Прочетено в нет@

          Източник: dir.bg - Клуб на алкохолно зависимите

     Това е материал, написан от един от членовете на група Нов път (София) преди около 3 години...

     Малко за алкохолизма и… Анонимни Алкохолици

     І. Малко за алкохолизма

     Почти 90 процента от хората употребяват алкохол, а между 4 и 7 процента от тях се пристрастяват към него, т.е. стават алкохолици. Така е в Италия, САЩ, Германия, Испания, Великобритания, Франция, Румъния, Австрия, Швеция, Канада и т.н. Така е и в България, където според мнението на специалисти “около 5% от населението е алкохолно зависимо, а злоупотребяващите в широк смисъл могат да достигнат 40%”. По данни от 2002 г. над 35 000 българи са регистрирани като алкохолици, но в действителност реалният им брой е десетократно по-голям.

     За сравнение в САЩ, например, броят на регистрираните алкохолно болни надвишава 15 милиона.

     Малцина са тези, които знаят, че Световната Здравна Организация (СЗО) е вписала алкохолизма в списъка на болестите още през 1951г.

     Има две групи хора, които стават “чувствителни” към действието на алкохола, пристрастяват се към него и могат да заболеят от алкохолизъм – смятат учени в областта на зависимостите. Първите са с лесно ранима душевност (дори ако това не личи от пръв поглед). При тях злоупотребата със спиртни напитки започва сравнително рано – до 25-30 годишна възраст, и бързо довежда до усложнения на алкохолната болест. Но в тази група влизат не повече от 20% от всички заболели от алкохолизъм. Много по-голям е броят на онези, които робуват на предразсъдъка, че който “носи” повече пиене, е по-мъжествен; че който не пие наравно с другите, не споделя техните чувства. По силата на тра­ди­ция­та (наложена от по-възрастни пиячи) много младежи започват по подражание да поемат алкохол сутрин “за оправяне” след снощното пиене, като по този начин затварят по-бързо порочния кръг на болестта. Но това далеч не е всичко…

     Твърде често при някои млади хора пиенето на алкохол води до “отпускане”, “освобождаване” и “успокояване”. Настроението се повишава, плахостта и неудобството изчезват, всичко наоколо започва да изглежда “по-красиво”, “по-ярко”, “по-привлекателно”. Постепенно и незабележимо обаче започва привикването, а болезненото пристрастяване към употребата на спиртни напитки вече носи друга диагноза: хроничен алкохолизъм.

     В своята книга “Тайната история на алкохолизма” Джеймс Греъм казва следното: “От самото начало на този процес болестта е тази, която контролира личността на жертвата и оказва върху нея влияние, надвишаващо това на всички останали преживявания – включително и на тези от детството… Докато процесът на пристрастяването се развива, всички алкохолици, независимо от техния произход, започват да показват тенденция към еднотипно поведение. Болестта влияе на личността, а не обратното.”

     Кои са първите симптоми на алкохолизма? Алкохолната болест прилича на рака по това, че симптомите се откриват твърде късно от болния или неговите близки. За съжаление, при алкохолизма болестта не може да се осъзнае, дори когато вече е отнела здравето, семейството, професията, достойнството…

     Медицината е изправена пред много тежки и мъчителни заболявания, но малко от тях могат да се сравнят с алкохолизма, защото нито една друга болест не поразява така драматично и цялостно личността. Затова е крайно наложително да се поведе истинска научна битка, или дори война, срещу една от най-упоритите и най-скъпо струващи болести, засягали някога човека през цялата му история.

     Според медицинската статистика злоупотребата с алкохолни напитки води до тежки страдания като: чернодробна цироза, рак на черния дроб, стомаха и хранопровода, хипертонична болест и други. Артериалните, мозъчните, бъ­бреч­ни­те предракови и други увреждания стават смъртоносни. Алкохолът е мощна отрова, която нарушава обмяната на веществата в клетката и уврежда тежко мозъка и централната нервна система.

     Сега злоупотребата с алкохол като причина за смъртта е достигнала трето място след сърдечно-съдовите заболявания и злокачествените образувания (по данни на С. А. Левертов). Алкохолът е в основата на повече от 50% от фаталните автомобилни катастрофи, и на повече от 60% от тежките престъпления срещу личността (убийства, телесни повреди, изнасилвания). Във Франция е установена категорична зависимост между броя на самоубийствата в дадена област и средното количество употребен алкохол. През последните години около 15 на сто от разводите в България са поради системно пиянство. Това означава, че всяка година над 2000 семейства престават да съществуват поради злоупотребата със спиртни напитки.

     “Алкохолната злоупотреба и зависимост са били, и в обозримо бъдеще ще останат първостепенна грижа на българското здравеопазване” – твърди експерт от Националния център по наркомании в София. И има защо – от доста време броят на алкохолно зависимите в страната расте лавинообразно. Оказва се обаче, че “никой не знае добре как да лекува алкохолиците, защото още не е разрешен спорът, какво всъщност представлява алкохолизмът” – споделя доктор по пси­хо­ло­гия – психотерапевт и специалист в лечението на зависимостите. В едно из­след­ване по въпроса – “Алкохолизъм...” Н. Кесел и Хуолтън считат, че би след­ва­ло да бъдат отстранени всякакви причини, имащи биологичен или ге­не­ти­чен характер: “Несъмнено – пишат те – това е семейно явление. Децата на ал­ко­хо­ли­ци­те са предразположени. Обаче болестта не се предава по биологичен път. На­сле­дяването на алкохолизма става, да речем, както се наследява едно бо­гат­ство, а не както цвета на очите.” В същото време други специалисти подкрепят тъкмо обратната теория, според която алкохолиците страдали от някаква вродена ано­ма­лия и в резултат на нея приемането на минимално количество алкохол по­раж­да неудържимо желание да пият до смърт.

     “Никой не се ражда алкохолик” – казва бивш шеф на клиниката в “Суходол”. А ето и още мнения на медицински капацитети: “Изследванията показват, че алкохолизмът не е наследствена болест, но е проводник на предразположението към прекомерна употреба на алкохол.” Това мнение съвпада напълно с виж­да­ния­та на Кесел и Хуолтън по въпроса. Но има и други: “Алкохолизмът е генетично, наследствено заболяване. Това вече е известно. Но то не означава, че ако имате ген за алкохолизъм, ще станете алкохолик... Означава просто, че това заболяване има биологични корени.” След този цитат – и за да стане още по–объркано и заплетено – ще си послужим и с друг: “Изследванията потвърждават предишните наблюдения, които показват, че при потомството на алкохолици вероятността за развиване на болестта е от три до пет пъти по-голяма, отколкото сред децата на неалкохолици. Въпреки че научните изследвания изтъкват силния генетичен фактор, от тях все пак става ясно, че за значителен процент от децата на алкохолици определено са от значение някои биологични фактори или фак­то­ри на средата, защото предразположеността към зависимостта от алкохол не е ед­наква при всички.”

     В същия тон на “за” и “против” или “въздържали се” можем да продължим с най-различни несъвместими или взаимно изключващи се “научни оценки”, хипотези, коментари, определения, мнения и дефиниции по темата. Но нека спрем дотук.

     ІІ. Анонимните алкохолици

     Във втората си част на известната си книга “Изкуството да бъдеш Бог”, американският психолог д-р Морган Скот Пек пише следното:

     “... Смятам, че най-великото събитие на XX век се е състояло в Акрон, щата Охайо, на 10 юни 1935 г., когато Бил У. и д-р Боб организират първото събиране на Анонимните алкохолици.” Макар и да попресилва нещата, д-р Пек не крие своята симпатия и възхищение от Обществото на Анонимните алкохолици.

     Началото

     През 1935 г. в Акрон, Охайо се срещнали двама мъже. И двамата по онова време били считани за безнадеждни пияници, позор за всеки, който ги познавал. Единият бил бизнесмен от Уолстрийт, а другият – именит хирург, но пиянството и на двамата ги било почти напълно погубило. Всеки опитвал различни лечения, многократно били изпращани в болници. Дори самите те считали, че никой не може да им помогне. Почти случайно, когато се запознали, те осъзнали следния впечатляващ факт: когато единият се опитвал да помогне на другия, резултатът водел до трезвеност. Те споделили това с един адвокат – алкохолик, който също бил хоспитализиран в този момент и също решил да опита. След това тримата продължили да се опитват, всеки по свой начин, да помагат на други алкохолици. Когато хората, на които се стремили да помогнат, не желаели помощта им, те не се отчайвали: знаели, че си струва усилието, защото във всеки отделен случай “потенциалният” помагач оставал трезвен, дори ако “пациентът” продължавал да пие.

     Упорствайки в това поприще, и заради собственото си добро, тази безименна малка група от възстановяващи се алкохолици осъзнала изведнъж през 1937 г., че вече 20 души от тях живеели в трезвеност. Не можем да ги виним, задето си помислили, че се случило чудо.

     Книгата “Анонимни алкохолици” е основен труд, който обобщава опита на АА. Общността на АА е рожба на тази книга. Първите съставители са стотина алкохолици, научили се да живеят в трезвеност, помагайки си един на друг. След няколко години, прекарани в трезвост, те записали направеното от тях и го озаглавили: “АА”. Оттогава Общността се нарича “Анонимни алкохолици”.

     Членуващите в АА често я наричат “Голямата книга”, без по този начин да я сравняват с някакъв свещен текст. Това е шеговито название, идващо от първото издание (1939), излязло на много груба хартия, поради което книгата изглеждала прекалено дебела. Първите 11 глави са написани от Бил У., съосновател на АА. В нея се съдържат и личните разкази на много членове на АА, написани от самите тях, както и няколко приложения с допълнителен материал.

     Самото прочитане на книгата накарало някои хора да станат трезвеници в онези първи години от съществуването на АА, когато имало само няколко групи по света.

     Развитието

     В 12-та Традиция на АА между другото може да се прочете следното: “... Скоро към групите започнаха да бъдат отправяни молби техни хора да говорят пред обществени организации, църковни групи и медицински дружества. Ако се спазваше анонимността и ако се изискваше от репортерите да не използват имена и снимки, резултатите бяха много добри. След това се появиха първите публикации в големите издания, които бяха зашеметяващи. Статиите на кливландския “Плейн Дилър” увеличиха броя на членовете ни от този град от няколко до стотици само за един ден. Съобщенията за обеда, даден от Рокфелер в чест на “Анонимни алкохолици”, помогнаха за една година броят ни да се удвои. Прочутата статия на Джек Александър в “Сатърдей Ивнинг Поуст” превърна АА в национална институция. Други вестници и списания търсеха теми, свързани с АА.” През 1951 г. наградата “Ласкер” е присъдена на “Анонимни алкохолици”. Почетната грамота отчасти гласи: “Американската асоциация по здравеопазване присъжда наградата “Ласкер” за 1951 г. на “Анонимни алкохолици” като признание за уникалния и много успешен подход към този вечен здравен и социален проблем – алкохолизма... С приемането на алкохолизма като заболяваме се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние... Историците може би един ден ще признаят, че “Анонимни алкохолици” са открили нов инструмент за социална инициатива, ново лечение, основано на сродството в общото страдание – лечение, което крие огромни възможности за хилядите други злочестия на човечеството.”