Здравейте, колеги от Фондация Батори,

     Опитвам се да започна това писмо и се връщам една година назад – писмото, което написах до Анна Швед, дългото чакане, поканата, пътуването... Толкова приятни спомени и чувства... Първите ми впечатления: мястото – Мисио­нер­ски­ят център в Констанчин – тук човек може да се почувства в някакъв нов свят, за­о­биколен от скъпоценности – мечове, ножове, копия, трофеи, пла­с­тики от раз­лич­ни племена – всичко това заобиколено от тишина и спокойствие; прекрасна гра­дина – в която релаксираш, обезпокояван само от някоя под­ска­ча­ща от клон на клон катеричка. Свят, който ние – градските чеда – сме забравили, че съ_­ще­ству­ва.

     Когато влизаш в този дом на културата и смирението, те посреща огро­м­на зимна градина, в центъра на която е издигнат кръст и малък фонтан пред него. Едва ли човек може да си представи тази гледка, ако не я е видял, но чувството за спокойствие и сигурност те обгръща още от входа.

     В този „дом” се проведе Международната школа „Семейство, съзависимост, на­силие” на Фондация „Стефан Батори”. Участниците в лятната школа бяха от Бъл­гария, Украйна, Молдова, Таджикистан, Узбекистан и други държави. Из­клю­чително интересни хора – професионалисти, натрупали много опит и прак­ти­ка в областите, в които работят, а именно – хора в зависимост. Групите, в които се водеха семинарите, работеха по следните теми: Домашно насилие; Съза­висимост в семейството и интервенция; Оказване помощ на деца от семейство на ал­ко­холици. Анна Додюк чете лекция „Травмите на детството”, Светлана Куз­ми­них – „Възрастните деца на алкохолиците”, лекцията на Виктор Ошатински беше на тема „За престъпленията и наказанията”, Ева Ошатинска говори за „Ал-анон”, Антони Павловски – „Духовните аспекти на оздравяването”, Агата Скорупска – „Как се работи с виновниците за насилието”. Теми – интересни и актуални за нашето време.

     Това, което ме заинтригува най-много, е свързано с професията ми – детски учи­тел. Детското насилие в семейството – физическо, психическо, сексуално. От практиката ми на педагог бих могла да кажа, че процентът на деца жертви на се­мей­но насилие не е никак малък. Често пъти ние – родителите и учи­те­лите – не се замисляме, че с въз­пи­танието, поведението и отно­ше­ние­то си създаваме утре­ш­ните за­ви­си­ми възрастни.

     Бих искала да благодаря на Ева, Ани, Анджей, Света и всички лек­то­ри за въз­можността да участвам в ХІІ-та Международна школа и за всичко, което на­учих.

Росица Христова

Силистра