Ще оставя болката в бутилката

     Здравейте, казвам се Р. и съм алкохоличка.

     Днес съм малко уморена и супер изнервена. Навън няколко момчета пият бира.

     Сещам се за вкуса, за запотената студена бутилка, за топлината, която се раз­ли­ваше по тялото ми. И аз искам! Забавям крачка, за да не стигна прекалено бър­зо до магазина и събирам остатъците от здравия си разум. Спомням си последния за­пой, не беше толкова отдавна, само преди една година. Спомням си дните и но­щи­те, слети в едно. Майка ми, която напразно се опитва да ме накара да хапна не­що. Болката и ужаса при събуждане от кратките ми преспивания. Трескаво на­ба­вяне на още водка и още бира. Мръсните нокти, сплъстената коса и вонята на бъчва, която се носи от и около мен. Няколко дни в този ад.

     И си спомням ръката на приятелка от АА, която дойде да ме види. Този път не я отблъсквам. Помня бавното излизане от запоя, болките по цялото тяло и кош­марите. Настръхвам. Идеята за студена бира отдавна я няма. Купувам си го­лям шоколад (заслужила съм го) и бавничко се връщам в офиса. Усмихвам се на мом­четата, които пият бира, защото в тяхната няма болка, най-много главоболие. Болката е за мен, ако й позволя да влезе. Но за днес ще я оставя в бутилката.