Две телефонни обаждания - два пъти надежда
(из сайта на сдружението www.antidrugbg.com)
Телефонът звъни в съботната вечер буквално през десет минути. Два пъти – от другата страна са две момчета, чийто живот изглеждаше невъзвратимо разрушен от наркотиците. Историите им са поместени в тази рубрика, развитието е ново. И двамата са пловдивчани.
Л. излезе вчера от отделението за зависимости в Държавна психиатрична болница в Раднево след почти петмесечен престой. Труден случай, така го описват специалистите. Имаше възходи, имаше падения, нещата не вървяха еднозначно. След изписването пътували с майка си за Пловдив с влака, на гарата той се обръща към нея: "Дай ми 20 лева"... Жената е объркана, смутена, през повечето време, когато той беше в болницата, тя работи в Германия, за да изплати поне част от дълговете им. Дава му парите. Отчаяна е. Очевидно е какво е намислил и какво ще направи. Тя се прибира вкъщи. И каква е нейната изненада, когато го заварва там.
"Наистина исках от гарата веднага в Столипиново"–каза ми Л. по телефона.–Тръгнах, но по пътя се спрях, стана ми адски тъпо, викам си - къде си тръгнал?! Защо стоя толкова време в болницата?! Спри се. И се овладях. Трудно беше, но се овладях и взех рейса за вкъщи. Сега искам да отида в комуна, за да бъда сигурен, че наистина ще се излекувам. Дайте ми телефон, място, където мога да отида...Готов съм."
(Два месеца след това обаждане Л. вече е на лечение в комуна на "Бетел" в София. Чувства се добре, спокоен е, напълнял с 10 кг, спрял цигарите. По служебен повод идва с придружител в Пловдив за един ден, въпреки опасенията на майка си няма никакво намерение да се отбива в квартала си, неговото място е другаде, сам казва той.)
Вторият звън идва непосредствено след обаждането на Л. Изненадата този път е пълна – Йовко се обажда от Мадрид. "От два месеца съм тук, работя, на квартира съм с брат си, печеля по 30 евро на ден, стигат ми за всичко, нов човек съм, изобщо не ме интересуват наркотиците, много съм добре. Шефът дори ме закара до Валенсия на плажа, такава красота... И квартирката е много хубава, в двора има палми. Наистина съм добре, животът е прекрасен..."
Йовко беше в затвора, когато за пръв път се запознахме с него. Историята му е немислима – още на 14 години майка му умира, а вторият му баща изпъжда него и брат му на другия ден на улицата. Брат му е роден през 1983г. Йовко се присламчва към по-големи момчета, вижда, че вземат наркотици, усеща, че в тази работа има пари и започва да продава, за да се издържа. Сам започва да взема. Когато "Майки срещу дрогата" организира група в Пловдивския затвор за зависими и д-р Стелянова започна да я води, той призна, че за пръв път се е замислил що за начин на живот води. Излезе от затвора през пролетта, никой не го чакаше, брат му е от години в Испания. Хазяйката все пак го прие в предишната квартира, макар че не беше платена. Идеята беше да отиде при брат си в Испания, но докато стане готов паспортът и докато брат му му намери работа, трябваше нещо да прави. Сдружението му намери работа, но той не отиде. До известно време идваше на срещи, после изчезна. Ние решихме, че е поредният провал. Още повече, че става дума за 20-годишно момче без никаква подкрепа. Само че нещата са се развили по друг, неподозирано добър начин.
Йовко: "Бях тръгнал пак да затъвам, знаете, спрях да се обаждам. В един момент си викам – абе ти накъде си тръгнал, пак в затвора ли? Разтичах се, взех си паспорта, обадих се на брат ми, прати ми пари за билет, буквално за два дни тръгнах. И сега съм добре, казах ви. Пак ще се обадя, да знаете!"
Това са – две телефонни обаждания в съботната вечер, два пъти надежда. Има смисъл, колкото и безнадеждно да звучи – само човек трябва силно да го иска!
