ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ

     Хранителните разстройства са психогенни разстройства на храненето и поведението, които са резултат от взаимодействието на множество фактори. Въпреки че причината за тях все още не е открита, според последните изследвания при част от болните от Анорексия нервоза, Булимия нервоза и/или други хранителни разстройства може да има и генетична предразположеност, която обаче се проявява при наличие на определени външни фактори. Процентът на заболелите от Анорексия нервоза е около 1-3% при жените; при мъжете поне официалният процент е значително по-нисък. Булимия нервоза е по-често срещаното заболяване, което обаче може да протече скрито от околните.

     Всеки може да се разболее от хранително разстройство. Заболелите са от 5- до над 65-годишна възраст. Хранителните разстройства при мъжете често са "скрит" проблем, при тях се среща и по-често като компенсаторно поведение прекаляването с физически упражнения. Етническият произход и социалното положение също не са фактор – официалните изследвания и данни са предимно от високоразвитите страни поради това, че те имат възможност да ги правят; спо­ред едно изследване само 10% от заболелите в Испания са официално в ме­ди­цинската статистика и са търсили лечение в клиники. Има професии, при ко­и­то има завишени изисквания към външния вид и теглото (балет, мода, спорт), затова в такава среда се случва най-често да се отключи подобно заболяване и то да остане "скрито" по-дълго време. Причината за заболяването обаче не е самата сре­да.

     Анорексия нервоза и Булимия нервоза може да са съпроводени с изкривена пред­става за тялото (дисморфофобия) и недоволство от неговата форма и тегло, но по-често стремежът е насочен към контрол върху тялото и храната (в едно из­след­ване на болни от Анорексия нервоза се посочва, че само при около 15% от бол­ните може да се говори за т.нар. дисморфофобия).

     Анорексия нервоза и Булимия нервоза се проявяват най-често като пси­хо­ло­ги­ческа реакция към различни вътрешни и външни стимули. При силен стрес, вследствие на лични проблеми или външни стресови събития се отключват сил­ни емоции. Заболявания като Анорексия и Булимия нервоза може да се появят ка­то избягване от справянето с тези емоции и проблеми. Обсесивното по­ве­де­ние замества реалните целенасочени действия за справянето с проблемите и ежедневния стрес.

     Някои от отключващите епизоди и събития, често свързани с липсата на кон­трол, могат да бъдат:

   - болест и/или смърт на близък човек;

   - заболяване, при което са (били) лишени от контрол върху себе си и/или върху ситуацията;

   - сексуално насилие;

   - физическо и/или психическо насилие;

   - проблемна адаптация при промяна на житейската ситуация (бременност, промяна на местоживеене, развод);

   - повишени изисквания от средата, в която живеят;

   - промените в тялото по време на пубертета.

     Има случаи, при които нарушенията в храненето се дължат на физио­ло­гич­ни причини. При непоносимост към определени хранителни вещества – мазнин и и въглехидрати най-често, засегнатите могат да изпитват неприятни физио­ло­гич­ни реакции. Може да последва отказ от храна, който да прилича отначало на ано­рексия, тъй като оправданието е стремеж на засегнатите да се чувстват по-до­бре и да са по-здрави. Тези състояния се откриват след медицински из­след­ва­ния, ако близките на заболелия не откриват у него типичните признаци на ано­рек­сията.

     Анорексия нервоза не трябва да се бърка с анорексията (липса на апетит) ка­то проява или следствие на медицинско заболяване или на стрес. Анорексия нер­воза е съзнателно ограничаване на храната. В случаи, в които липсват пси­хо­логическите признаци, е добре да бъдат направени медицински изследвания, за да се установи причината за липсата на апетит.

          Анорексия нервоза

     Диагностични критерии:

     1. Съзнателна загуба на тегло до 85% от очакваното тегло за възрастта и височината. Индекс на телесната маса под 17.5 (или под 16% при вече развито за­боляване).

     2. Силен страх от напълняване, дори и при поднормено тегло.

     3. Проблеми с възприемането на тялото – неговото тегло и форма. Са­мо­оцен­ката на болния се влияе от начина, по който се възприема тялото. От­ри­ча­не на проблема.

     4. Аменорея (липса на менструация) при момичета, на които вече им е до­шла менструацията. Липса на най-малко три последователни менструални ци­къ­ла.

     Анорексия нервоза се дели на два типа:

     1) Ограничаващ тип – болният не преяжда и не се "прочиства" редовно (не пред­извиква повръщане, не злоупотребява с лаксативи, диуретици и други).

     2) Булимарексия ("прочистващ" тип) – болният редовно преяжда или се "прочиства" (предизвиква повръщане или злоупотребява с лаксативи, диу­ре­ти­ци, и други).

     За разлика от булимията при булимарексията няма преяждане, както и няма редовен цикъл преяждане-повръщане.

     За сравнение – при анорескията „преяждане” може да е всичко над ка­ло­ри­ите, които е определила за деня или за съответното ядене (над 200, над 300, над 1000...). При булимичното „преяждане” калориите са обикновено няколко пъти над онова, което е нормално да се изяде на едно ядене (вариациите са в рамките на 2000 – 10 000 и над калории за едно „преяждане”).

          Булимия нервоза

     Диагностични критерии

     1. Често преяждане. За преяждане в този случай говорим, ако са налице две неща (и двете):

   - изяждане в определен период (например в продължение на два часа) на ко­личество храна, което е повече от това, което повечето хора биха изяли за съ­щия период от време и при същите обстоятелства;

   - чувство на загуба на контрол върху яденето по време на булимичния епи­зод (чувство, че не може да спре да яде и не може да контролира какво и колко яде).

     2. Повтарящо се компенсаторно поведение, за да се предпази от на­пъл­ня­ване: самопредизвикано повръщане; злоупотреба с лаксативи, диуретици и дру­ги; гладуване; продължителни физически упражнения.

     3. И преяждането, и компенсаторното поведение се случват най-малко два пъти седмично в продължение на 3 месеца.

     4. Самооценката е повлияна от теглото и формата на тялото.

     5. Тези признаци не се появяват при наличие на признаци на Анорексия нер­во­за.

     Има два типа Булимия нервоза:

   - "Прочистващ" тип - болният често използва самопредизвикано по­връ­ща­не, лаксативи, диуретици и други.

   - "Непрочистващ" тип - болният компенсира като гладува или прави уси­ле­ни физически упражнения, но не използва редовно "прочистване".

      Само повръщането не е критерий за Булимия нервоза. Характерното за Бу­ли­мия нервоза е цикълът от преяждане и компенсаторно поведение.

     Признаци, за които да се следи при съмнение за заболяване:

1. Бърза загуба на тегло (при булимията може да се забелязва покачване на тег­ло при привидно ограничено хранене).
2. Натрапчиво следене на калории, мазнини, състав на храната.
3. Посещаване на сайтове за диети, за хранителни разстройства, засилен ин­те­рес към темата.
4. Натрапчиво следене на съдържанието на храните, измерване на ко­ли­чес­тва­та храна, стриктно водене на дневник, в който се записва храната.
5. Продължителни физически натоварвания.
6. Посещение на тоалетната непосредствено след ядене. Понякога водата в ба­нята може да е пусната, за да се прикрие звука при повръщане.
7. Прикриване на загубата на тегло под дрехите.
8. Изолация – социална изолация; избягване на хранене навън, избягване на хра­нене пред други хора. Тайно хранене.
9. Употреба на хапчета за отслабване, лаксативи, средства за предизвикване на повръщане.
10. Чести "пречистващи" дни, въпреки че няма нужда от тях.
11. Емоционална нестабилност. Смяна на настроенията. Лесна умора. Де­пре­сия.
12. Криене на храна на странни места. Скришно повръщане. Тайно хвърля храна.
13. Безсъние. Проблеми със съня.
14. Липса на сексуално желание или безразборни сексуални контакти. Сек­су­ал­ни проблеми.
15. Обвинява теглото и тялото си за неуспехите и проблемите.
16. Косопад, болки в ставите, световъртеж, главоболие, ниско кръвно на­ля­га­не, запек, "лануго" (бебешко окосмяване по тялото). Спукани кръвоносни съдове по лицето и врата. Проблеми с гърлото и носоглътката. Проблеми със зъбите.
17. Засилен интерес към храната; готви за останалите, но не яде.
18. Поява на синини по тялото, за които няма ясна причина. Следи от са­мо­на­раняване.
19. Синини и рани по ръцете и около устата като резултат от предизвикване на повръщане.
20. Нужда от признание; самоподценяване; ниско самочувствие. Може също пер­фекционизъм и арогантност като проява пред други хора.
21. Странни ритуали при хранене – раздробява храната на малки хапки; под­реж­да храната в чинията си така, че да изглежда, че е ял/а; пиене на много вода пре­ди ядене за запълване на стомаха или след ядене за улесняване на по­връ­ща­не­то. Ядене на големи количества нискокалорични храни – преди или вместо яде­не. Ядене на голямо количество „любими” храни (храни, които са по-лесни и “по-приятни” за повръщане).