ХРОНИКА

Чудесен шанс

     В началото на април 2006 г. имах чу­дес­ния шанс да участвам в Школата по за­ви­си­мо­сти, организирана от фондация „Сте­фан Ба­тори” във Варшава. Неин ди­рек­тор е из­вестната и в България доктор Ева Войдилло-Ошатинска. Наред с книгите на Анонимни ал­кохолици, книгата „Избирам свободата” на Ева Оша­тин­ска беше сред на­стол­ните ми че­ти­ва в първите месеци на моето въз­ста­но­вя­ване от алкохолизма.

     В една от почивките на семинара във Вар­шава поднесох за автограф книга на Ева Ошатинска, като й казах, че за анонимните алкохолици в България тя е звез­да като звездите от спорта, киното и шоу-бизнеса. Ева се засмя и написа: „На приятелите в България – с любов!” и нарисува едно голямо усмихнато слънце до посвещението си.

Освен Ева сред лекторите в Школата беше и нейният съпруг Виктор Оша­тин­ски – уважаван професор по право и самият той алкохолик. Виктор Оша­тин­ски разказа, как преди петнайсетина години, когато се е създавала новата полска кон­сти­туция, е заявил в телевизионно предаване на живо, че е алкохолик. На­пра­вил този смел жест, за да съдейства за включването в конституцията на член за за­щи­та на правата на алкохолиците. Много силно ме впечатли и лекцията “12 стъпки в живота” на друг анонимен алкохолик – Феликс, който обясни много до­стъп­но как прилага програмата “12 стъпки на Анонимни алкохолици” в жи­вота си.

     Участниците в школата бяха предимно социални работници и психолози от бившите съветски републики. Но имаше и наркозависими от Молдова, както и една жена, представителка на Анонимни алкохолици от руския град Томск. С нея си разказахме как протичат нашите сбирки и установихме, че и в София, и в Томск сбирките на Анонимни алкохолици си приличат. И двамата изпитахме благородна завист, че във Варшава има 193 групи на Анонимни алкохолици. В София те са само две, а по брой на населението полската и българската столица са почти еднакви.

     Банално е, но накрая ще кажа, че Шко­ла­та по зависимости във Варшава беше организирана отлично. Завърнах се от нея обо­гатен с информация и зареден с же­ла­ние за работа в българското АА.

Т.