ХОРАТА ПИШАТ...
РЕАЛНО И ВЪЗМОЖНО. ТУК, В БЪЛГАРИЯ
Здравей, "Арка"!
Казвам се Желяз Андреев, на 30 години съм, от София. Темата, за която Ви пиша, е може би малко преекспонирана в публичното пространство, но все така неясна и болна. Нека Ви разкажа.
Роден съм в актьорско семейство, самият аз съм музикант, но по едно или друго стечение на обстоятелствата от рано започнах да експериментирам с наркотици. Това, разбира се, предизвика тежка форма на зависимост и се превърна в най-страшния ми кошмар. Това продължи 10 години. Търсих различни начини, в чужбина и у нас, медикаментозно и хоме-опатично - опитах всичко. Най-накрая бях достигнал до абсолютен емоционален и психологически крах, социална деградация и духовна неспособност, бях на ръба на смъртта. Тогава взех истинско решение и осъзнах, че решението за това, да спра, е само и единствено в мен. За пръв път проявих смелост да конфронтирам себе си и да застана достойно пред собствения си проблем.
Тогава се случи чудото в моя живот, благодарение на 12-стъпковата програма и Анонимните Наркозависими в България, лека-полека, на приливи и отливи, вече пета година съм чист, не пуша, не пия, не употребявам никакви заместители и водя пълноценен и истински начин на живот. Имам чудесна жена и прекрасен син, които са реален Божи дар в моя живот.
Но не това е основното, за което искам да Ви пиша.
Водени от мисълта, че зависимостта е много сериозен проблем, не само за мен, но и за много други български момчета и момичета, а също така от съзнанието, че нашата страна е "девствена" по отношение на този проблем, водени и от желанието за духовна подкрепа, аз и жена ми, заедно с малък екип от професионалисти, създадохме социално-рехабилитационна програма, която се провежда в село Буново, по образец на съществуващите такива в Европа и по света.
През последните 3-4 години работих в различни програми за помощ и лечение на наркозависими: Защитени жилища към Националния център по наркомании, Дневен център и други. Така мисията в живота ми се изкристализира в идеята, че съм длъжен да споделя и дам личния си опит и на други страдащи. Разбира се, обучавам се за това, също и в чужбина: участвах в няколко семинара, организирани в рамките на Регионалната програма "Alcohol& Drug" на Фондация "Стефан Батори", изкарах стаж в отделение за зависими във варшавския затвор (програма "Атлантис"). Получихме лиценз за работа от министерството и се стараем да достигнем световните стандарти в областта, но това не е достатъчно. Предполагам, че ще се съгласите, че подобни дейности са почти невъзможни без морална и духовна подкрепа. Заедно с жена ми дълго време обмисляхме идеята за професионална помощ на зависими и най-накрая бяхме принудени да продадем жилището, в което живеехме, за да можем да работим.
Посланието, което можем да дадем на хилядите страдащи в България, е, че лечението е реално и възможно тук, в България.
С уважение,
Желяз и Галя
