Веселина Божилова

Сдружение “Майки срещу дрогата”

Какво научихме от семинара

"Лечение на зависимости"

на 15/16 юли в Пловдив?

     Зависимостта е заболяване. Човек не е виновен, че е болен. Но носи от­го­вор­ност за постъпките си. Това беше основната идея на обучението, което проведоха пред родители от цялата страна в Пловдив на 15 и 16 юли полските пси­хо­те­ра­певти Анна Швед и Анджей Майхер и руският психотерапевт д-р Игор Ванкон. В изключително достъпен и систематизиран вид те отговориха на за­дъл­жи­тел­ни­те въпроси, които си поставя всеки родител, сблъскал се с ада на наркотиците под покрива на собствения си дом. Семинарът бе организиран от сдружение "Май­ки срещу дрогата" в рамките на проекта "Не се предавай!", фи­нан­си­ран от Демократична мрежа - САЩ.

     Основната роля на родителите е мотивацията на зависимия за лечение. Специалистите обясниха принципа на интервенцията, която има за цел по-бързо да "повдигне" дъното под зависимия. Те се обосноваха с факта, че няма до­бро­вол­на мотивация за лечение и че зависимият отива да се лекува, когато стигне "дъното". За да спестим все пак на децата си истинското "дъно", нашите усилия трябва да бъдат насочени към това, да засилим натиска. Две са всъщност ре­ша­ва­щите задачи пред родителите и близките – да накарат зависимия да отиде да се лекува и да се държат по адекватен начин, променени, когато той се върне от ле­чение. Полезните съвети на специалистите към родителите – убеждавайте с фак­ти, а не с емоции. Ето подробен разказ за наученото по темите от семинара:

     Интервенция като мотивация за лечение

     Какво не е интервенция?

·     Не е поредна семейна разправия на тема злоупотребата с наркотици.

·     Не е претекст за оплаквания от тежката съдба!

·     Не е “равносметка” на зависимия за неговите социални роли и на това, как той не ги изпълнява /ти си лош син, не те бива за работник, лош ученик и т.н./.

·     Не е дискусия по въпроса защо употребява наркотици.

·     Не е конференция на тема болестна ли е вече употребата на наркотици.

·     Не е терапевтична сесия, нито поставяне на диагноза за зависимостта!

·     Не е сесия на обвинения и претенции към зависимия!

·     Не е публично унижаване на зависимия!

     Интервенционната сесия е конфронтациясъс зависимия, която трябва да отговаря на три условия: да е делова, конкретна и доброжелателна.

·     Делова: Говорим само за фактите и постъпките, не и за досещанията и съмненията си или за предполагаемите намерения на зависимия.

·     Конкретна: Не правим обобщения, всички аргументи са конкретни факти, а не убежденията ни или общи оценъчни констатации.

·     Доброжелателна: Интервенцията става в атмосфера на загриженост и обич към зависимия. Тя не е атака срещу него, а израз на желанието да му се помогне наистина.

     Целта на интервенциятае да се доведе зависимия до решението за лечение и до осъществяването на това решение.

     Какво е интервенция?

·     Действие отвън.

·     Помагане на човек, който не иска помощ.

·     Действие, противоположно на това, което зависимият мисли и желае във връзка с пиенето си.

·     Атака срещу защитната система на зависимия, но не и срещу него самия.

     Участници в интервенцията

·     В интервенционната сесия участват ли­ца, непосредствено свързани с фактите, за ко­и­то се говори /като участници или на­блю­да­те­ли/.

·     В интервенцията могат да участват хо­ра­та, които действително искат да помогнат, до­статъчно решени и подготвени за това.

·     Това са близките на зависимия и хора, ли­чно запознати със ситуацията – напр. съ­пруг, съпруга, родители, деца, брат, сестра, шеф, приятел, учител.

·     Оптималното число е от 3 до 5 души, но минимум двама. Ако участват деца, то те трябва да са най-малко на 8-10 години. Това, което имат да кажат децата, често най-сил­но разтърсва за­щи­т­на­та си­стема на зависимия, но не би­ва те да се насилват, нито да им се диктува какво да ка­жат.

·     Хората, които уча­ст­ват в интервенционната се­сия, тря­бва да приемат ос­но­вните факти на зависимостта и да се занимават със зависимия, а не със себе си.

     Какво трябва да помнят участващите в интервенцията?

·     Зависимостта е болест, за справянето с която никаква “нормална” сила на волята не е достатъчна. Проблемът не е в “силната воля” или слабия характер, а в самата болест – нейното протичане и определената фа­за, в която се на­ми­ра зависимият.

·     Поемането на първата доза ре­ду­цира онази “сила на волята” до нула, защото тази доза раз­движва био­хи­ми­чески ме­ха­ни­зъм, върху който болният не може да упражнява влияние.

·     У зависимия човек се развива ефикасна система от илюзии и отричане, която поддържа зависимостта и прави невъзможно разпознаването на болестта от болния.

·     Всичко това обуславя факта, че помощта трябва да дойде отвън, ако не искаме да чакаме, докато зависимият стигне до дъното и да рискуваме преди това той да умре.

     Какво говорим по време на интервенционната сесия?

·     За това, че зависимият е важен за нас, че държим на него:

(държим на теб, обичаме те, именно затова...)

·     За инциденти и факти, свързани с употребата на наркотици:

(какво си правил, а не – какъв си. Списъкът на фактите трябва да бъде подготвен предварително и прочетен.)

·     За това къде и кога зависимият трябва да отиде за помощ:

(Ние искаме ти да се лекуваш в:... - посочваме конкретни места, адреси, часове.)

     В интервенцията може евентуално да се постави ултиматум на зависимия – в смисъл – какво ще последва, ако не започнеш лечението... Ултиматумът трябва обаче да бъде истински (напр. ако жена му го заплашва с развод, тя да е наистина готова да се разведе) и реален (напр. тя да има възможност да го осъществи).

     Как се провежда успешна интервенция?

     Групата трябва да е добре подбрана и подготвена, необходими са репетиции. Тя трябва да има водещ и е добре тук да се потърси специалист. Ако не – човек, който да съумее да овладее обстановката. Неговата роля е да не допуска интервенцията да се превърне в дискусия, в безплоден спор. Избира се подходящо място – неутрално и спокойно. Не се препоръчва интервенцията да се проведе в дома на зависимия, добър избор е в кабинета на специалиста или на неутрално място. Необходимо е и да се избере добре времето, когато се провежда интервенцията – зависимият трябва да е чист, за да разбере какво му говорят, на излизане от абстиненция е сравнително добър момент, ако не може съвсем да е чист. Членовете на групата трябва да бъдат в синхрон и добра комуникация помежду си.

     На семинара в Пловдив проведохме ролева игра на тема “Интервенция” с петима участници – зависим, психотерапевт в ролята на водещ, майка, по-малък брат и учителка на зависимия. Общо взето в този кръг трябва да се подбират участниците. Добър вариант е да се покани и работодател, който е загрижен, но не допуска компромиси.

     Няма неуспешни интервенции!

     Дори ако не е постигната целта зависимият да вземе решение за лечение, интервенцията променя преди всичко самите участници, променя и атмосферата, конфигурацията на силите и начините на комуникация.