АТЛАНТИС

‘2007

     От 28.05.до 01.06.2007 го­ди­на в Полша се проведе обу­че­ние за пенитенциарни слу­жи­те­ли по програмата “Атлантис”, организирано от Фондация “Сте­фан Батори”.За нас, екипа на терапевтична общност “Сила за живот” – затвора Стара Загора, това бе второ пътуване до Полша.

     На летището ни посрещна неизменната усмивка на Анна Швед. В нейно лице нашите идеи винаги са намирали реална подкрепа и съпричастност. Така да се каже тя е един вид “кръстница” на първата ни група, стартирала през зимата на 2003 година. Пътуването до Кикити-Барчево ни срещна с полската пролет – ведра и буйна зеленина, спретнати къщи и градчета и необятното ла­зурно небе на тази слънчева страна.

     На семинара участваха представители от България, Грузия, Киргистан и Украйна. Видяхме се със стари приятели, запознахме се с нови. Общата ни ми­сия да бъдем в помощ и подкрепа на хората със зависимости, стопи езиковите бариери и направи работната атмосфера приятна, полезна и неза­бра­вима. Запознаването ни с модела “Атлантис”, действащ в Полша от 1992 година, пре­ми­на под формата на лекции и дискусии. Специалисти от полските затвори, от неправителствени организации и АА ни направиха съпричастни към пътя, който са извървели през тези години. Споделиха ни както своите постиженията и добрите практики, така и “подводните рифове”, характерни за всяко едно ново начало. Впечатлена съм от духа на толерантност, професионализъм и все­от­дайност на екипите, които работят със зависимите в условията на затвор и след освобождаване. Навярно това е алхимията, която е спомогнала в Полша за 15 години да се изгради и заработи една ефективна мрежа по проблемите на зави­си­мостите, както в условията на затвор, така и в обществото като цяло.

     За мен като психолог от особен професионален интерес беше участието ми в тренингите за асертивност, профилактика на срива и воденето на терапевтична група. Макар да имам няколкогодишен опит като водещ на такава група, точно тази материя винаги за мен е била предизвикателство и възможност да обогатя себе си като човек и специалист. Незабравими ще останат терапевтите Анна Бискот и Дариуш Сконвронски, които поставяйки ни в активна роля по време на тренинга, ни помогнаха да усетим собствените си чувства и мисли, да осъ­зна­ем преживяванията и нагласите си. Защото терапевт, който не познава своите чувства, прилича на слепеца, който говори за цветовете. Навярно още дълго ще пазя в работната си папка “картата на моя свят”, която изработих по време на занятията. Така и не успях да я представя пред групата (за което сега тайничко съжалявам), но сега поне знам, когато очаквам нещо и поставям задача в гру­па­та, какво се преживява и колко усилия струва да се поеме инициативата и да се говори пред другите за най-съкровените неща. Защото ние, които работим с хо­ра, никога не трябва за забравяме, че не сме съвършени и знанието,което имаме,трябва да се ползва в името на човека, за неговото пълноценно и здравословно реализиране. Благодаря на всички участници в семинара за полезните ни раз­го­во­ри, за споделеното, за преживените ни емоции и изпяти песни вечер край огъня! Съзнавам, че в тези кратки мигове – далеч от ежедневието и от родните си места, ние не само се обогатихме професионално,но ирелаксирахме, така да се ка­же “заредихме своите бензиностанции” и продължихме да учим своите малки житейски уроци по човещина.

     От мое име и името на колегите си от България благодаря и на орга­ни­за­то­ри­те за наситената и интересна програма, на пенитенциарните терапевти от затво­ра Барчево, които ни посрещнаха гостоприемно и се отзоваха на нашите въ­про­си и професионални търсения. И макар сега някъде далеч да са останали краси­вата гора на Кикити и езерото, новите приятели, оживените разговори и диску­сии, то в мен за­винаги ще остане она­зи топлина от прежи­вя­ното, опти­миз­мъти на­деждата, че всичко, до което се докос­нах­ме през тази една сед­ми­ца в Пол­ша, един ден ще се случи и в Бъл­гария.

Радост Найденова

психолог