ЗАГАСЕНАТА ЗАВИНАГИ ЦИГАРА
Кой си ти? И защо дойде неканен?!
Намираш вратата непритворена
и отново влизаш, макар и с образ променен.
Нима си мислиш.че не те познавам
и не знам защо дошъл си!
Играта искаш да повториш
и режисираш по-различно.
Макар и тъй маскиран и измамлив,
аз те знам от последния привкус
на нещо така забравено
и в далечно минало оставено...
Е, няма да се лъжем - вече се знаем,
но прокуждам те сега и вратата си добре
затварям
завинаги
за теб -
цигарен дим с вкус на хероин!
На мама
Бързаш! Нямаш време, дори за любимите неща!
Преследваш своите цели, без да мислиш за това,
че вместо да се приближават - все по-далечни
стават те. И детето, което ти остави само с мече
да заспи, как намери го след време - далечно,
надалече, заспало между куп игли...
Закъде бързаше тогава, защо до него не остана?!
То искаше само приказка да прочетеш
и да бъде прегърнато от мама.
Д. Шиварова
