ПРОФИЛАКТИКА:

     Хореотерапия – терапия с танц

     Средновековните италианци са използвали танца в помощ на хора охапани от тарантули. По време на ритуала, наречен тарантанизъм, музикантите свирели на китари цяла нощ, а жертвата на паяците танцувала до припадък и след няколко часа се събуждала здрава.

     Терапевтичният танц(един от направленията на хореотерапията) про­из­ли­за от старите племенни танци. Някога те са служили за интеграция на племенната общност, за надделяване на страха в моменти на жизнени кризи и големи промени, за натрупване на енергия преди борба или лов, за молитва и лечение. Кючекът, чието гледане някога е било забранено за мъжете, е подготвял за раждане. В древния Египет хората са танцували на погребения, за да си гарантират доброжелателността на покойните. Ритуалните танци, свързани с ма­гия и врачуване, до днес придружават ритуали на различни племена в Ав­стра­лия, Океания, Африка, Азия, Южна Америка, които чрез тях се опитват на­при­мер да предизвикат дъжд или да спечелят доброжелателността на духовете. В Индия танцът служи за постигане на вътрешно успокояване и медитация. В някои пле­ме­на танцуват всички жители на селото, в други това е привилегия на магьос­ника.

     Танцът винаги е бил идеална форма на диалог. За разлика от езика, той е разбираем за всички. Днес лекуването с танц отново започва да се прилага. В САЩ през 1940 г. танцьорката Marian Chace е основала т. нар. терапия с танц и дви­же­ние (DMT – Dance Movement Therapy – това е второто направление на хо­ре­о­те­ра­пия­та), която се е използвала главно в психиатрията с цел изграждане на контакт с пациентите, които не могат да общуват вербално.

     Според Американската Асоциация по Терапия с Танц (ADTA) терапията с танц и движение означава психотерапевтично използване на движението с цел фи­зическа и психическа интеграция на човека. Тя признава съществуването на комплексни вза­и­мо­от­ношения между ума и тялото на човека, приема, че психическите състояния се проявяват физически – в мускулно напрежение, начин на дишане, стойка, ди­на­ми­ка на движението; но и че взаимоотношението между тялото и психиката е дву­по­сочно: не само психиката влияе върху тялото, но и тялото детерминира пси­хи­ката.

     Хореотерапията се прилага индивидуално или групово:

·     в психиатрията: при страдащите от психози, аутизъм, неврози, мании, за­ви­си­мо­сти, смущения в храненето (анорексия, булимия),

    · при хора със смущения в ученето,

· в психоонкологията, особено в терапията на жени с рак на гърдата и яйч­ни­ци­те,

    · при хора с психосоматични заболявания, астма и др.,

· при хора със синдром на посттравматичен стрес (PTSD), жертви на на­си­лие.

     Хореотеряпията има особено приложение при хората, които:

· обикновено избягват изразяване на чувствата си или изразяват емоции по неадекватен начин,

· изживяват емоциите по толкова подтискащ начин, че вербалното им из­ра­зя­ва­не става невъзможно,

· изпитват постоянно напрежение или блокиране на определени части на тялото,

· изживяли са травма свързана с тялото (насилие, осакатяване),

· изпитват невъзможност за близост, физически контакти или доверие към други хора,

· изпитват емоционални проблеми, вътрешни конфликти или голям стрес, искат да подобрят уменията си в интерпесоналната комуникация и само­раз­би­ра­нето.

     Терапевтичният танц се характеризира със съчетаването на елементи на танц и музикално-физически упражнения с цел постигането на психологическа и обществена полза от участниците. Обикновено се прилага във форма на групови занятия, особено често в работата с деца (също като профилактика), с хора със смущения в когнитивните процеси и с инвалидни лица. На занятията се появяват танци от различни култури, танцувани в кръг или по спирала, с различни стилове и различни терапевтични цели.

     Моята среща с хореотерапията се състоя съвсем наскоро, когато взех участие в едно специализирано обучение, водено от абсолвентка на Университет Ми­не­со­та. Само 2% от участниците са имали нещо общо с танца преди. Смятах, че про­фе­сио­налната ми подготовка (балетно училище, хореография) ще изиграе важна роля за правилното изпълняване на упрежненията. Но напротив! В залата видях други, не толкова подготвени хора, които се движеха с прекрасно, естествено движение, като с всяка минута ставаха все по-спонтанни, по-експресивни и... по-щастливи. Разбрах, че хореотерапията не е безсмислено преброяване на стъпките чак до постигане на съвършенство (както често става в професионалното танцово обучение), а начин да намериш себе си... в себе си и в обкръжаващата дей­стви­тел­ност. Поредните упражнения по различен начин влияеха върху участниците, някои изпитаха ефект на собствена терапия. Появяваше се руменина по бузите, при някои замисъл, при някои по-бурни емо­ции... Имаше импровизации, наблюдения, индивидуална работа, по двойки, в гру­пи и подгрупи. Към края на занятията емоциите утихнаха, появиха се удо­вле­творението и мисълта “още”. Срещахме се още три пъти, всеки път заедно из­жи­вя­вахме различни емоции, сближихме се. Видяхме много ясно, че терапията с танц и движение, както и всяка друга форма на терапия, може да се провежда само от отлично подготвени специалисти, а не от участниците на 20-часови кур­со­ве. Не съм съгласна с тези, които твърдят, че веднага с придобиването на всяко знание, трябва то да се прилага експериментално на практика. Не бих искала да съм опитно зайче, което в неподготвени ръце може да се превърне в мишка или тигър...

     Опитвам се да въвеждам на своите занятия елементите на хореотерапията и терапевтичния танц по един много деликатен, понякога незабележим начин. Знам, че трябва още много да уча, но знам също, че моите “вълшебства” носят пе­дагогически ефекти.

     Напоследък интересът към танца у нас расте много, благодарение на някои те­левизионни предавания, филми. Сигурно си струва в тази ситуация да из­пол­з­ва­ме модата и да направим от танца ефикасен профилактично-възпитателен ин­стру­мент, също толкова терапевтичен, колкото и очарователен.

     Е, тогава – хайде да танцуваме…

Дорота Шераковска -

педагог, хореограф, инструктор по танци