ХОРАТА ПИШАТ ПИСМА

     Мила Майко,

     Алкохолът е разрушил целия ни живот. Той беше винаги и навсякъде. Алкохолът, който от нашето малко семейство направи група от трима напълно чужди един на друг хора, по случайност живеещи под един покрив. От дете помня постоянни пиянски скандали, които продължаваха дори и по-късно, ко­га­то с баща ми вече бяхте изтрезняли.

     Детският ми живот представляваше една верига от срам и страх. От срама заради теб и страха за теб. Днес съм вече на 37 години, но тези чувства про­дъл­жават да съществуват в мен, те са живи и предопределят моето функциониране. Както преди съм се връщал от училище, така днес се връщам от работа със съ­щия страх – трезвена ли си, не си ли си направила нещо. Но сега страхът ми е още по-голям, защото вкъщи са и моите деца. Твоите внуци. Те вече пре­до­ста­тъч­но са изживяли и изстрадали. Заради всички около тях: заради мен – баща ал­ко­холик, заради майка им, която ги изостави, и заради Теб – баба им, която пие не­прекъснато и за която няма нищо свято. На всичкото отгоре те бяха оне­прав­да­ни също и в приемното семейство, където са ги дресирали, били и зло­у­по­тре­бя­ва­ли с техните държавни пари. И където също много често е присъствал ал­ко­хо­лът.

     Можеш ли да си представиш, какво чувстват внуците ти? Аз мога чудесно да си го представя, защото нали самият аз съм чувствал същото – и го чувствам досега. Един такъв мой “сувенир за спомен”, останал от детството. Тогава се чувствах изгубен, отхвърлен. На никой от вас (имам предвид Теб и Татко) не му дойде на ум, че аз мога да имам някакви проблеми, нещо да ме затруднява или тормози. Не ви е идвало на ум, че не мога да се наспя преди да отида на училище, че не мога да доведа вкъщи приятели. Защото биха могли да видят моята пияна, вул­гар­на, често окървавена мама. Знаеш ли, че когато ти отиваше в пиян вид да се къпеш – а това се случваше почти всеки ден – аз не спях и бдях да не се удавиш? Помниш ли, че веднъж влязох вкъщи през таванското прозорче и те свалих от примката? Знаеш ли, че този ад, който ми сътворихте, е в мен и до ден днешен?

     Още като ученик си купувах вино, после и водка – и се напивах, сам и съзнателно, за да не ви чувам. Този навик ми остана. Съвсем до скоро, още преди няколко години, когато на пръв поглед всичко при мен вървеше добре, про­дъл­жа­вах да търся убежище от самотата си – или в алкохола, или пред телевизора... Сега не пия вече трета година, от две години се боря за законно възвръщане на де­цата си. Толкова много искам да им създам истински дом, различен от този, който самият аз имах. Но ще съумея ли? Нали не познавам истинска семейна топлина, не знам как се изгражда тя.

     Мамо, много те обичам, въпреки че не си била до мен в най-важните мо­мен­ти от моя живот. Искам да вярвам, че ще ми стигнат силите да дам на децата ми та­кава любов, каквато аз самият не съм усетил. Моля те, помогни ми, помогни ни. Не разрушавай това, което можем все още да изградим заедно.

Марек