ПРОЧЕТЕНО В ЕЛЕКТРОННАТА ПОЩ@

   Движението Анонимни алкохолици в България има свой и-мейл адрес. Всеки, потърсил помощ и съвет на адрес bgaa@abv.bg ще получи отговор от нас. Също така всеки, който търси информация за Аноним­ните алкохолици изобщо или специално за българското АА, може да пише на този адрес. Отговаряме на всяко писмо!

   Предлагаме ви две писма от нашата поща.

   Пишете ни и вие!

   Здравейте АА,

   Пише Ви една отчаяна жена. Мъжът ми е алкохолик, вече в доста на­преднал стадий на пристрастяване. Той е на 50 години. Преди 2 години го съкратиха от работа, и тогава започна всекидневното му напиване. Днес положението е следното - за 24 часа той изпива около 1 бутилка концентрат (ракия) +1-2 чаши вино или бира. Говоря за денонощие, тъй като при него денят и нощта са се размили, постоянно е в леглото си, става за 1-2 часа -яде, пие, постои пред компютъра и ляга. Като поспи 3-4 часа, всичко се повта­ря. Преди това да се случи, той пиеше умерено - до 50 гр концентрат, чаша вино (в петък или събота до 1 бутилка максимум). Той е специалист по информационни технологии, един от първите и много добър в работата си, с невероятна техническа мисъл, личност с висок интелект и широки инте­реси. За съжаление, точната дума е БЕШЕ. Днес не се интересува от нищо, нито от техника, нито от живота. Затворил се е в апартамента ни и излиза само, за да си купи алкохол. Не се среща с никакви приятели (по начало е с доста затворен характер). Не желае да се срещне с лекар, с НИКАКЪВ лекар - в мо­мента има много силни болки в гърдите (аз се страхувам от пневмония), но той не иска да се консултира с нашия домашен лекар, или какъвто и да е друг. През есента аз говорих със специалист, психиатър, човекът беше готов да го лекува вкъщи, но той не пожела даже да се срещне с него. Не желае да говорим по тези въпроси, дори и най-малкия намек за състоянието си възприема като форма на критика. Самосъжалението и депресията го съсипват, той се лекува с алкохол - физическото му състояние се влошава, от отличен спортист днес с усилие повдига лъжицата. Ние, най-близките му хора се притесняваме много, но не знаем какво да правим.

   Зная, че против волята му не мога да го лекувам, но как да го оставя да умре, защото нещата вървят в тази посока. Можете ли да ми помогнете със съвет, какво да правя или към кого да се обърна за такъв.

   В последно време чух за "Алкостоп" - това е набор от билки, който се кисне в някакъв алкохол и се поставя в храната или питието. В настоящия момент давам втора доза, но от първата нямаше никаква полза. Подобно на това писмо изпратих преди време на лекар от София, той ми препоръча

лекарство за успокоение и подобряване на общото състояние. Вече 2 месеца го давам заедно с витамините от група В - видима полза няма.

   Не мога да разбера изкривеното му съзнание, той не иска или не може да проумее, че това, което сега прави, унищожава всичко хубаво, което някога е направил. Позволява на много недостойни хора да използват слабостта му, да му се присмиват и унижават.

   Има ли някакъв начин, по който мога да го накарам да се осъзнае и да започне да се лекува? Има ли спасение от този кошмар?

   Моля, отговорете ми, толкова съм отчаяна и няма към кого да се обърна.      

   Благодаря ви предварително,

Надя

   Здравей Надя!

   Наистина много съжалявам за състоянието на мъжа ти и, повярвай ми, много добре разбирам твоето положение, страх, опасения и целия ужас на твоя живот. Пиша това встъпително слово, за да омекотя малко истините, които трябва да кажа след това, за да не помислиш, че съм съвсем без чувства. Защото това, което трябва да ти кажа, е доста жестоко (поне на пръв поглед).

   Ще се опитам да се отнеса до всичките ти информации подред.

   Това в случая е най-маловажно, но малко се съмнявам, че алкохолният проблем на мъжа ти е започнал чак след като е загубил работата си (сигурна ли си в това??) - толкова добри специалисти не се уволняват току-така, а дори и да става така, по принцип имат професионални алтернативи.

   Той не работи, както пишеш, от 2 години, тоест, предполагам, няма и до­ходи оттогава. С какво тогава си плаща целия този алкохол, който постоянно изпива? Изглежда той харчи поне 3-5 лева ежедневно за пиене. Това месечно дава 100-150 лева, годишно, да кажем скромно: 1500, за 2 години: 3000 лева! Много добро положение като за един безработен... Пиша ти го, не за да ти се бъркам в семейния бюджет, а за да видиш, колко всъщност е прост начинът да го лишиш от алкохол - просто като не му го финансираш! Казваш, че той става, само за да яде и пие - е, нали едно голя­мо момче, за да яде (за пиене да не говорим) трябва да отиде на лов... За какво му е да спре да пие, щом си има толкова комфортни условия за пиене! Сготвено, сигурно изчистено, изпрано, а още и витамини му пробутват, та случайно да не заслабне - само идиот би се отказвал от всичко това!...

   Той, разбира се, не осъзнава това. Няма и да осъзнае, ако не му се каже, а кой да го направи, ако не ти (или вие - не знам на колко години е синът ви и дали е способен вече да се изправи срещу този проблем).

   И разбира се, че той няма да иска да се срещне с лекар (а с тези лекари, които предписват билки киснати в алкохол против алкохолизъм, по-добре и да не се среща!...), защото това би заплашило комфорта му на пиене. Още повече няма да желае да говорите по тези въпроси (по същата причина). С намеци обаче нищо няма да постигнеш. Един алкохолик трябва да бъде бомбардиран директно с факти - с цялата им тежест и ужас, за да му се даде шанс да осъзнае това, което прави с живота си - и с вашия живот. И тук вни­мание (ако още искаш да четеш тези ужасии?!): ако един човек (алкохолик или не) реши да си провали живота, той има пълното право да го стори, колкото и да е болезнено за близките му. Но той НЯМА ПРАВО да проваля и твоя живот, и живота на сина ти! И няма да може да го направи, ако ти не му разрешиш! Ти трябва непременно да му го кажеш и покажеш, че няма да го позволиш! Ти си човек, а не само възглавничка под краката на мъжа ти, и имаш право на достоен живот, имаш право (бих казала, че и задължение пред човечеството!) да се бориш за такъв живот. Но за това трябва да се пребориш и със съзависимостта си, която (както много добре се вижда от писмото ти) не ти дава реално да виждаш нещата точно в такава степен, както зависимостта не го позволява на съпруга ти.

   Знам, че звучи жестоко, но, повярвай, това е единственият изход.

   Разбира се, че против волята му не можеш да го лекуваш. Не само поради законните ограничения. За да е в състояние един алкохолик да опита да промени нещо в живота си, той трябва да го ПОИСКА, и то да поиска по-силно отколкото иска да пие (като помним, че това го иска адски много!). А за да поиска промяна, трябва да се отврати от себе си и от алкохолния си живот толкова силно, че да не го иска повече. Пък за да стане това, той непременно трябва да ВИДИ този живот с целия му ужас.

   Това е едно на ръка. Второто е, че той трябва и да се чувства хванат натясно, трябва да знае, че няма мърдане (защото механизмите на болестта му още неведнъж ще го карат да търси вратички към алкохола!), че ако не го направи, губи всичко, на което може би все още държи.

   Умните АА казват, че алкохоликът може да започне да здравее само ако падне на дъното си и се оттласне от него. Но за да не се окаже това дъно прекалено надълбоко (защото крайното дъно е в гроба и някои не успяват преди него...), трябва да се СЪЗДАДЕ едно "изкуствено дъно" за такъв човек, да се предизвика криза, която да послужи за такова "дъно". Но обикновено съзависимостта на близките не им позволява да го сторят - от теб зависи, дали ще продължаваш да търпиш това състояние и с усилията си да помагаш на любимия човек да подпомагаш всъщност пиенето му, дали пък ще дръзнеш да промениш нещата.
   Нека добавя, че аз съм алкохоличка, непиеща от повече от десет години, а от няколко години работя също като терапевт на зависимостите с алко­холици, които много приличат (някои) на мъжа ти и с техните близки, от които чувам в началото точно същите неща както от теб. Не го казвам, за да омаловажа твоя проблем, а за да ти покажа, че той може да се реши, както се е решил при другите хора.

   Хайде стига.

   Ако искаш, пиши ми пак. Ще се опитвам да отговарям на всичките ти въпроси, но не обещавам да ти улеснявам нещата...

   Пожелавам ти сила. Вярвам, че ще успееш.

   Сърдечни поздрави.

АркА