ДИСФУНКЦИОНАЛНО СЕМЕЙСТВО

КАК БОЛЕДУВАТ

СЕМЕЙСТВАТА

НА АЛКОХОЛИЦИТЕ?

     По принцип всички сме съгласни, че ня­ма семейства без проблеми и кон­флик­ти. Важното е само конфликтите да се ре­ша­ват конструктивно, а противоречията по възможност да се изглаждат. Семейството на алкохолика има особен вид проблем и той не е нито по-лош, нито по-добър от проблемите на другите семейства.

     Обикновено психолозите изброяват четири черти на здравото семейство:

- позитивна идентичност и автономия на всички членове на семейството;

- открита и ефикасна комуникация;

- взаимност;

- връзка с външния свят.

     Да се опитаме да видим как изглеждат тези характеристики в алкохолното се­мей­ство.

     Позитивната идентичност може да бъде накратко определена като приемане на самия себе си и чувството “аз съм наред”, въпреки че някои мои постъпки понякога заслужават критика. Приемам себе си заедно със своите ограничения и пороци, които стават за мен предизвикателство.

     В семейството с алкохолен проблем е много трудно човек да приема себе си, трудно може да намери позитивна идентичност. Както самият алкохолик, така и членовете на семейството му са свързани със заплетени връзки на обида, вина, пре­тен­ции, агресия и чувството, че никой не е “наред”. Емоционалната атмосфера на ал­ко­холното семейство е препълнена със срам, съжаление, злоба, страх, чувство за ви­на и обида. Такава комбинация на доминиращите чувства не благоприятства за прие­ма­не на своята личност и на реалистичното виждане на проблемите.

     Автономията е втората важна черта на лицата, живеещи в здрави семейства. Тя означава правото на индивида за изграждане на собствена версия на своя живот и за придаване на неповторима форма на своята личност. Здравото семейство е именно общност от автономни единици. Тук е необходима ориентация относно границите на собственото АЗ. Приближаваме се към автономия, когато нашите връзки и взаи­мо­от­но­шения с другите хора се опират не върху “трябва”, а върху “искам”, “избирам”, “ре­шавам”.

     В алкохолното семейство психологичните сфери на отделните му членове се пре­си­чат, а границите им не са ясни. Хората влизат взаимно в чужди психологични територии, като постоянно вършат нещо вместо някой друг, отговарят или мислят вместо другите. Също така позволяват другите да мислят и решават вместо тях. Изживяват интензивно нечий живот вместо своя, искайки и притеснявайки се вместо ня­кой друг. Такова объркване и липса на ясно определени граници не съдействат за създаването на зрели връзки. Такива връзки могат да създават само достатъчно “от­де­лени” хора.

     Откритата и ефикасна комуникация се осъществява тогава, когато членовете на семейството са в състояние да говорят помежду си за всички съществени неща от живота им по начин, който не ги застрашава. Умеят не само да говорят за тях, но и да слушат.

     В семейството с алкохолен проблем чувствата и преживяванията, свързани с ал­ко­хола, са мъртва сфера. По-често се казва, че “татко не се чувства добре” или “мама е много уморена”, отколкото че някой просто се е напил. Единственият “разговор” са скандали, обиди, претенции и упреци, чийто ефект са поредните унижения и съл­зи. Атаката може да ражда само контраатака. Атмосферата в такова семейство мо­же да се определи като буря или като пълно с напрежение затишие преди буря. Мър­тво­то поле на комуникацията, свързана с пиенето и неговите последици, па­ра­ли­зи­ра от­кри­тата и искрена обмяна на мисли с други хора. Резултатът е огромна са­мо­та на от­дел­ните индивиди, независимо от това на колко тясно пространство съ­жи­тел­стват те.

     Взаимността означава, че хората умеят да си дават подкрепа едни на други. Уме­ят да си дават внимание, опора и енергия. Ролите в здравото семейство се ха­рак­те­ри­зи­рат с известна устойчивост, но ако някой по някакви причини за малко престане да изпълнява ролята си, тя се поема от останалите. В едно психологично здраво семей­ство такива “услуги” са взаимни и също се явяват здрава и желателна реакция на про­менящата се реалност.

     Семейството на алкохолика се характеризира с почти абсолютна липса на вза­им­ност. Заради факта, че алкохоликът перманентно не изпълнява ролята си (на съп­руг(а), родител, партньор), заради факта, че договорите със зависимото лице не се из­пълняват, а сроковете не се спазват, подкрепата, енергията и вниманието протичат само в една посока. Ако тази липса на взаимност продължава дълги години и се от­на­ся към много важни сфери на живота, в семейството се ражда атмосфера на обида. В такава атмосфера дори въпросът “колко е часът” може да предизвика скандал с фа­тал­ни резултати.

     Отвореността е един вид коридор, съединяващ семейството с външния свят. Та­ка се получава непрекъснато обновяване: в нашия дом се появяват хора, протичат идеи, информации, които след претворяването им от семейството могат да бъдат при­ети или отхвърлени. С трудните проблеми излизаме навън, виждайки в другите хо­ра източник на помощ. Така става в здравите, отворени семейства.

     Съвсем различно е в алкохолното семейство. То се затваря пред другите хора. Пре­става не само да кани другите на гости, но също и да ги посещава. Много при­я­тел­ски връзки се късат по този начин. Децата се учат да живеят и да играят на ули­ца­та. Всички членове на семейството се чувстват много самотни (не само нямат под­кре­па вътре в семейството, но и не могат да разчитат на помощ от страна на някой отвън). Всичко това съдейства не само за консервирането на алкохолната болест, но и за нейното развитие,

     Проблеми, свързани с алкохола, има не само този, който пие, защото никой не живее в обществен вакуум. Имат ги всички, които остават във връзка с алкохолика: по някакъв начин са зависими от него, искат да се грижат за него, обичат го или про­сто живеят под един покрив. Понеже болестта обхваща цялото семейство (значи съ­що и тези негови членове, които не пият), работата върху решаване на проблема мо­же да се започне от непиещите членове на семейството. Ако те започнат да създават по­между си здрави взаимоотношения, ако създадат нови форми за съжителство в се­мей­ството, ако започнат да се грижат преди всичко за себе си, а не за това “дали той пак ще се напие”, с това ще създадат най-добри условия за това самият алкохолик да по­иска да промени пиенето си в истински, удовлетворяващ живот.

Алина Хриниевич

(„Arka” № 26)