НАШИТЕ КНИГИ
Представяме на читателите на "Арка" два фрагмента от една необикновена книга (от началото и от края й), възникнала от електронните писма на две съзависими жени, които се срещнали на форум на доверие в Интернет, и които няколко месеца си писали за своите проблеми, поддържали се взаимно. От тези мейлове се роди тази книга - важна, умна, полезна за тези, които страдат заради зависимостта на любимите си хора. С радост информираме, че книгата вероятно има шанс да се появи скоро и на български език.
Агниешка Весоловска, Анна Вашилевска-Шпиох:
@ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ
Здравей!
Казвам се Анка, жена на алкохолик съм и вероятно се нуждая от помощ....
В началото всичко беше горе-долу добре. Мъжът ми си купуваше бира само от време навреме, не се напиваше. Роди ни се дъщеричка. А бирите ставаха все повече. Започнаха да се появяват и по-силни напитки. Първа нощ, когато той не се върна вкъщи. След нея поредните. Няколко седмици условно въздържание, преплитащо се с няколкодневни запои. (...) Обещаваше, че ще престане, но продължаваше. Аз през това време завърших висше образование. Преди половин година родих втора дъщеря. Мъжът ми все по-рядко можеше да бъде видян трезвен...
Не е важно, какво става в нашите отношения с мъжете ни, какво става или ще става със самите тях, важното е, че сме придобили сила да живеем. Както и сила да вземаме важни решения. Ще ги вземаме до края на живота ни. Понякога ни е тежко. Живеем с гърбицата, която току виж ни прираства към врата. Тази гърбица е нашето минало - нашето и на мъжете ни. Семействата, корените... Отгоре хартиена картинка, хубава. Отдолу изгоряла земя, червеи и студ.
Когато пишех мейлове на хора като мен, понякога тези горки хорица ме питаха, какви квалификации имам, за да им говоря от позицията на авторитет. И какво ми дава право за това, а? Това право ми дава фактът, че съм жива, че по някакво чудо все още съм нормална, че от морето на лудостта успях да се изкача на моя личен остров на нормалността. Понякога някой пак ме бута във вълните, но аз ще изляза, ще изляза на брега и ще крещя, ще хуля всички и всичко, защото все още съм жива! И това са моите невероятни, неповторими, най- добри компетенции! Нищо, че изглеждам като че ли някой ме е стъпкал - аз съм тук и няма да престана да бъда! ! !
Благодарение на себе си, на писмата ми, на нашата кореспонденция, нашата книга, благодарение на това, че, без да се познаваме, се запознахме -живеем. ЖИВЕЕМ. Благодарение на Анка аз успях да наплюя на отчаяния ми мъж в шапката и да му кажа, че нямам намерение да му постилам неговото дъно, за да му е меко. Можах да си позволя да му кажа "Вън!". Тя ме научи на това - жената, която се обърна към мен с молба за помощ. За разбиране. Жената като мен.
Агниешка
