ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

     Страдам от хиперфагия. Казваш, че имаш същия проблем... което значи, че си приличаме.

     Аз обичам храната. Не, малко е, обожавам я! Това, да готвя, да подреждам не­щата в чиниите, да сервирам масата и да ям, е смисълът на живота ми. Обо­жа­вам да ям! Само когато го правя, се чувствам спокойна и удовлетворена от това, че съм жива. Ти? Същото ли е и с теб?

     Това да се храня умерено за мен е като затвор, като лудница. Спазването на вся­какви режими ме убива. Отнема ми най-истинското. И ти ли изпитваш съ­що­то? Когато знаеш, че не трябва да ядеш нещо още половин час, мислиш ли през ця­лото време за храната? Иска ли ти се да крещиш, защото не можеш да я имаш веднага? Случвало ли ти се е от бързане към масата да бутнеш/събориш някого? Да се удариш силно в някой предмет, но да не ти пука, защото предусещаш вкуса на храната в устата си само след миг? Знаеш ли какво е на купон с при­я­те­ли да не се сещаш за тях, да не искаш да ги слушаш какво говорят, да не искаш да те занимават, а да те оставят да изядеш всичко, което е там? Знаеш ли какво е да не можеш да се разхождаш, защото искаш да се прибереш по най-бързия начин вкъщи и да се натъпчеш? И ти ли като мен не искаш да излизаш, защото може да ти се наложи да се въздържаш половин час или даже повече от ядене? Първото нещо, за което се сещаш сутрин какво е? Огромна вкусна закуска? Половин минута след отваряне на очите ядеш ли вече нещо, защото едва си из­дър­жала цялата дълга, проклета нощ, без да ядеш нищо? Вечер, когато си лягаш, мислиш ли си за това, колко неща си могла да изядеш през деня, а не си успяла? Сънуваш ли как похапваш торти, шоколади, сладоледи? Аз – да. Това е моят жи­вот. А твоят? Ако да, значи си приличаме и двете сме с хиперфагия.

     Успокоява ли те мисълта, че е по-добре за стомаха ти да не изядеш земел­ка­та сега? Е, мен ме кара да побеснявам, казвам „майната му” на всичко и изяж­дам проклетата земелка сега, точно сега, въпреки че ми е осма, десета, дванайста подред?

     Добре ли се чувстваш, когато за трети ден подред приемаш храната за нещо скучно? Аз – не. Знам, че това не съм аз и че едни такива три дни задължително ще доведат до много по-голямо натъпкване след това. И под голямо разбирай храна, която баща ми яде за две седмици, а аз ще я погълна за два дни. Това е на­тъп­кване. Три лъжици повече овесена каша не са преяждане. За мен не са. За мен три лъжици след сигнала „нахранена съм вече” е спиране мноооого преди нор­малното ми спиране на яденето

     Като условен рефлекс вадя сиренето и изяждам половин буца или дори по­ве­че. После не помня какво е станало. Понякога дори питам мъжа си къде е си­ре­нето, очаквайки то да се е самовъзстановило в хладилника до вечерта.

     От година и нещо вече не ям захар. Преди известно време съквартирантът ни имаше рожден ден. Станах рано сутринта, отидох в кухнята и намерих торта.

     Прияде ми се. Ударих му едно дълго ми­слене дали трябва да си взема от нея... или не трябва... Тя не беше ос­та­ве­на там за мен, за да ям аз от нея, про­сто беше оставена.... Двоумих се дълго дали да си взема... измих си зъбите, об­ля­кох се... продължавах да мисля за нея.... Накрая си отрязах едно двойно пар­че и го изядох. Стана ми тежко, раз­би­ра се, прекалено сладко и допълних с ня­колко солени неща от хладилника, за да ми премине вкуса. После се върнах в стаята и видях, че всичко това се е случило точно за 14 минути, след като часовникът ми е звъннал за ставане. За 14 минути след събуждане, при година въздържание, аз съм успяла да изям тол­ко­ва, колкото друг човек ще изяде до следобед. Познато ли ти звучи? Случва ли ти се?

     Не си спомням колко пъти съм се крила да ям тайно, защото ме молеха да намаля храната. Обещавала съм, че ще го направя, купувала съм си тайно ядене, по­сле съм крила опаковките, за да не ги намерят... Взимала съм тайно пари от къ­щи, за да си купя в университета повече ядене, без да се разбере... Яла съм от хра­ната на съквартирантите, без да питам за това... Като дете дори съм крала хра­на и сладкиши. И на теб ли ти се е случвало? Да, това е хиперфагията. Ужа­с­но грозно, но факт.

     Не знам как да ти го кажа, мила... Наистина ми се струва, че не разбираш, но... ти не страдаш от компулсивно преяждане. Може би понякога преяждаш, ок, всич­ки хора го правят. Дори тези, които са с поднормено тегло, също преяждат понякога... но това не е проблем до момента, в който не се фокусираме върху него. Колко често мислиш за храна? И какви са мислите ти за нея? „Сега ще я из­ям” или „Яде ми се, но няма да го изям, или поне не веднага, защото съм със силна воля и ще живея здравословно”. Това са две корено противоположни ми­сли.

     Моят цикъл спря – когато станах 30 кг над нормалното тегло за ръста си. Ни­кога не съм се хранила здра­во­слов­но, обожавам Макдоналдс и дюнери, как­то и всяка fast food, ям при всякакви об­сто­ятелства, на­вся­къ­де, по всякакъв на­чин и нищо не е в състояние да ме спре. И да, аз съм об­себена от храната. „Компулсивно пре­яждане” значи точно да си об­се­бен от това да ядеш, ядеш, ядеш, до­ри когато знаеш, че не е по­лез­но и не трябва.

НИКОЙ