Група АА “12-те стъпки”

в Раднево!

 

     Здравейте, приятели от цяла Бъл­га­рия! Казвам се Теодор и съм ал­ко­хо­лик. Искам да споделя с вас това, което бе­ше направено и продължава да се случва в Клиниката за алкохолици и нар­ко­ма­ни в град Раднево.

     В началото на месец февруари тази година, с няколко приятели от раз­лич­ни градове, но събрани в Раднево от общата ни участ на алкохолици, разго­ва­рях­ме за до болка познатите на всеки наш брат случки и преживявания. Тогава едно от момчетата, което живее в Щатите, започна да ни разказва за сбирките на АА там. Той разказваше доста въодушевено и увлекателно. Най-силно впечатление му бе направило отношението на хората помежду им. Тяхната искреност, чест­ност, непринуденост и откровеност. От дума на дума в нас се разпалваше ня­ка­къв нов пламък, нова искра на надежда и вяра, че има изход. И така в нас се за­роди идеята за сбирка на АА. Ние накарахме този наш приятел да ни разкаже аб­со­лютно всичко, което знае и е видял. Ентусиазмът ни растеше все повече и повече, докато не се превърна в твърда убеденост, че сбирка на АА в Раднево ще има.

     Съществуше само един проблем. Трябваше ни одобрение и разрешение от ле­ка­рите. За щастие, завеждащият отделение доктор Добринов е невероятен спе­циа­лист и прекрасен човек. Той е от тези лекари, които имат достатъчно опит и зна­ния, за да осъзнаят, че медицината не е достатъчна, за да може алкохоликът да достигне своята трезвеност. Нещо повече е необходимо. И това е духовният опит, който дава Програмата на АА. И така той ни подкрепи без никакви колебания. Нещо повече – разрови се в интернет и ни намери първите материали за Про­гра­мата на АА.

     Имахме зала, имахме определени дни. Първоначално само в неделя. А вто­ра­та неделя взехме решение за провеждане на сбирка и в събота. Имахме много же­лания и надежди. Така се роди групата на АА в клиниката в Раднево.

     Отначало имахме много малко материали и разказвахме най-вече личните си истории. На втората ни сбирка се появи едно момче от града, което беше раз­брало за съществуването ни от интернет (благодарение на форума на алкохолно зависими в Dir.bg, където беше публикувана информация за възникване на на­шата група). Това момче ни донесе всичко, от което се нуждаехме на първо вре­ме. Той от своя страна работеше отдавна по Програмата, но му липсваха реални сбирки, онази сила и магия, която съществува и се случва само в групата.

     Постепенно доста пациенти, които ни гледаха скептично, с насмешка и не­до­верие, в крайна сметка проявяваха любопитство и се престрашаваха да дойдат сред нас. Каква бе радостта ни, когато някои от тях оставаха и се превръщаха в едни от най-усърдните членове.

     Не след дълго усетихме, че времетраенето на сбирките и дните не ни до­стигат. Разбира се, получихме съгласието на доктор Добринов и засега един­стве­ните дни, в които НЕ се събираме, са сряда и четвъртък.

     Работата потръгна идеално. Идват редовно двама външни алкохолика. Един от Стара Загора и един от Раднево. Вървим неотклонно по Дванадесетте стъпки и по Програмата, предложена ни от Голямата книга. Дори дадохме име на групата си: “12 стъпки”. Спазваме ревностно принципите и традициите на АА. Една сбирка седмично посвещаваме на проучване на Традициите. Една сбир­ка седмично – на Голямата книга. Една сбирка седмично – на свободна те­ма­тика.

     С радост забелязвам промяната както в мен, така и в моите събратя. Ясно виждам как Програмата действа. Доста почнаха да се разхождат с тетрадки под мищница, където са започнали да си правят анализа по четвъртата стъпка и еже­дневния по десетата.

     Първоначалното ми настроение и мисли, че тук в Раднево ще изгубя по­ред­ните два-три месеца от живота си (както на повечето места, където съм бил от четири години насам – Варна, Суходол, Пирогов и т.н.) в погубващи мисли за вина, самосъжаление и жалки планове как да се измъкна от блатото след като из­лезна навън, бяха опровергани. За пръв път, благодарение на АА, престоят ми беше осмислен и съдържателен. Нещо повече – необходим. Какво по-идеално мя­сто от това за съсредоточена работа по Програмата! Далече от обсебващото еже­дневие, по цял ден сред събратя и сестри (в момента две жени посещават на­ши­те сбирки и са много надъхани), мога да оползотворя всеки божи ден.