ХОРАТА ПИШАТ СТИХОВЕ...
Надежда подари, подари любов!
Седя си сам и стихове редя, а вътре нещо в мене
плаче за болната душа на детето в храста.
И какво си мислиш, че помагаш – като стоиш си отстрани?!
Не е трудно да подадеш ръка!
Трябва само да изслушаш болката стаена в сърцето
на самотното дете, да си с разбиране и обич по-човешка...
Да забравиш себе си за миг...
и не пари да сложиш в посинялата му длан, а нежно
да я хванеш и надежда да положиш там!
Довери му своята душа, приближи го мъничко до теб.
И вътрешната рана обгоряла да посипеш ти с любов!
Не задържай мъката в душата –
Изкажи я!
Изреви я!
Освободи там място за радостта,
дошла от другия.
Тръгни с обятия отворени, с ръце,
готови за прегръдка, за да дойде
радостта от другия, очаквал те от дълго време!
Д. Шиварова
