Дневен Център “Солидарност”

за рехабилитация на зависими

– предизвикателства на програмата

     Ако приемем за вярна предпостав­ката, че най-добрата терапия е възпита­ние­то, то Дневен Център “Солидар­ност” за рехабилатация на зависими е възможно най-полезното място за хо­рата, които са направили избора си, да се откажат от дрогата. Намира се в Со­фия, в тиха къща с двор в квартал “Лозенец”. Ка­па­ци­те­тът му е 15 души. Къщата е уютна и гостоприемна, макар и не с особено големи размери, и в ней­ните по­ме­ще­ния има място за раз­лич­ините видове елементи на програмата – те­ра­пев­тич­ни групи, индивидуални се­сии, ате­лие­та, семинари.

     Програмата на Дневен Център “Солидарност” е вдъхновена от програмите на Терапевтичните Общности – един известен и особено успешен в Европа и САЩ начин за справяне със зависимостта. В условията на столицата това е адаптиран вариант на резидентския модел, характерен за терапевтичните общоности. В “Солидарност” участниците идват в 9 ч. и си тръгват в 17 ч., тоест програмата е “отворена”. Всеки, който желае да се включи в нашата програма преминава през процес на лечение на физическата абстиненция, т. нар. детоксификация, и след това подписва два основни документа – етичната харта и конвенцията за участие в програмата. И двата документа имат за цел взимането на съгласието на участ­ника за правилата и вътрешния ред, защото най-важното за програ­мата е да създаде една защитена среда, в която не се употребяват наркотици и в която няма насилие.

     Дневният режим на програ­мата прилича на един истински работен ден. При идването си участниците в програмата или “клиентите”, както ги наричаме ние, най-напред се събират не­формално на чаша кафе или чай. В 9.30 часа започва Сутрешното Събиране, чийто еквивалент в другите организации е staff meeting, оперативка или екипна среща.

     Целта на Сутрешното Събиране е да структурира участниците, като раз­пре­дели отговорностите за деня между всеки един от тях. Всеки поема личен анга­жимент, свързан с работа върху индивидуална трудност – напр. “Да говоря за се­бе си в група” или “Да слушам внимателно това, което ми се казва”. Правилото, на което се подчинява изборът на личен ангажимент, е “Това, което ми е трудно, е това, което ме променя”. Освен ангажиментите клиентите имат специални отго­ворности, свързани с функционирането на къщата – пазаруване, цветя, бойлер и т.н. Сутрешното събиране е начин да се започне деня позитивно – затова и за­ед­но с ангажиментите в него има място за игра – обикновено динамична и бърза, а загубилият дава принос към групата – пее, рецитира или разказва анекдот.

     След кратка пауза идва ред на терапевтичната група. Групите са различни като тема за всеки ден от седмицата, но целта им е работа върху причините до­вели до зависимостта, с други думи – дълбинно психологическо изследване на на­гласи и емоции. Психологическата “находка” се свързва с поведението – упо­тре­бата на психоактивни вещества, и се търсят алтернативи, които се експеримен­ти­рат в живота извън къщата. Специална група като част от дългосрочна стратегия се занимава с превенцията на рецидив. Тъй като зависимостта се дефинира като “хронично рецидивиращо заболяване” според критериите на DSM IV, ние прие­маме, че възстановяването е възможно, дори и с епизоди на срив. Ролята на гру­пата за превенция на рецидив е да интериоризира у клиентите стъпки, които те самите да прилагат, когато се появяват високо-рискови ситуации – такива, в ко­ито има желание за употреба. Това е важно както за цялостното възстановяване от зависимостта, така и поради факта, че клиентите ни нямат 24 часова “защита” от програмата. За да я осигурим, един от основните инструменти е планирането – както на вечерта след 17 ч., така и на съботата и неделята. Планирането нама­лява импулсивността, така характерна за зависимите, учи на адаптивност, струк­турира – то е един малък спасителен остров за времето, прекарвано извън про­грамата.

     Обедът е част от моментите, които сближават. Не само заради “похапването” заедно и алюзията за семейство, но и затова, че той се планира и подготвя от са­мите участници в програмата. Нашите младежи сами изготвят менюто, планират необходимия бюджет и готвят всеки ден разнообразна и вкусна храна. По време на тези дейности те влизат в разнообразни взаимоотношения помежду си – има доволни, има и недоволни. Конфликтните ситуации са отново обект на групова терапевтична работа.

     Следобедът е посветен на раз­ли­ч­ни семинари – от това “какъв е сми­съ­лът на заявките, които пишем” до био­химия на зависимостта. Някои от семинарите се подготвят от самите участници и са част от тяхното личностово развитие – те се учат да говорят пред публика, да структурират материал, да правят презентации – умения, които един ден ще са им полезни за автономния живот.

     В програмата има място за спорт, хигиена и креативност като част от педа­го­гическата работа с клиентите. Ние наричаме всяка от тези теми “ателие”. По вре­ме на ателие Хигиена клиентите сами се грижат за почистването на къщата. В ателие Креативност има възможност за изразяване на себе си не чрез думи, а със средствата на изкуството, позволяващо позитивното възприемане на себе си и другите – нещо, което зависимостта е отнела. В него младите хора преоткриват възможността за приятни и интересни занимания без участието на наркотиците. Ателие Креативност съдейства за построяването на първите мостове във въз­ста­новителния процес, защото позволява опознаването на собствените творчески ре­сурси и работа с тях в една защитена среда.

     Ателие Социални умения си поставя различни цели, които се определят най-вече от нуждите на клиентите. В неговите рамки се извършват обучения по английски език и компютърна грамотност, тренинги за намиране на работа и вси­ч­ко свързано с изискванията на пазара на труда (“Как да кандидатстваме успеш­но за работа”), презентация на себе си (“Имидж и успех”). Усвоените умения се при­ла­гат при реинтеграцията на младите хора в обществото и служат за основа на един пълноценен и автономен живот. Ателие Социални умения е част от стра­тегията за превенция на рецидив.

     “Затваряне на деня” е последното групово събиране от дневния режим. То при­дава усещане за завършеност и отново насочва към чувството за при­над­леж­ност, което може да е било нарушено от събитие през деня. Затварянето е еле­мент и инструмент на програмата, който обобщава случилото се и позволява на членовете на групата да погледнат на събитията от деня извън влиянието на предизвиканите от тях мигновени емоции. Затварянето на деня позволява на членовете на групата да видят как другите възприемат събитията от деня. Те про­веряват дали са се справили в следването на мотото на деня, което им позволява да открият разликата между желанието за друг живот и реалното им поведение. Това много помага за откриването на грешките, които всеки един допуска и по­вишава ефективността на престоя в програмата. В него се прави кратък анализ на изминалия ден и планиране на предстоящата вечер. Обикновено из­каз­ва­ния­та, кои­то се правят на “Затваряне на де­ня” са свързани с размишлението “Какво на­у­чих днес и какви стъпки в позитивна насока на­пра­вих за моето възстановяване?”

     Програмата на “Солидарност” работи като “училище за живот”. В нея се усвояват умения, които или не са били усвоени по време на възпитателния про­цес, или са “заглушени” от употребата и зависимостта. Самото включване на младежите в различни видове дейности по­ста­вя въпроси, свързани с нашите ос­новни цен­но­сти – уважение на себе си и другия, честност, взаимопомощ, про­зра­чност, от­го­вор­ност. Пре­ми­наването през различни нива на про­грамата наподо­бя­ва различни нива на об­ра­зование и е свързано с индивидуалната промяна и лич­нос­то­вото израстване на клиентите. Тук те се учат да ръководят импулсивно­то си по­ве­дение, да са в досег с емоциите си и да общуват автентично, да взимат решения и да правят избор, да са отговорни, за да могат да поемат пътя към автономията, без да посягат към илюзорната помощ на психоктивните вещества. Програмата завършва с истински проект за живота, който се защитава пред гру­пата и екипа на Центъра. На мен лично това ми напомня за зрелостния изпит и защитата на дипломната работа – все неща, които са част от пътя на един зрял и автономен човек, решил да сбъдне мечтите си.

     В програмата “Солидраност” сме отделили място и за семействата и близ­ки­те на нашите клиенти. Те също са участници в рехабилитационния процес, по­ра­ди това, че фамилната система има директно влияние върху възникването и под­държането на механизмите на зависимостта. Затова целта на работата с родители е идентифициране на семейните модели, поддържащи зависимостта, и тяхната модификация. Семейството от друга страна е социална единица и влияейки вър­ху него, ние влияем върху възможностите на нашите клиенти за по-успешна со­циална реинтеграция. Групата за взаимопомощ на родители се събира всяка седмица и в нея се разискват въпроси от рода на “Обгрижване или отговорна любов?”, “Как да подпомогна автономността на моето дете?”, “Родителски стра­те­гии на справяне при зависимост в семейството”... Нашият подход за семей­ст­во­то като част от проблема, но и част от решението на зависимостта, дава ре­зул­та­ти – на празниците, които празнуваме заедно, виждаме все по-голямо оживление и близост между родители и деца.

     За да завършим процеса по един наистина добър начин, ние подпомагаме кли­ентите си в ресоциализацията. Групата за работещи е за всички, които току що са завършили програмата и за тези, които имат специфични трудности. Тази група не е терапвтична, а група за взаимопомощ, което я прави още по-ценна. Тук се използват не предписанията на психолозите, а преживяното и наученото от самите членове на групата в програмата и в живота. Психологът, който присъства в групата, има за цел да осигури рамка на групата и да улесни участни­ци­те в тяхното взаимодействие.

     Дневен център “Солидарност” е социално ориентирана програма. Той работи с всички слоеве на обществото и в мрежа с центрове и специалисти от България и чужбина, защото концепцията на програмата почива върху системен интегра­тивен подход. Смелостта и всеотдайността на хората, работещи в тази област, както и увереността, че зависимостта се лекува, въвлечеността им в проекта, са фактори, които оказват влияние и върху самите клиенти и техните близки.

     Ние вярваме, че зависимостта е разстройство на цялостната личност, чието възстановяване се случва с един или няколко лечебни епизода. Зависимостта раз­стройва всички сфери на функциониране на личността – здраве, семейство, меж­дуличностни контакти, работа/учене. Това определя ролята и мястото на Дневен център “Солидарност” като звено между програмите от ниския и висок праг. Програмите от ниския праг са свързани с намаляване щетите от употребата. Това са програми за аутрич работа (работа на терен сред употребяващи), за раздаване на чисти игли и спринцовки, предпазване от HIV и хепатит С. Към ниския праг са и дроп–ин центрове за работа с употребяващи, където колегите се опитват да им дадат подкрепа и да ги мотивират за лечение, метадоновите програми, в които се извършва намаляване на опасността със заместител на херо­ина. Програмите от високия праг са свързани с психологическа и психо-социална работа. Нашата програма е такава. Тя дава възможност за инвестиране от страна на зависимите в собствения им процес на възстановяване и във въз­връ­щане на тази инвестиция в процеса на живота. Има ли нещо по-добро от това, да работиш за себе си и да постигаш успех?

Елена Николова

Директор на Дневен Център “Солидарност”