Казвам се Катя, на 41 години - самотна майка с 2 деца - разведена.
Отидох до клуба през 2004 година. Бях научила от моя близка, която е психоаналитик. Влязох, попитах за сбирките. Отговориха ми, че са в понеделник и петък от 17.30.
- О, аз тогава съм на работа! - Обърнах се и си тръгнах.
Като че ли още дълбоко в себе си не признавах, че в изминалите 12 години мой приятел е бил само Алкохолът. И отново старата песен на нов глас - след работа в кафето, след кафето вкъщи, с повод и без повод - Алкохол.
Беше 31 юли, отидох на плаж с приятели, цял ден под чадъра пиехме бира, на връщане в кафето до вкъщи един джинфиз, после втори и после събуждане вкъщи, по земята вилици, ножове, всичко разхвърляно и начупено. О, Господи! Дълбоко ридание се изтръгна от гърдите ми. Плачех, защото знаех, че минах всякакви граници. Веднага реших, че днес, в понеделник, ще отида в оня клуб и ще потърся помощ - може и да се получи нещо. Взех със себе си дъщеря си и приятелката ми за кураж. Беше 1 август 2005. Влязох с малко страх, но ме приеха много топло, с разбиране. Аз седнах и започнах да разказвам. Нямаше упреци - имаше разбиране. Почувствах се уважавана и разбирана, "в свои води".
Сега, 6 месеца след това, се чувствам щастлива, че взех това решение. Справих се с чувството за срам и безсилие. Сега вървя с гордо вдигната глава и гледам хората в очите, но не с оня мътен и отнесен поглед. Очаквам всеки понеделник и петък с нетърпение, за да се видя с приятели.
Беше ми много тежко без Вас, Приятели! Благодаря Ви, че Ви има! Обичам Ви!
Това са мои стихове (никой не ги е чел):
Живот - суров, жесток, коварен,
като Паяк мрежата си ти плетеш
и ако си Комар – Окаян
в нея ще се заплетеш!
Какво очаквах и сама не зная
живот - за мен си ти копнеж
и как сама ще се оправя
след тоз времелетеж!
Как ли пропастите ще прескоча
и хълмовете как да изкача?
И отговорът бяга от въпроса
тъй както Прилепът от светлина...
Р.S. Сега вече зная как - без алкохол!
Катя, Бургас
