Зравейте, аз съм алкохолик, на 32 години.

     Споделям тук, за да намеря приятели, с които да си говоря, за да ми олекне и защото моят спонсор ме посъветва да го направя. Аз пък го слушам.

     Сух съм от 1 година и 13 дена. Преди това пих 11 години.

     Животът ми се забатачваше и ден след ден ставаше все по-зле и по-зле. Проблемите се трупаха, а разрешение отникъде не идваше. След всеки запой се опитвах да ограничавам, намалявам, контролирам, модифицирам и дори и да спирам пиенето. След всяко такова решение се запивах още по-здраво и за­бър­квах още по-грозни каши. Карах пиян със 160 нощем в насрещното. Влизах в грозни кръчмарски свади. Разбиваха ми главата. Посягах на жени на приятели (защо пък приятели). Треперех и повръщах до обед. Все си отлагах работата. Постоянно тормозех приятелката си. Чудех се кого да обвиня за поредната си свинщина. И се събуждах отчаян. Всяка сутрин отчаян. Никаква светлинка. Никаква надежда. Никаква радост. Спомних си, че някъде преди много, много години съм се чувствал щастлив. И толкова. Бързах да налапам пак бутилката.

     След едно зверско запиване вече не знаех какво повече да правя. Не ми се занимаваше с нищо. Не понасях тежестта на този живот. Стоях в един офис, до един рафт с книги. Посегнах към една и я отворих. Оказа се, че е пълна с истории на жени, деца, майки и бащи на алкохолици. Вътре нещастните хора разказваха за своите нещастия, за страданията си, преживяни със своите близки ал­ко­хо­ли­ци.

     Там видях себе си. Видях майка ми да говори за зора с мен. Баща ми. При­я­тел­ката ми. Децата ми (дето още ги нямам). Оттогава не съм пил.

     ОБАЧЕ нещата не се подобриха.

     Година след това се чувствах от­ново в безизходица. И тогава влязох в клуба на Дир.бг. И сега мога да кажа, че има светлина в тунела и светлина в душата ми.

     Това е накратко. Вярвам, че за все­ки алкохолик има надежда, ако:

     ПЪРВО – признае, че е алкохолик,

     ВТОРО – се обърне за помощ към АА и следва 12-те стъпки.

     Благодаря и успех на всички.

АЛКАЖА