д-р Иван Добринов

ДПБ-Раднево

В София се проведе

Шестата есенна сесия

на Университета по зависимости

     От втори до шести октомври в залата за конференции на хотел „Акорд” в гр. София се про­веде Шестата есенна сесия на Университета по за­ви­си­мости. Тя бе организирана от Института по поведенчески стратегии, който е основан през ноември 2003 г. от Игор Куценок, мд, клиничен професор по пси­хиа­трия, Калифорнийски университет, Сан Диего, маг. фарм. Георги Димитров, пре­зидент и изпълнителен директор на Фромвулеви ЕООД и д-р Петър Василев - психиатър.

     Основните акценти в програмата бяха: злоупотреба и зависимост от ам­фе­та­ми­ни и метамфетамини – световна епидемия; фармакологични подходи при зависими от вещества пациенти; субституиращи подходи; съдебно-експертни аспекти на зависимостите и зависимите поведения; специфики на терапевтични подходи при жени. Обучението бе водено от проф. д-р Игор Куценок, доц. д-р Вла­димир Велинов и маг. фарм. Георги Димитров.

     Университетът по зависимости вече се превърна в традиция, много спе­циа­ли­сти, работещи в сферата на зависимостите всяка година с нетърпение очакват поредната среща с изключително ерудираните лектори. Обучението е една от мал­кото възможности в България да се докоснем до световния опит, да научим не­що за последните открития в областта на наркологията, да предприемем кон­кре­тни стъпки в изграждането на мрежа от програми и институции, стремящи се към по-ефективна работа и желаещи да се борят с огромните проблеми в тази сфе­ра у нас.

     Темите, засегнати през 2006 г. в презентациите, са особено болезнени за на­ше­то общество. Участниците в университета получиха ценни знания и умения, на­сочени към професионалното им израстване и повишаване компетентността им.

     Болшинството хора, в това число и голяма част от специалистите, все още не осъзнават страшната картина, която ще се оформи през следващите години като следствие от масовата употреба на стимуланти, предимно амфетамини и ме­там­фе­тамини. Според проф. Куценок, това е световна тенденция. През следващите 2-3 години се очаква рязко покачване на престъпността, свързана с употреба на дро­ги, тъй като стимулантите могат да индуцират агресивно поведение. Това ще бъде силен удар върху полицията, правораздавателната ни система и лечебните за­ведения. Вероятно това сътресение ще ни завари неподготвени, както оби­к­но­ве­но става у нас. В България липсват специализирани програми за лечение на за­ви­сими към стимуланти, тестването с цел диагностично уточняване все още не е по­пулярно. Амфетамините често предизвикват психози, които по клиничната си картина наподобяват шизофрения или остри психотични разстройства. При ли­п­са на достатъчно данни, тези пациенти ще бъдат погрешно диагностицирани и изпращани в острите психиатрични отделения. А в този случай особено важно е да бъде прекратен приемът на дрогата, тогава психозата отзвучава и сама, често без необходимост от невролептично лечение. Хоспитализацята и постоянното на­блюдение са много важни за избягване риска от опасно поведение.

     Друг много съществен за страната ни проблем е въвеждането на стандарти за до­бра практика на лечебните програми, особено за т.нар.субституиращи про­гра­ми (при които наркотикът се замества с друго вещество с подобна структура, най-често – хероинът с метадон). Често се наблюдава безконтролното назна­ча­ва­не на субституиращи препарати, което е изключително опасно. Случва се не­до­бро­съвестни или некомпетентни лекари да изписват наркотични медикаменти, най-често морфин, за лечение на хероинова абстиненция. Подобни медикаменти се предлагат масово и на черния пазар. По време на обучителните сесии проф. Ку­ценок представи необходимите изисквания за една субституираща програма, за да бъде тя ефективна и безопасна.

     Важен елемент на всички ефективни програми за лечение на наркотична за­ви­симост са психо-социалните интервенции. Зависимостта е заболяване, което се формира от три фактора: вещество, индивид и среда. Опитите да се намери ма­ги­чес­кото хапче винаги са обречени на провал. Мултимодалният подход в те­ра­пия­та е задължителен. Правилният баланс между различните елементи, както и съ­ста­вянето на индивидуален лечебен план, съобразен с нуждите на всеки пациент, мо­гат да дадат траен резултат.

     Едни от най-сериозните пропуски в българското законодателство в на­сто­я­щия момент са свързани с лечебните програми за хора със зависимост към пси­хо­активни вещества, имащи опасно поведение или извършили престъпление. Повечето западни практики показват, че най-ефективно и евтино за обществото (респективно за нас като данъкоплатци)е включването на такива хора в терапия, като водеща роля в това играе съдът. Само така те получават шанс да се откъснат от веществата, тласкащи ги към криминални дейности. Статистическите данни сочат, че една или друга форма на принуда винаги присъства в процеса на мотивиране на зависимия при започване на лечението. Това по никакъв начин не по­нижава шансовете му за успех, точно обратното – осигурява достатъчно дълъг престой в терапия, което е определящ фактор за стабилизация.

     Особено внимание по време на обучението бе обърнато на особеностите на спе­циализираните програми, създадени за лечението на жени със зависимост. В Бъл­гария такива програми почти липсват. Създаването им е още едно от пред­из­ви­кателствата, пред които е изправена професионалната ни общност.

     Есенният университет по зависимости се превърна в едно от най-значимите съ­би­тия в областта на наркологията у нас. Дано през следващите години се слу­ч­ват повече такива обучения, които ни дават надежда, проправят пътя на много мла­ди хора към избора за един нов живот, освободен от наркотиците.

За повече информация: http://www.fromvoulevs.com/ibs/ibs.html