ПРЕДСТАВЯМЕ...

Опит за прилагане на системен подход

в лечебните програми за зависими

в Държавна психиатрична болница – гр.Раднево

     През последните години в България лавинообразно нараства зло­упо­тре­бата и  оформянето на зависимост към психоактивни вещества. Наркотиците са общо­до­стъп­ни, липсва сериозен контрол върху продажбата и консумацията на ал­кохол сред уче­ни­ци­те. Мерките за намаляване на предлагането и за лечение на хо­рата, оформили проб­лем, застрашително изостават. Обществото ни е от­чай­ва­що толерантно към тези яв­ле­ния.

     Системата ни на здравеопазване нерядко проявява наивност, невежество и не­ком­петентност. Макар зависимостта да се кодира като заболяване в офи­циално прие­та­та у нас Международна класификация на болестите, 10-та реви­зия, много лекари я смя­тат за „слаба воля” или – още по-зле – за злокачествено съ­стояние, при което хората са обречени и не си струва да бъдат лекувани. Те­ра­пев­тичните структури и средствата, за­де­ляни за лечение на зависими, са,ме­ко ка­зано, недостатъчни.

     Известно е, че зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресира­що и – ако не се лекува – смъртоносно заболяване. Първата крачка към успеш­ното изграждане на лечебна мрежа в България е точно приемането на тази кон­цеп­ция. Здравеопазването ни има доста успешен опит в създаването на си­сте­ми за терапия на други по­доб­ни хронични заболявания, каквито са например диа­бе­тът, хипертонията, бронхиалната аст­ма. За съжаление,няма проста, бърза и уни­вер­сална рецепта за най-доброто лечение на за­висимостта. На различните етапи се налагат различни интервенции, коитотрябвада се съ­об­разяват с инди­ви­ду­ал­ни­те особености на болния. Като при всички хронични болести не е възможно ра­ди­калното и пълно излекуване. Следователно,зависимият трябва да се научи да жи­вее с болестта си, с някои ограничения, а целта на терапевтичните про­г­ра­ми е постигането на пълна и продължителна ремисия, в идеалния случай – до­жи­вот­на.

     В психиатрията и психологията често се говори за системен подход в работата с кли­ента и в изграждането на лечебните стратегии. За съжаление,те­о­ре­тичните по­ста­нов­ки в много случаи грубо се разминават с реалността и прак­ти­ческите действия.

     Био-психо-социалният модел се отнася към заболяването и болестта като към динамичен процес, характеризиращ се с взаимодействието на биологични, психологични и социо-културални фактори. Болестта не е единно цяло с една единствена етиология, а е по-скоро процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Човек мо­же да бъде най-добре разбран като нещо неделимо и цяло, а не като тялото и психиката му се разглеждат отделно. Този подход оси­гурява балансирано интегриране на разнообразния клиничен материал за па­циен­тите, което е необходимо за определяне на ефек­тивни терапевтични страте­гии. Целта е откриване на комбинации между терапевтични методи, които да са ефективни и икономически изгодни.

     Болничното лечение обикновено е само първият етап. То трябва да включва из­след­ване, оценка, диагностициране и договаряне. Може да се направи детоксификация, т.е. да се овладеят острите абстинентни симптоми и някои усложнения. През това време се лекуват и честите органни увреждания, появили се като следствие от упо­тре­ба­та на веществото. Следващият ключов етап е разработването и прилагането на мно­го­осе­ва стратегия за дългосрочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален лечебен план, който периодично се ревизира. Преодоляването на зависимоста и пости­га­не­то на трайна ремисия е продължителен процес и често изисква много периоди на лечение.

     Хоспитализацията на зависими в голяма психиатрична болница има някои се­риозни предимства, но създава и известни затруднения. Основните проблеми у нас са свър­зани с недостатъчното финансиране, недостигът на обучени спе­циа­листи, незадоволителните битови условия, стигматизацията след завръщане в общността.

     Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр. Раднево е съз­да­дена през 1956 г., а първите терапевтични общности в нея са създадени през 1968 г. по чешки модел. Тя има солиден опит в интегрирането на чисто ме­ди­цин­ските с психо-социалните интервенции. За разлика от повечето пси­хиа­три­ч­ни бол­ници, тазие с ня­колко съществени постижения в това отношение: раз­ви­ти ре­хабилитационни про­гра­ми; хуманизирана болнична среда от взаимо­от­но­ше­ния на принципана партниране; сти­мулиране програмите за самопомощ и вза­имопомощ. Въпреки трудните условия и недостатъчните бюджетни средства, при нас функционира трудово-лечебно стопанство. Па­циен­ти­те в реха­били­та­цион­ния период могат да практикуват различни професии: да про­извеждат пред­ме­ти за бита, да шият, да работят като са­ни­та­ри, портиери, жи­вот­но­въди, ав­то­мон­тьори, дър­во­дел­ци, озе­ле­ни­те­ли, про­да­ва­чи в слад­кар­ниците и др. По то­зи начин за тях се оси­гу­рява въз­мож­ност да поемат реална отго­вор­ност и да из­вър­ш­ват полезни дей­но­сти. В бол­ни­ца­та от години функционират те­ра­пев­ти­чен те­а­тър и ателие за изо­бразително изкуство. В ра­йо­на са из­градени за­щитени жи­ли­ща за бив­ши па­циен­ти, пре­ми­нали ус­пе­ш­но ле­чеб­ните про­гра­ми. Съз­да­до­х­ме и библиотека, ко­ято е на раз­по­ло­же­ние на бол­ни­те от за­тво­ре­ния и сво­бод­ния ре­жим. Пе­рио­дич­но до­пълваме на­лич­на­та ли­те­ра­тура, като се стре­мим да оси­гу­ря­ваме спе­циа­ли­зирани кни­ги и ма­те­риа­ли по про­б­ле­ми­те на за­ви­симостите. Особена помощ в това от­но­ше­ние ни оказа Фон­да­ция „Стефан Ба­тори”.

     От 2004 г. в болницата е започната групова терапия за зависими, като се из­пол­зват модели и инструменти, взаимствани от терапевтичните общности. Сбирките са пет пъти седмично. Гру­пата се води от психиатър и психолог. Гру­повата терапия допълни наличните лечебни програми, като създаде възможност за образование на па­циен­тите по въпроси, свързани с тяхното забо­ля­ва­не, за по­ве­ден­ческа промяна, трениране в поема­не­то на отговорност и ангажименти, екс­пе­ри­мен­ти­ране на нови поведения. В групата за­ви­си­мите могат пълноценно да кон­тактуват с хора, стра­да­щи от същите проблеми, да спо­де­лят мислите и преживяванията си, да наблюдават и участват в успеха на другите, да спо­делят собствените си успехи.

     По същото време бе направен неуспешен опит чрез съвместен проект с не­сто­пан­ска организация в района на ДПБ-Раднево да бъде изградена те­ра­пев­тич­на общност за зависими, като за целта се ре­мон­ти­ра една порутена сграда, бивше общежитие. За съ­жаление,след ентусиазираното начало с полу­ча­ва­не на ста­новище за добра практика от НЦН, се сблъскахме с множество непреодолими бюрокра­тич­ни и административни проблеми, като в крайна смет­ка проектът не се реализира. През 2007 г. На­цио­налният цен­тър по наркомании ни уведоми, че все пак има шансове такава общност да се съ­з­да­де със средства по Националната стратегия за борба с наркотиците. Искрено се на­дя­ва­ме тази въз­мож­ност да бъде осъществена.

     От месец февруари 2007 г. в Шесто мъжко отделение на ДПБ-Раднево за­почна да функционира 12-стъпкова програма – група за самопомощ и вза­и­мо­по­мощ. Идеята за такава група беше дадена от нашите полски приятели, които ни под­помогнаха се­риоз­но с литература и обучение. Болницата предостави поме­ще­ние за сбирките и тематична литература, като инициативата бе поета от ня­кол­ко лекуващи се пациенти, посещавали подобни сбирки в САЩ и в София. По­степенно се увеличи броят на сбирките от един до пет пъти седмично. Въпре­ки труд­но­стите и грешките в началото, опи­ти­те за не­до­бронамерена външна на­ме­са, гру­пата про­съ­ществува и даде много се­рио­зен при­нос за лич­ностовото раз­ви­тие на по­ве­чето от уча­с­т­ни­ците в нея. Все още в ра­бо­тата й пе­рио­ди­ч­но въз­ник­ва напрежение, но ве­роятно с вре­ме­то и натрупването на опит не­ща­та ще се ста­билизират. Надеждата ни е в България да се създават всеповече групи АА и АН, така че нашите пациенти след из­писване от бол­ни­цата да могат да ги по­се­ща­ват по местата, къ­дето живеят и работят.

     В лечението на зависими у нас ра­бо­та­та в мрежа все още е в самото си на­ча­ло. През последните години имаме много ус­пе­шен опит в партньорството с ор­ганизации и ин­ституции, които имат близка до нашата дейност. Изключи­тел­но ползотворни са от­но­ше­нията ни с Фондация „Стефан Батори” в Полша, Сдру­жение „Майки сре­щу дрогата” – гр.Пловдив, Националния център по наркома­нии, Дневен цен­тър „Солидарност” – гр.София, Пробационна служба – гр.Стара За­гора, Затвора – гр.Ст.Загора, РИОКОЗ–Ст.Загора и др.

     Все още пред нашата работа стоят огромни предизвикателства, с които ни пред­стои да се справяме през следващите години. Сериозни трудности въз­ник­ват при ра­бо­та­та с близките на нашите пациенти, все още малко организации по места се занимават с терапия на семействата. Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по от­ношениенаболните с оформена зависимост, ини­циирането на законови промени във връзка с функционирането на лечебните про­грами, изграждането на нови спе­циа­ли­зи­ра­ни структури.

     Съзнаваме сериозността на проблемите, свързани с употребата на психо­ак­тив­ни ве­щества. Разбираме, че успехът в борбата с тях зависи най-вече от обе­ди­няването на усилията на държавните институции, неправителствените орга­ни­за­ции, гражданското общество. Всеки от нас е компетентен в своята област и като професионалисти сме го­то­ви да приемем това предизвикателство.

Д-р Иван Добринов

ДПБ-Раднево