаление, не всички успяват. Някои, особено младите, имат едно такова магическо мислене: "Е, аз съм вече толкова силен, че ако опитам малко, нищо няма да ми стане". Случват се такива ситуации, че човек, излизащ от центъра например след 16 месеца терапия, веднага зад вратата започва отново.

   Как изглежда такава терапия? На какво се основава и трудно ли е това за зависимия човек?

   Много трудно. Когато човек попада в терапевтичния център, декларира, че се намира там доброволно и че ще спазва всички правила. Тук при вас, във вашия Културен дом също има някакви принципи, които спазвате. Но в такъв терапевтичен център има страшно много различни ограничения, които външните хора изобщо не разбират - например ядем само тогава, когато всички ядат, забранено е излизането от сградата, гледането на телевизия се разрешава само в определени часове. Тези принципи са въве­дени поради това, че пациентите просто нямат елементарни навици, защото когато са се друсали, съвсем са отвикнали от нормалния живот, или пък техните домове са били дотолкова дисфункционални, че те никога не са били научени на такъв. Някои тук се учат да си връзват връзките на обувките или да си мият зъбите, защото преди не са знаели как. Учим ги фактически на всичко - да подреждат масата, да се мият и на много други ежедневни дейности, но също и на такива истини като тази, че не бива да се лъже и не трябва да се използват мръсни думи. Забранени са всякакви средства променящи съзнанието, участието във всички занятия е задължи­телно, както и в различните дейности - чистене, готвене; те са длъжни също да учат. В началото е страшно тежко, но след време това става норма и тези норми са задължителни за всички в еднаква степен - и за пациентите, и за терапевтите. Лечението на наркозависимостта не се състои в това да лежиш в болница, а в това да се учиш как да живееш, особено при много младите хора.