- Посещения: 2505
ДА БЛАГОПРИЯТСТВАМЕ НА ЩАСТИЕТО
Поетите, писателите и философите откакто свят светува разсъждават за щастието, като неведнъж го отъждествяват със смисъла на живота. Всички пожелаваме един на друг щастие при различни тържествени случаи. Американците дори са си гарантирали конституционно “право за стремеж към щастие”. Явно работата е дотам важна, че си струва да се поддадем на изкушението да се опитаме да потърсим най-точното определение на щастието.
И тук веднага се появява проблем, защото въпреки разпространението на желанието да сме щастливи, на всички е известно, че щастието не е обективна, а изключително субективна категория. Ние не можем да кажем вместо някой, щастлив ли е той или длъжен ли е да бъде такъв. Невъзможно е да премерим чуждото щастие, гледайки отвън. Всеки може да разпознае, да преживее и да оцени своето щастие само и единствено лично. Как в такъв случай да разпознаваме това вълнуващо и блаженно състояние на духа? Как да не пропуснем щастието си, когато го срещнем, как да се стремим към него, как да го търсим и накрая как да го достигнем? И преди всичко, как да задържим щастието си, за да не е то мимолетно, временно, да не е вечно бягаща пеперуда, след която ни се налага постоянно да тичаме?
Хайде да започнем с това, което ни затруднява да изпитваме щастие. Изключват го такива чувства като страх, злоба, ненавист, подозрителност, завист, тъга или обида, претеции към другите или към самия себе си, скука, безнадеждност, недоверие. Изброените тук чувства изсмукват от нас позитивната енергия и не оставят място за щастие. Даже ако условията, благоприятстващи на щастието, са изпълнени – ако има здраве, достатък, любов и възможност да преживеем живота си интересно – то и тогава, заради негативните чувства, щастието не може да цъфне, ще бъде сподавено и въобще няма да успее да оживее.Защото щастието – това е също чувство. И ние трябва да му освободим място вътре в себе си.
Някои отъждествяват щастието с радостта. Но очевидно те не са едно и също. Радостта е предизвикана например от факта, че е спечелила нашата кандидатка за Народното събрание, че се е появил на екраните дългоочакваният филм, че някой е успял да пътува две спирки без билет и не го е хванал контрольорът. Но могат ли такива събития да изпълнят някого с щастие? Разбира се, не. Защото въобще не става въпрос да се радваме, а да почувстваме смисъла на своя живот.
Щастието е свързано с нещо много лично, почти интимно. Най-добрият чиновник от органите на местното управление или дори чудесен президент на страната не играе роля в изграждането на нечие щастие. Повече отколкото на радост, щастието прилича на чувството за благодарност. Но не тази благодарност, която е резултат от някаква сделка и подписан успешно договор, а тази благодарност, която обхваща хора обдарени щедро, великодушно и не задължително заслужено. Така се случва обикновено, когато получаваме нещо чудесно или постигаме нещо – например любов, признание, успех, удовлетворение, добри деца, семейна топлина, здраве.
Щастие– това е чувство, което има криле, светли багри и което сияе наоколо с вълшебната аура на спокойствие и душевен покой. Щастието ни унася над хоризонтите. То прилича на хубав вкус, приятен аромат, нежно докосване с любов. Усещаме го в момента на преживяване, а после остава топлият спомен. И копнежът да се върне усещането. Но този, който копнее разумно, може да се научи да го намира отново и отново, толкова пъти, колкото сам поиска.
Не е възможно да се научим на щастие. Но ако сме съгласни, че то напомня благодарност и удовлетворение, достатъчно ще бъде да се научим да събуждаме в себе си именно тези чувства. Все пак може ли човек да управлява чувствата си? – ще попита някой. – Не са ли те спонтанни състояния, независими от волята ни? Не е задължително да са такива. Действително, чувствата биват независими и спонтанни, но на много различни етапи от емоционалното развитие на човека – в детската и юношеска възраст, понякога още в ранна младост. По-късно всеки от нас би трябвало да постигне емоционална зрелост. А същността й е в това, да умеем да контролираме емоционалните импулси и в по-голяма степен да използваме разума и характера си за управлението на емоционалния си живот.
Чувствата са свързани с това, за което мислим, даже по-силно свързани, отколкото можем да си представим. Източници на изживяваните емоции са повече нашите интерпретации на събитията, отколкото самите събития. Най-доброто доказателство за това е фактът, че хората различно реагират на едно и също събитие. Защото го интерпретират по различен начин. Това, което разстройва един човек или го ядосва, може да укрепи другиго и да го направи по-издръжлив. Това, което за един представлява “края на света”, за друг ще стане урок по реализъм, мотивация за промяна, шанс за лично развитие и начало на нов живот.
Даже в най-трудните моменти е възможно да събудим в себе си чувството за благодарност. Не за злото, което става в дадения момент, а за всичките добри неща, с които ни е дарила съдбата. Съдбата или Природата, случаят, собствената ни воля или труд, или пък другите хора. Нали едното не изключва другото. Всички знаем, че доброто и злото съществуват заедно и така ще съществуват винаги. Можем да се концентрираме върху това, което е зло, можем и да направим обратното. Под влиянието на провален изпит, ударена кола или разногласие със съпруга, ние можем да изгубим от поглед такива неща като любовта на детето, вълнението заради съзерцанието на звездното небе и чувството за благодарност, че нищо не ни боли или боли по-малко от вчера. Невъзможно е да се изброят всичките добри неща, за които всеки от нас може – или дори е длъжен – да се чувства благодарен, тоест но някакъв начин щастлив.
За съжаление, много често подхождаме лекомислено към тези добри неща. Приемаме ги като полагащи се или несъществени работи. Някои все пак ги приемат като поощрение или награда, която всъщност са могли и да не получат. Така се получава, че хората, които все имат претенции към нещо или някого, рядко биват щастливи. Както и твърде критичните и принципни хора. А също и безразличните към красотата, и то във всичките й прояви: към красотата на музиката, на словото, на външността, на добротата, на природата. Чувствителността към красотата обезпечава щастието, защото позволява да отвлечем вниманието си от сивото ежедневие и мерзостта. Затова на някои от нас “нищо не им липсва за щастието”, макар и да не притежават всичко. А пък на другите им се струва, че щастието е недостижимо, те се опитват да го гонят някъде далеч, устройват хайки за щастие и все повече се фрустрират в тъжното и гневно убеждение, че щастието изобщо не съществува или ако съществува, то не за тях.
Същността на тренинга за изживяване на щастието е в това, да се учим да запомняме най-добрите моменти, да им се наслаждаваме, да ги обръщаме в мислите си колкото се може по-дълго, да си ги записваме и да разказваме за тях на други хора. Да колекционираме в паметта си своите щастливи моменти, да ги нанизваме като мъниста на драгоценна огърлица – талисман. Да съберем едно голямо щастие от мънички щастия. Да се опитаме поне за минута да нямаме никакви претенции към себе си, да не мразим другите. Да започнем да преброяваме нещата, за които можем да бъдем благодарни. При всеки удобен случай – когато мечтаем, заспиваме, почиваме, събуждаме се – да повтаряме този ритуал. Да практикуваме това упражнение като гимнастика за душата. Като ежедневна зарядка за укрепване на психическото здраве.
“Но аз такъв съм се родил, че всичко ме дразни” – ми казва някой огорчен. “Просто характерът ми е лош” – обяснява упоритият фрустриран човек. “Аз не отговарям за това, а особеностите на личността ми” – доказва следващият нещастник. Най-официално опровергавам тези авто-деструктивни, макар и удобни стреотипи. С изключение на психопатологията – действителната психопатология – няма никакви пречки за въвеждането на промени. Промени в поведението, в мисленето, в чувствата, в постъпките и в отношението към самия себе си и към света. Нека никой не убеждава себе си и другите хора в това, че той “такъв се е родил” и че “такъв му е характерът”. Характерът може, и дори трябва да се формира. Личността трябва да се развива, а направлението на нейното развитие трябва да се избере зряло и съзнателно. Един мрачен човек и неудачник може да преобрази себе си в оптимист и щастлив човек. Понякога за това ни пречи само страхът, че няма да се получи, че промените ще бъдат твърде трудни, че така или иначе не можем да постигнем желаното щастие.
Дали да останем да живеем с този страх и да се съпротивляваме на промяната на начина си на мислене и чувства – това е въпрос на избор. В крайна сметка, всеки от нас сам взема решение: дали ще изживява своето щастие или нещастие. И независимо от това, колко много бих искала да променя нещастните, аз не се заблуждавам и осъзнавам, че ще има и такива, които ще прочетат този текст с обида, с мъка, може би дори с претеции. И ще си помислят, че на някои хора щастието им благоприятства, на други пък не. А истината е, че ние трябва да благоприятстваме на щастието, а не то на нас.
Ева Войдилло
Още статии …
- Чудесен шанс
- Работна среща – Радост Найденова (Стара Загора)
- Какво научихме от семинара “Лечение на зависимости” на 15/16 юли в Пловдив? – Веселина Божилова
- Предизвикателството алкохолна зависимост – летен семинар в Пазарджик
- В София се проведе Шестата есенна сесия на Университета по зависимости – д-р Иван Добринов
- Есенен университет по зависимости – Радост Найденова
- Център за рехабилитация “Ново Начало”
- Една история – Ж. Андреев
- Надежда, вяра, любов – Галя
- Да се обхване проблемът цялостно – Евгения Попова
- Здравейте, погледнете към нас!
- Шаолин-наркотерапевтиране – О. Марио Йонов
- Фондация “ПОСОКИ 2005” – Г. Миткова
- Дневен център “Солидарност” за рехабилитация на зависими
- Инфо център “Посланици на надеждата”
- Сдружение “Майки срещу дрога” – Веселина Божилова
- Две телефонни обаждания – два пъти надежда
- Програма “Сила за живот” – Затвора Стара Загора – Р. Найденова
- Приказка за малките жабчета
- Броят на “кръстосаните” се увеличава (превод Йорданка Илиева-Цъган)
- Психиатрия и алкохолизъм – Петър Василев (Стара Загора)
- Терапевтичните общности – Елена Николова (София)
- Хореотерапия – терапия с танц – Дорота Шераковска
- Вълшебството на добрите думи – Анна Швед
- Мила Майко – Марек
- Размисли от затвора – Нина Гълъбова (Пловдив)
- Здравейте колеги – Росица Христова (Силистра)
- Приказка за калния остров и белия лебед – О. Марио Йонов
- Ангелска работа... – Катажина Кубинска
- Надежда подари, подари любов! (стихове) – Д. Шиварова
- Малко за алкохолизма и АА
- Опит за възстановяване
- Рехаб – Виктор Ошатински (превод Васил Петров)
- Моята история
- Ще оставя болката в бутилката
- Есента е време за целувки, не за “понасяне”
- Здравейте, аз съм алкохолик
- ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРУПИ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ