АНГЕЛСКА РАБОТА...
Сигурно всички знаят, че ролята на ангела пазител е да помага на човека и да го защитава. Добрият дух ангел се грижи за едно поверено му лице. Но има ли той право да управлява човешкия живот? Мисля, че не. Макар да признавам, че това би било голямо улеснение и за двете страни. Но хората нямаше ли в такъв случай да загубят себе си?
Да си ангел пазител не е лесна задача. Измъчват ме разни въпроси и усещам тежестта на отговорността за Наташа. Момичето е добро, чувствително... А кой съм аз? Казвам се Габриел Младши. Ангел съм и се грижа за Наташа – далеч не-обикновено четиринайсетгодишно човешко същество. Ще ви разкажа за нея с удоволствие, защото историята е много поучителна.
Въобще не знаех. как да пазя Наташа. Тя ми беше поверена, когато по-възрастният ангел, Габриел Старши, се пенсионира. Това беше за мен двойно предизвикателство. Момичето е чудесно, но можеше и да свърши лошо. За щастие аз съм изобретател и въведох вече много новости в бранша J. Когато поех Наташа и видях какво я заплашва, измислих една гениална идея. Осъществяването на проекта ми отне две години, но наистина си струваше. Моето изобретение изглеждаше като огледалце. Магията му се състоеше в това, че посипано с ангелски прах то връщаше времето назад. Момичето тогава си мислеше, че изживяните случки са били просто сън. Но по този начин тя опознаваше последиците и следващия път в реалния си живот постъпваше по друг начин. Изобретението ми стана един вид компромис между вредното според мен управляване на нейния живот и безразличието. То постигна целта си, защото Наташа не пропиля живота си и даже по-добре започна да разбира себе си.
Една от историите, свързани със “Сънното Огледалце”, ще ви помогне по-добре да разберете същността на моето изобратение, а също и една важна истина: НЕ СИ СТРУВА ДА ПОСЯГАТЕ КЪМ НАРКОТИЦИТЕ!
В Сънното Огледалце:
Наташа изкара тежък ден, а на всичкото отгоре кученцето й трябваше да остане под наблюдение при ветеринаря. След като се върна вкъщи, тя седна пред телевизора и се разплака. Майка й също беше вкъщи. Тя е доста нервна жена, но Наташа я обича. Майката не се опита да подкрепи дъщерята си, защото не знаеше, колко лошо се чувства тя. Започна разправия, че защо момичето се глези, че не трябваше да вземат кучето и т.н. След един час и двете не знаеха вече защо въобще се карат. Наташа не знаеше какво да прави. Наметна якето си и с плач изтича от вкъщи. След няколко минути се озова седнала върху ниската тухлена ограда на училището. Към нея се приближи едно симпатично момченце. Подаде й нещо и каза, че това ще й донесе облекчение.
След всяка поредна караница вкъщи, а по-късно и след всеки по-труден ден, момичето се насочваше направо към същото място до училището. Не й пукаше вече за нищо. Дори когато разбра, че взема амфетамини, тази информация не й направи впечатление. Все по-надълбоко потъваше в блатото. Идваше до оградата всеки ден, започнаха да не й стигат парите... Губеше контрол върху поведението си...
Каква радост беше, когато се събуди:
Наташа изживя също толкова труден ден, но отношението й към изживяното беше вече съвсем различно. Вместо да реве, отиде при майка си... Разказа й за мъката си заради кученцето и за всичко останало... Майката я утешаваше. Момичето намери подкрепа и не се наложи да търси облекчение в наркотика – като насън...
За живота на Наташа и фаталните случки, които успяхме да избегнем благодарение на “Сънното Огледалце” бих могъл да напиша роман. Но знам, че този кратък разказ също ще е от полза. Доколкото познавам хората, малко от тях биха посегнали към дебела книга. Разказът е друго – бързо и лесно се чете и се надявам, че даже приятно. Много държа на това, историята на Наташа да стигне до възможно най-широк кръг хора. Защото на ангелите ни отрязаха бюджета, вследствие на което само малък брой хора ще получат “Сънните Огледалца”... :(
Катажина Кубинска, 15 години
Гимназия № 16, Варшава
